Решение № 10290 от 8.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4174/2010 г.

Решение № 10290 от 8.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4174/2010 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Киро Янев Киров от гр. Варна, против решение № 1/4.01.2010 г., постановено от Административен съд-гр. Варна, първо отделение, Х състав, по адм. д. № 2464/2008 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Киро Янев Киров срещу Заповед № РД-08-7706-178/05.06.2008 г. на Областния управител на област с административен център-гр. Варна, за одобряване плана на новообразуваните имоти на селищно образувание по § 4, ал. 2 от ЗСПЗЗ, местност"Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище Виница, област Варна, относно имоти № 4220 и № 511 и е присъдил разноски. За да постанови решението си съдът е приел, че жалбоподателят се легитимира като собственик/чрез наследяване на Яни Киров Янев/ и Решение № 1185/03.01.2005 г. на ОСЗГ-Варна, на 2.000 дкр. земя, находяща се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на Виница, като в решението е посочено, че окончателното възстановяване на собствеността ще се извърши при условията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ, въз основа на влезлия в сила ПНИ. Твърдението на жалбоподателя е, че при отреждането по ПНИ на имот № 4220 за бившия собственик не е взета предвид и присъединена разликата над 600 кв. м. от имот № 511,отреден на бивш ползувател. Анализът на разпоредбите на чл. 28 от ППЗСПЗЗ налага извод, че за да бъде придадена разликата над 600 кв. м. от имот № 511 към новообразуван имот № 4220 е необходимо да са налице предпоставките на чл. 28, ал. 6 вр. ал. 7 и ал. 8 от ППЗСПЗЗ. Видно от извадките от ПНИ за имоти № 511 и 4220, в имот № 511 има постройки, като съдът не може сам да определи видът на същите, както и наличните възможности за образуването на имот от посочените разлики и присъединяването им към имота на жалбоподателя. След като чл. 28, ал. 6 и ал. 8 от ППЗСПЗЗ поставят като предпоставки имотът на ползвателя да бъде определен като местоположението му се съобразява със съществуващите в него сгради и съоръжения или трайни насаждения, като за бившия собственик се образува нов имот/имоти/в размер не по-малък от 250 кв. м., като всеки нов имот се образува от една или повече съседни разлики, които се възстановяват на един и същ собственик и при проектирането на границите на новообразуваните имоти граничните линии се прокарват на най-малкото разстояние от лицевата страна на заварените сгради /извън второстепенни, временни и стопански постройки/ в самия имот и в съседни имоти, то в процеса на съдебното обжалване жалбоподателят е следвало да докаже наличието на тези предпоставки. Въпреки дадените от съда указания, до приключването на делото жалбоподателят не е ангажирал доказателства за наличието на възможност от имот № 511 да се отдели разликата над 600 кв. м. и придаването и към имот № 4228. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на оспореното съдебно решение, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна-Областният управител на Варненска област, с писмено становище, чрез процесуалния си представител-юрк. Ганчева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Заинтересованите страни: Бонка Златева Русева, Кирчо Панайотов Янчев и Янко Панайотов Киров, редовно призовани, не са се явили и не са взели становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Разгледана по същество касационната жалба е основателна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът не е преценил всички представени по делото доказателства в тяхната съвкупност и не е събрал релевантни за спора доказателства, съобразно задълженията му по чл. 171, ал. 2 пр. 2 от АПК. Съдът не е обсъдил представените по делото доказателства относно правата на заинтересованата страна Бонка Златева Русева. Видно от приложения по делото нот. акт № 191 от 16.12.1997 г. по нот. д. № 22785/97 г. на Нот. при ВРС, Бонка Златева Русева не е ползувател с права по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, а е трето лице, придобило 600 кв. м. ид. части от имота по дарение от бившите ползуватели Златко Георгиев Златев и Мария Йорданова Златева, на които е било признато правото върху 600 кв. м. по § 4а от ЗСПЗЗ. Съдът е посочил в мотивите си, че не може сам да определи вида на постройките в имота, както и наличието на възможност за образуване на самостоятелен имот за наследниците на бившия собственик от разликата над 600 кв. м. /в размер от 265 кв. в. по твърдението на жалбоподателя/ или придаването и към имот 4220, както и че от приложената от жалбоподателя като доказателство комбинирана скица, не може да се направи безспорен извод за наличието на такава възможност, т. е, приел е жалбата в посочения смисъл за недоказана, поради неизпълнение от жалбоподателя на указанията на съда от 23.03.2009 г. Видно от протокола от съд. заседание на 23.09.2009 г. съдът е указал на жалбоподателя, че следва да представи доказателства за възможността от имота на ползувателя да бъде обособена част, която да бъде присъединена към имота на жалбоподателя. Съдът не е указал на жалбоподателя, че за установяването на този релевантен факт е необходимо заключение на СТЕ, не е определил депозит за СТЕ и срок за внасянето му от жалбоподателя, като не е съобразил, че съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 2,пр. 2 от АПК, вещи лица могат да се назначават и служебно от съда. По тези причини делото е останало неизяснено от фактическа страна. Решението следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав, като се допусне СТЕ с определени от съда задачи, при определен от съда депозит и срок за внасянето му от жалбоподателя. Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,