Решение № 241 от 14.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1170/2009 г.

Решение № 241 от 14.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1170/2009 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Елса Ташева Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационната жалба на П. Й. Г. и А. Г. Г. от гр. Б. против решение № IV-68/02.07.2009 г. по гр. дело № 208/2009 г. на Бургаския окръжен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, затова се настоява за отмяната му. Ответниците по касационната жалба Д. С. С., К. Г. П. Стоянова и Е. Д. О., всички от гр. Б., изразяват становище за нейната неоснователност и молят да се остави без уважение, като им се присъдят разноските за настоящето производство. Касационният съд обсъди доводите в касационната жалба, заявени на основание чл. 281, т. 3 ГПК и констатира следното: с определение № 228 от 05.03.2010 г. по гр. дело № 1170/2009 г. касационният съд е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като приел, че решеният от въззивния съд съществен материалноправен въпрос, относно статута на подпокривното пространство и евентуалната промяна на предназначението му, след възникване на етажната собственост е решен в противоречие с ТР № 34/1983 г. и е от значение за точното прилагане на закона. За да отмени първоинстанционното решение № 90/18.02.2009 г. по гр. дело № 1204/2008 г. на Бургаски районен съд и вместо него да постанови друг съдебен акт въззивният съд е приел за основателен и доказан ревандикационния иск на ищците, касаещ цялото подпокривно пространство на жилищната сграда в гр. Б., пл. "С" № 2. К. е по делото, че към момента на отчуждаването на четириетажната сграда, състояща се от магазини в партера и жилищни етажи, с решение № 371/1948 г. на комисията по чл. 11 ЗОЕГПНС имотът е принадлежал на собственика Д. Ст. Б. С отчуждаването й видно от съставения АДС от 7.Х.1949 г. е възникнала съсобственост с държавата, придобила право на собственост върху конкретните имоти и съответните ид. части от дворното място. Съдът е приел, тъй като в обема на отчуждените обекти не е посочено изрично подпокривното пространство, то последното не е било предмет на отчуждаването и защото съгласно действащия чл. 2, ал. 1 Наредба-закон за етажната собственост /обн., ДВ, бр. 251/1935 г./ не е било обща част, съответно е останало собственост на Д. Б., заедно с неотчуждените обекти от сградата. Този извод е мотивирал съда да обоснове изводи, че праводателите на ответниците, закупили от държавата, с договор за продажба от 9 ноември 1975 г. двустаен апартамент на 4 етаж, с площ от 78 кв. м, ведно с право на строеж върху 1.843 % идеални части от дворното място и 1.843 % ид. ч. от общите части на сградата, не са придобили идеални части от подпокривното пространство, което не е било обща част, а изключителна собственост на бившия собственик Д. Б., който е можел да се разпорежда с него, като принадлежност към неотчуждения му жилищен обект, респ. и е придобит от ищците в идеална съсобственост. Касационният съд не споделя, като правилни изводите на въззивния съд, които са в противоречие със задължителната практика в ТР № 34/1983 г. на ОСГК. Безспорно е обстоятелството, че до момента на отчуждаването, извършено с решение № 371/октомври 1948 г. четириетажната сграда е била собственост на едно лице - Д. Б., от който са отчуждени "третия и четвърти етажи..., двата партерни магазина,... малкия източен апартамент на втория етаж..., заедно със съответната по чл. 2 от ЗЕС идеална част от дворното място, общи стени, стълбище и пр. ". По същия начин са обозначени и идеалните части от общите части на сградата, принадлежащи към неотчуждените му "югозападен апартамент от втория етаж и ъгловия магазин". Обстоятелството, че таванското подпокривно пространство не фигурира, като самостоятелен обект, предмет на отчуждаването не може да аргументира извод, че обектът е имал самостоятелен статут, а не значение на обща част, обслужваща различните обекти в сградата, защото приемайки обратното, този обект следваше да фигурира в неотчуждените обекти на Д. Б., съгласно решение № 371/1948 г. В този смисъл е осъществена и разпоредителната сделка, с нот. акт № 198/1975 г., с която Д. Б., прехвърля 1/3 ид. част от неотчуждения му апартамент на първия етаж от жилищната сграда, без да конкретизира съответните идеални части от общите части на сградата, както и обслужващите го, като самостоятелни обекти-мазе и таванско подпокривно пространство, достъпът до което се е осъществявал през входа, обслужващ всички етажи откъм ул. "В", обстоятелство, установено от техническата експертиза. Установено е от същата, че входът откъм пл. "С", обслужващ неотчуждения имот на Д. Б. води само до първия жилищен етаж и през този вход няма достъп до подпокривното пространство, от което и към настоящия момент могат да се ползват само около 5 кв. м площ в средата на помещението, защото и назначената тройна техническа експертиза не е констатирала преустройство в сградата, касаещо достъпа до него, осъществяващ се единствено от апартамента на ответниците. Извършената съдебна делба, между съсобствениците на неотчуждения апартамент, останал в собственост на Д. Б., с решение № 750/14.07.1976 г., не ги легитимира като изключителни собственици на идеални части от подпокривното пространство, тъй като техният праводател не го е притежавал, като самостоятелен обект на собственост, неотчужден, съгласно решение № 371/1948 г. на комисията по чл. 11 ЗОЕГПНС. Всички белези, установени от експертизите по делото и съществували към момента на възникване на етажната собственост през 1948 - 1949 г. са се запазили и към настоящия момент, и характеризират процесното помещение като обща част, по естеството си, защото не е имало самостоятелно юридическо съществуване, който съществува и сега, като общ незастроен обем между последната етажна плоча и покривната конструкция, обслужваща сградата и представлява обща по естеството си част. Изводът на съда, че процесното помещение няма характер на обща част, защото като такава не е посочено в решение № 371/1948 г., нито в акта за държавна собственост от 07.10.1949 г., което му придавало самостоятелен статут е неправилен, тъй като с възникване на етажната собственост, бившият й собственик е притежавал само два обекта в сградата, в която подпокривното пространство автоматично се е превърнало в обща част по естеството си, като покривна конструкция, обслужващо съсобствената вече сграда. По изложените съображения въззивното решение е неправилно и следва да се отмени, а на основание чл. 293, ал. 2 ГПК касационният съд постанови съдебния си акт, с който отхвърли претенцията по чл. 108 ЗС на ищците Д. С. С. и К. Г. П. Стоянова, касаеща 1/3 ид. ч. от цялото подпокривно пространство, както и претенцията по чл. 108 ЗС на Е. Д. О., касаеща 2/3 ид. части от същото, които следва да заплатят на П. Й. Г. и А. Г. Г. разноските по делото за всички инстанции, в размер на 1 637 лева. Водим от горното, ВКС на РБ, II-ро г. о.