Решение № 8872 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1047/2012 г.
ВАСVI отделение19.06.2012 г.докладчик Румяна Папазова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 53 от 13.12.2011 г. по адм. дело № 490 по описа за 2011 г. на Административен съд - Русе и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ирена Панайотова Пенчева от гр. Русе против решение КРД № 213/12.10.2011 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Русе и потвърденото с него разпореждане № 32/14.09.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което е отказано възстановяване на сумата 354.47 лв. по заявление вх. № ФСД-94И-6634-3518/26.08.2011 г. ОСЪЖДА Ирена Панайотова Пенчева от гр. Русе да заплати на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Русе, юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8872 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1047/2012 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Русе, против решение № 53 от 13.12.2011 г. по адм. дело № 490 по описа за 2011 г. на Административен съд - Русе, с което е отменено издаденото от касатора решение КРД № 213 от 12.10.2011 г. и потвърденото с него разпореждане № 32 от 14.09.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУСО - Русе, а преписката е върната на Директора на ТП на НОИ - Русе за ново произнасяне по заявление вх. № ФСД-94И-6634-3518 от 26.08.2011 г. при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до неправилно прилагане на § 21 от ПЗР на ЗИДКСО във вр. с чл. 110, ал. 1, т. 1 и чл. 114 от КСО като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Ирена Панайотова Пенчева от гр. Русе е оспорила касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Русе е решение КРД № 213 от 12.10.2011 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Русе и потвърденото с него разпореждане № 32 от 14.09.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което на Ирена Панайотова Пенчева от гр. Русе е отказано възстановяване на сумата 354.47 лв. по подадено от нея заявление вх. № ФСД-94И-6634-3518 от 26.08.2011 г. Сумата 354.47 лв. е била внесена по сметка на ДОО от осигурителя "Свободна зона" - Русе в съответствие с определените му задължения с разпореждане № 142/29.03.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, издадено по реда на чл. 110, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1 от КСО, за събиране от осигурителя на нанесените на ДОО щети от неправилно извършени осигурителни разходи в полза на Ирена Панайотова Пенчева за парични обезщетения на отглеждане на малко дете до двегодишна възраст през периода 09.06.2008 г. - 01.09.2008 г. в размер на 618,10 лв. заедно с лихви в размер на 354,47 лв. до 11.03.2011 г. Решението на Административен съд - Русе, с което жалбата на Ирена Панайотова Пенчева е уважена, е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните разпоредби на § 21, ал. 1 и 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.). Разпоредбата на § 21, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКСО освобождава от задължение за лихви осигурените или самоосигуряващите се лица, на които са установени задължения за възстановяване на паричните обезщетения, получени за периоди до влизането в сила на този закон в нарушение на чл. 53, ал. 4, когато детето е било настанено в детско заведение, включително и в детска ясла. С ал. 4 на § 21 е придадено обратно действие на ал. 1, която се прилага и в случаите на погасени задължения от осигурените или самоосигуряващите се лица до влизането в сила на този закон. В разглеждания случай фактическият състав на цитираната разпоредба не е осъществен. Осигуреното лице Ирена Панайотова Пенчева е извън кръга на лицата, субекти на разпоредбата, защото за нея не е възникнало задължение да възстанови неправомерно получените парични обезщетения по реда на чл. 114, ал. 1 от КСО, т. е. по отношение на нея не са установени задължения за възстановяване на суми, произхождащи от получени неправомерно парични обезщетения. Разпореждане № 142 от 29.03.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО не ангажира отговорността на Ирена Панайотова Пенчева, не създава задължения за нея и не засяга правата и интересите й. Видно от анализа към ревизионен акт за начет пор. № 142/29.03.2011 г., субект на задължението за възстановяване на главницата и лихвите по сметка на ДОО е осигурителят, който от свое име е изпълнил задължението към ДОО на 25.03.2011 г. Без правно значение е обстоятелството, че ответницата по касация Пенчева е внесла сумите на определените на осигурителя задължения в касата му, за което е издадена квитанция към ПКО № 105/25.03.2011 г. Отношенията между осигурителя, който е задълженото към ДОО лице и осигуреното лице са неотносими към развилото се административно правоотношение между осигурителя и осигурителния орган в осъщественото ревизионно производство по реда на чл. 110 от КСО. Поради това искането на Ирена Панайотова Пенчева до ТП на НОИ - Русе, отправено със заявление вх. № ФСД-94И-6634-3518/26.08.2011 г., за възстановяване от бюджета на ДОО на сума в размер на лихвата, която тя е заплатила на осигурителя, не намира законово основание. Оспорените административни актове са издадени при спазване на процесуалния и материалния закон и като ги е отменил, Административен съд - Русе е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Следва да бъде уважено искането на ТП на НОИ - Русе, отправено в съдебното заседание на 18.11.2011 г., за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което се определя в съответствие чл. 7, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 21 ЗИД