Решение № 8388 от 22.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4085/2010 г.
ВАСПетчленен състав22.06.2010 г.докладчик Здравка Шуменска
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2802 от 2.03.2010 г. по адм. дело № 11 350 по описа за 2009 г. на Върховния административен съд, трето отделение. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8388 от 22.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4085/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Хюсен Андреа Бала, гражданин на Албания, срещу Решение № 2802 от 2.03.2010 г. по адм. дело № 11 350 по описа за 2009 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 376 от 14.08.2009 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - държавната агенция за бежанците при МС, чрез процесуалния представител юрисконсулт Татяна Кулинова, оспорва същата като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително касационно основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, тричленен състав е бил сезиран с жалба от Хюсен Андреа Бала срещу Решение № 376 от 14.08.2009 г. на председателя на държавната агенция за бежанците при министерския съвет на Република България. С него на лицето е отказано да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, поради липса на предпоставките затова, уредени в разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. В решението, постановено по повод на нея, е прието, че обжалваният административен акт е законосъобразен, като е издаден от компетентен орган при правилно прилагане на материалноправните норми и при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът в мотивите си е изложил фактическата страна по спора и е направил съответните на нея правни изводи. Според него е неоснователен доводът, че актът противоречи на материалноправните разпоредби, понеже бежанската история на кандидата не била отнесена правилно към обстановката в страната му на произход. Същият излага аргументи, че за него съществува реален риск за живота му от засегнати влиятелни лица в качеството му на висш държавен чиновник. Правилно е прието от съда, че тази теза не може да бъде споделена. От съдържанието на проведените интервюта е видно, че отделните обстоятелства и инциденти не се приемат за достоверни, поради противоречивите обяснения за преследване. Те са и необосновани, понеже трудовоправния му спор е решен в негова полза, което опровергава тезата, че не може да получи защита от правоохранителните и други държавни инстанции. Съдът правилно е обосновал извод, че бежанската история на албанския гражданин е измислена, с цел обосноваването на молбата за статут. По делото са липсвали твърдения, че е изложен на реална опасност от тежки посегателства. Срещу него не са били предприети такива действия нито от официалните власти, нито от конкретна групировка или физически лица, на които държавата да не е в състояние да противопостави конституционно установения правов ред и да контролира. Напуснал е страната легално с редовен национален паспорт от което се налага извода, че албанските държавни институции нямат отношение спрямо него и са в състояние да защитят живота и здравето му. Съдът се е аргументирал и с информацията в справката на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, с вх. № 494/17.02.2009 г., от която е видно, че правителството полага усилия за ограничаване на корупцията като е изготвена специална антикорупционна стратегия за 2007 г. - 2013 г. Приети са закони относими към придобивките на държавните служители и подкупите. Подобрен е институционалния капацитет, което обуславя извод, че в страната обстановката е овладяна до степен, която да осигури нужното ниво на сигурност на гражданите. Освен това лицето е чл. на управляващата политическа сила, което допълнително създава по-високо ниво на сигурност за последния. Административният орган обосновано е приел, че в страната на произход е налице положителен напредък в политически план, като страната работи активно за установяване на по-тесни взаимоотношения с Европейския съюз. Правителството полага усилия за укрепване върховенството на закона и осъществяване на ключовите реформи, необходими за покриване на изискванията за пълноправно членство. Установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че лицето е било принудено да отпътува от Албания поради реална опасност от тежки посегателства. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено, като твърдяните нарушения на материалния и процесуалния закони не се явяват установени. Неоснователни са възраженията, че решението е неправилно в частта, в която му се отказва статут на бежанец, поради противоречие с материалната разпоредба на чл. 8 от ЗУБ. Фактическата обстановка по делото е правилно преценена с оглед изискванията на цитираната норма и е изложен обоснован извод, че не са налице предпоставки за предоставяне на статут на бежанец. Изяснени са всички факти, относими към предмета на делото, преценени са и са обсъдени твърденията на лицето, както и официалната информация, която се съдържа в справката на Държавна агенция за бежанците при МС, дирекция "Международна дейност" относно актуалната обстановка в Албания. От изявленията на лицето пред административния орган се констатира, че той не посочва никакви причини за основателен страх от преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Срещу него не са предприемани никакви конкретни мерки, които да застрашават свободата, живота или сигурността му. Същият е бил чл. е на управляващата в Албания политическа партия и висш държавен служител в страната. Спечелването на съдебните дела свързани с неговото уволнение от държавна служба обосновават извод, че последният се ползва ефективно от закрилата на държавата за реализирането на неговите права. Лицето е напуснало легално страната, обстоятелство което допълнително сочи, че не е имало никакви проблеми с властите в страната. Правилен е и отказът за предоставянето му и на хуманитарен статут, на основание чл. 9 от ЗУБ. От заявеното от него пред административния орган може да се направи извод, че за него няма реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказания, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Самият той не обосновава опасения от подобни тежки посегателства при евентуално завръщане в Албания. В интервюто си не се позовава и на други причини от хуманитарен характер. Всичко това обсъдено във връзка с приложимите материалноправни разпоредби относно предоставянето на статут на бежанец или на хуманитарен статут на лицето, правилно е обсъдено в мотивите на съдебния акт, съответно правилна е и преценката за законосъобразност на административния акт, още повече че не са констатирани и нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав.