Решение № 1685 от 7.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11678/2018 г.

Решение № 1685 от 7.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11678/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Жанета Петрова М. М. е подал касационна жалба срещу решение № 9562/12.07.2018 г. по адм. дело № 13035/2016 г. по описа на Върховния административен съд, с което подадената от него жалба с искане за обявяване на нищожността на заповед №РД-46-1/5.01.2000 г. на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с присъждане на направените разноски. Министърът на земеделието, храните и горите е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Г. Ч. е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Петчленният състав на Върховния административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Производството е образувано по жалбата на М. М. срещу заповед №РД-46-1/5.01.2000 г. на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа с искане за обявяването й за нищожна. Твърди се, че заповедта не е валидна, тъй като с нея се разрешава продажбата на имот, който не съществува. Тричленният състав на Върховния административен съд установил, че със заповед № РД-46-1 от 05.01.2000 г., издадена на основание чл. 45, ал. 8 във връзка с чл. 47 ППЗСПЗЗ, министърът на земеделието, горите и аграрната реформа разрешил да се извърши продажбата на 1130 кв м земя, частна държавна собственост, негодна за земеделско ползване, съставляваща парцел 28 а от стопанския двор на село Преславен, на Г. Ч. Въз основа на заповедта с договор № РД-50-20/16.01.2001 г., сключен на основание чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ Г. Ч. придобил собствеността върху имота. Парцел 28 а е бил създаден съгласно протоколно решение от 28.09.1998 г. на комисия при Министерството на земеделието, храните и поземлената реформа, Управление "Земя и земеползване", регион Стара Загора, с което е бил приет проект за частично изменение на парцеларния план на стопанския двор на село Преславен по искане на едноличния търговец М. Ч. с фирма ЕТ "Ч. -М. Ч.", който изразил намерение да закупи част от парцел ХХVІІ, за да разшири производствения си цех. Изготвеният протокол бил подписан от членовете на комисията и от Г. Ч. като представител на едноличния търговец. Към протокола е приложена скица-проект за частично изменение на парцеларния план на стопанския двор на село Преславен за парцел XXVIII, върху която е показано разделянето на парцел XXVIII на парцел XXVIIIа с площ от 1 130 кв м и парцел парцел XXVIII с площ от 10 570 кв м. Съгласно удостоверение от 14.06.2011 г. на Поземлената комисия парцел-Стара Загора парцел 28 а е идентичен с имот с кадастрален № 045037 в землището на с. Преславен с площ от 1, 096 дка. Видно от данните в регистъра на земеделските земи, гори и земи в горския фонд, на 27.02.2002 г. с обединяването на имот 045037 и имот 045017 е създаден имот 045038, с площ от 2, 828 дка. С договор за замяна от 8.01.2002 г. М. М. придобил в собственост от държавата земеделски земи, между които и имот № 045028, с площ от 11 708 дка. Видно от скица №Ф00360 от 23.02.2002 г. на имот № 045028, с площ от 10 612 дка, находящ се в землището на село Преславен, като негов собственик е вписан М. М.. В границите на имота е отбелязан имот № 045037, собственост на Г. Ч. От правна страна тричленният състав на Върховния административен съд приел, че оспорената заповед не е нищожна. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 8 ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 122 от 1997 г.), земи, върху които са разположени обекти на организациите по § 12 и 29 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ, както и незаети със сгради и съоръжения или прилежащи площи към тях, но негодни за земеделско ползване и неподлежащи на възстановяване, представляват държавна собственост и се стопанисват от министъра на земеделието и горите, който разпорежда извършване на действия по управлението и разпореждането с тези имоти. В съответствие с възложената му компетентност министърът на земеделието и горите разрешил извършването на разпоредителна сделка със земя, частна държавна собственост, негодна за земеделско ползване в стопанския двор на бившото ТКЗС в село Преславен. Заповедта била издадена в предписаната писмена форма и съдържала всички необходими реквизити – индивидуализация на имота, предмет на разпореждане, лицето в чиято полза е разрешена продажбата, както и цената на имота. Тричленният състав преценил като неоснователно възражението на жалбоподателя, че заповед № 46-1/5.01.2000 г. на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа няма предмет, тъй като парцел 28 а не е кадастрално обособен. Макар към преписката да не била приложена кадастрална скица и да не било установено, че производството по чл. 45, ал. 6 ППЗСПЗЗ е приключило, парцел 28 а е бил обособен съгласно решението на специализираната комисия. Съдът не възприел и възражението на жалбоподателя, че не е съществувал имот № 045037, като се позовал на данните в Регистъра на земеделските земи, гори и земи от горския фонд, според които на 23.04.2001 г. в регистъра е открита партида на имот № 045037. Поради отсъствието на тежки закононарушения, опорочавайки оспорения административен акт до степен на нищожност, съдът отхвърлил жалбата на М. М. Касационната инстанция намира, че решението съответства на материалния закон. Извършената от тричленния състав на Върховния административен съд проверка за законосъобразност е обосновала извод за наличието на компетентност на издателя на заповедта, както и за спазване на изискванията за форма на заповедта. Предмет на даденото от министъра разрешение е имот, представляващ реално обособена част от съществуващ по парцеларния план парцел, съгласно проект, одобрен от комисията по чл. 46, ал. 6 ППЗСПЗЗ (ДВ бр. 122 от 1997 г). Липсата на партида в Регистъра на земеделските земи, гори и земи от горския фонд за парцел 28 а и нанасянето му в парцеларния план не означава, че административното разпореждане няма предмет. Законът за собствеността и ползването на земеделските земи не съдържа забрана за разпореждане с реални части от земеделски имоти. Съгласно чл. 7, ал. 3 ЗСПЗЗ ( ДВ, бр. 79 от 1996 г.) делба на земеделски имот или разпореждане с реални части от земеделски имот се извършва, ако отделните части могат да се обособят в самостоятелни имоти, отговарящи на размерите по ал. 1 по изработен или одобрен от поземлената комисия проект. Разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ППЗСПЗЗ предвижда, че делба на земеделски имоти или разпореждане с реални части от такъв имот може да се извърши, ако при спазване изискването на ал. 1 отделните части могат да се обособят в самостоятелни имоти съобразно изработен или одобрен от поземлената комисия проект. В случая става дума за имот, който не представлява нива, ливада или овощна градина, част е от стопански двор и не е годен за земеделско ползване. Частта от имота, чиято продажба е разрешена, е индивидуализирана по местонахождение, граници и площ, от което следва, че волеизявлението на административния орган не е нищожно и е породило правни последици. Очевидно оспорването на заповедта на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа от страна на жалбоподателя е предприето поради спор за собственост със заинтересованото лице Г. Ч.. В тази връзка следва да се отбележи, че защитата на правото на собственост, което е гражданско право, се осъществява по общия исков ред, независимо че съставът, от който възниква правото, включва административен акт. Постановеното от тричленния състав решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да заплати на Министерството на земеделието, храните и горите юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. На ответника Г. Ч. не се присъждат разноски, тъй като не е представен документ, удостоверяващ, че такива са направени за касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК петчленният състав на Върховния административен съд