Решение № 2555 от 24.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9666/2020 г.

Решение № 2555 от 24.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9666/2020 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Началник отдел "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез юрк. Б. Василев и юрк. П. Петков, против Решение № 2289 от 28.04.2020 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 13831 по описа за 2019 г., с което по жалба на "Жени фрут 92"ЕООД, чрез управителя Е. Костова, е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-С165-0034270/25.11.2019 г., издадена от началник "Оперативни дейности" – София в главна дирекция "Фискален контрол" при Централното управление на НАП, упълномощен със заповед от Изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, б. "а" от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187 ЗДДС на дружеството-жалбоподател е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект и забрана за достъп до обекта", представляващ магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. София ул. "Кричим", стопанисван от дружеството-жалбоподател за срок от 14 дни. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, защото съдът необосновано и в нарушение на материалния закон приел, че в оспорената заповед не са налице конкретни мотиви като фактически и правни основания за издаването на акта, по специално относно продължителността на мярката. Определеният срок на мярката е съответен на целта на закона и значимостта на засегнатия обществен интерес, не е било спорно извършването на административно нарушение, за което е предвидено налагане на ПАМ. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и потвърждаване на ДЗПАМ, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Жени фрут 92"ЕООД не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: Не е било спорно пред първоинстанционния съд, че на 18.11.2019 г. в 13. 50 часа, органи по приходите при ТД на НАП - София, извършили проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, представляващ магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. София, стопанисван от дружеството-адресат на ЗПАМ. В хода на проверката е установено, че в търговския обект се осъществява продажба на плодове и зеленчуци, мед и студени напитки, на цени от 0, 50 л. до 10 лв. От проверяващите е извършена контролна покупка на 2 броя банани на стойност 1, 10 лв., заплатена в брой, за която не е издаден фискален бон от фискалното устройство на обекта или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18/2006 г. Покупката е била извършена преди легитимацията на проверяващите в 13: 27 часа от инспектор по приходите в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. При проверката е отпечатан дневен финансов отчет и извършена проверка на наличните финансови средства в касата, при която е установена разлика между касовата наличност /169 лв./ и отчетената стойност на продажбите по данни от ФУ /168, 65 лв./ в размер на 0, 35 лв. За установеното при проверката е съставен протокол за извършена проверка серия АА № 0034270/18.11.2019 г. на основание чл. 110, ал. 4, във вр. с чл. 50, ал. 1 от ДОПК. При тези констатации е издадена оспорената пред първоинстанционния съд Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С165-0034270/25.11.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП-гр. София, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. За да отмени оспорения административен акт, първоинстанционният съд е приел, че макар издаден от компетентен орган, актът не съдържа конкретни мотиви относно срока на запечатване на търговския обект, което е самостоятелно основание за незаконосъобразност. Съдът е приел, че въпреки че органът действа при оперативна самостоятелност при определяне на посочения срок, той е длъжен да мотивира решението си. Съдебното решение е правилно. С основание съдът е приел, че макар в мотивите на ЗПАМ да има отделен пасаж, озаглавен "Мотиви относно продължителността на срока", съдържанието му не се отнася нито за конкретния обект, нито за конкретния субект на административното нарушение. Изобщо не е обсъждана, на практика, липсата на касова разлика в средата на работното време на обекта, нито е мотивиран изводът за създадена организация за неотчитане на продажбите в търговския обект. Обосновано, при това, съдът е приел, че изложените в акта фактически и правни основания относно продължителността на запечатването са недостатъчни, общи и лишени от конкретност, до степен на липса на мотиви. Законосъобразно съдът е приел, че липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и самостоятелно основание за незаконосъобразност на административния акт, който обосновава отмяната му. При липса на мотиви относно срока на мярката е невъзможно да се прецени съответствието на целта на административния акт с целта на закона, като критерий за законосъобразност на акта, както е приел и административният съд. Поради това, без правно значение е изтъкваното в касационната жалба, че не спорно извършването на нарушението. По изложените съображения, първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение