Решение № 6930 от 2.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4573/2016 г.

Решение № 6930 от 2.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4573/2016 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Агенция "Митници", подадена чрез юрисконсулт Г. П., против решение № 6800 от 06.11.2015 г., постановено по адм. дело № 1385/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град. И. доводи за неправилност на обжалваното решение, поради което се иска да бъде отменено. Оспорва извода на съда, че е налице причинна връзка между отменения административен акт и претендираното обезщетение за вреди. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 800 лв. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответната страна - И. С. П., редовно призован, се представлява от адв. Георгиев. Оспорва касационната жалба. Доказателствата по делото установяват направения разход за разноски в административно-наказателното производство. Поради това че в това производство разноски не се присъждат, единственият начин да се получат е по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Претендира адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. и прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Налице са предпоставките за присъждане на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Решението на съда е съобразено с решението по ТД № 2/2016 г. на ВАС. П. съдът е уважил иска за присъждане на имуществени вреди. Представени са доказателства за платено адвокатско възнаграждение по сключен договор за правна помощ. Оспореното решение е законосъобразно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Пред АССГ е предявен иск от И. С. П. срещу Агенция "Митници", с който се претендира обезщетение в размер на 1600 лв. за претърпени имуществени вреди, представляващи направени от ищеца разноски във връзка с обжалването по съдебен ред на Наказателно постановление № 1121/31.01.2011 г., издадено от зам. началника на митница Столична. Иска се и заплащане на лихва върху обезщетението до окончателното му изплащане, както следва: считано от 07.03.2011 г. за сумата от 1000 лв., заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Софийски районен съд и считано от 13.06.2013 г. върху сумата 600 лв., заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Административен съд - С.-град. С обжалваното решение Административният съд - С.-град е осъдил Агенция "Митници" да заплати на И. С. П. сума в размер на 1600 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски във връзка с обжалването по съдебен ред на Наказателно постановление № 1121/31.01.2011 г., издадено от зам. началника на М. С., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.12.2013 г. до окончателното изплащане на сумата. Отхвърлил е иска в останалата част. Административният съд е приел, че дейността по административно наказване е правораздавателна дейност на администрацията, представлява форма на административна дейност. Този характер на дейността по налагане на административно наказание дава основание за приложимост на разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и по отношение на незаконосъобразните наказателни постановления. Посочил е, че са налице всички елементи от фактическия състав: отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, заплатено в хода на обжалването адвокатско възнаграждение в размер на 1600 лева, който разход е пряка и непосредствена последица от издаването на НП. Предвид факта, че ищецът е изцяло незрящ, по силата на чл. 94, ал. 1, т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс във вр. чл. 84 от ЗАНН адвокатската защита е задължителна. Съдът е съобразил размера на възнаграждението с разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за наложената санкция в размер на 9828,30 лв. По претенцията за лихви е посочил, че отговорността на държавата възниква от момента на влизане в сила на решението, с което е отменено административното наказание - Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, поради това е присъдил лихви от датата на влизане в сила на решението на СРС за отмяна на наказателното постановление - 14.12.2013 г., до датата на окончателното плащане на обезщетението. Така постановеното решение е правилно в частта на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, но е неправилно в частта на присъдените лихви. Видно от доказателствата по делото, с наказателно постановление № 1121/31.01.2011 г., издадено от зам. началника на М. С., на ищеца е наложено административно наказание глоба в размер на 9828,30 лв., на основание чл. 123, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове. По подадена от И. П. жалба срещу посоченото НП е образувано НАХД № 4668/2011 г. по описа на Софийски районен съд. С решение от 10.12.2012 г. по НАХД № 4668/2011 г. на Софийски районен съд е отменено наказателно постановление № 1121/31.01.2011 г., издадено от зам. началника на М. С., в частта му относно наложеното административно наказание глоба в размер на 9828,30 лв. По подадена касационна жалба от началника на М. С. срещу решението на СРС е образувано КНАХД № 1981/2013 г., по описа на Административен съд - С.-град, като с решение № 7908/14.12.2013 г. по същото дело решението на Софийски районен съд е оставено в сила. От приложените НАХД № 4668/2011 г. на Софийски районен съд и КНАХД № 1981/2013 г., по описа на Административен съд - С.-град е видно, че И. П. е бил представляван от адвокат И. Г. Представени са договори за правна защита и съдействие, съгласно които е заплатено възнаграждение общо в размер на 1600 лв. Касационната инстанция намира за обосновани изводите на съда относно основателността на претенцията. Претендираните суми като заплатено адвокатско възнаграждение са доказани. Безспорно установено е, че ищецът е бил надлежно защитаван от адвокат пред двете инстанции. Адвокатското възнаграждение е дължимо и съгласно изложените съображения в решението по ТД № 2/2016 г. на ВАС. Н. от ищеца разходи за адвокатски възнаграждения за процесуално представителство във връзка с оспорването на наказателното постановление следва да се приемат като пряка и непосредствена последица от засягащия правната му сфера административен акт. Провеждането на защитата е обусловено от издаденото срещу него наказателно постановление и обжалването му. Още повече, в конкретния случай, както правилно е приел съдът, за процесуалното представителство на ищеца е било задължително представителството от адвокат. По отношение на присъдените лихви върху главницата от 1600 лв., съдът намира решението за неправилно поради нарушение на материалния закон. В случая се касае за разход за адвокатско възнаграждение. След отмяната на наказателното постановление, този разход не става автоматично изискуем, поради това че нито ЗАНН, нито НПК предвиждат процесуален ред за присъждането му. В решението по ТД № 2/2016 г. на ВАС е прието, че заплатените адвокатски възнаграждения са пряка и непосредствена последица от отмяната на наказателното постановление. Но с това не се променя характерът и видът на вземането - разноски за адвокатски хонорар. Той може да се претендира по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, но става изискуем с присъждането му от съда. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно в частта, с която е осъдена Агенция "Митници" да заплати на И. С. П. сума в размер на 1600 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски във връзка с обжалването по съдебен ред на Наказателно постановление № 1121/31.01.2011 г., издадено от зам. началника на М. С. В тази част решението следва да бъде оставено в сила. В частта, с която е присъдена законната лихва върху сумата от 1600 лв., считано от 14.12.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, решението е неправилно и следва да бъде отменено. Поради изложените съображения, законната лихва не се дължи и в тази част претенцията на ищеца следва да бъде отхвърлена. По претенциите за разноски: На касационния жалбоподател следва да се присъди минимално възнаграждение в размер на 100 лв. на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, както и предвид частичната неоснователност на касационната жалба. На ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размера на 350 лв., като се уважи възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК за прекомерност на възнаграждението, както и поради частичната основателност на касационната жалба. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,