Решение № 2565 от 1.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12670/2015 г.

Решение № 2565 от 1.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12670/2015 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. З. Ч. от с. Д., обл. К. против решение от 29.09.2015 г., постановено по адм. дело № 91/2015 г. на Административен съд - К. (АС-К.). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответникът по жалбата - началник на Гранично полицейско управление - М., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба, като поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административен съд - К. е отхвърлил жалбата на В. З. Ч. срещу заповед № 5397з-58/15.06.2015 г. на началник на Гранично полицейско управление - М., с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 1 и чл. 198, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 12 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "мъмрене" за срок от един месец за извършено нарушение, изразяващо се в това, че младши инспектор В. З. Ч. - полицай на ГКПП - Маказа от ГПУ - М. не е докладвал по надлежния ред станалата му известна информация, че на 14.03.2015 г., при проверка от страна на младши инспектор С. Д. К. - полицай при същите ГКПП и ГПУ на явилия се за влизане в страната лек автомобил "Ф. Г." с рег. № СТ4547АТ, водачът на автомобила - българският гражданин С. Е. К. е предложил на последния подкуп от 100 евро, за да не изпълни служителят своите задължения и да го пропусне с укрити в различни фабрични кухини и тайници на автомобила 3390 кутии цигари без акцизен бандерол от различни марки, с което си деяние младши инспектор Ч. е нарушила разпоредбите на чл. 51 от Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР. Решаващият съд е приел, че конкретните факти, обосноваващи основанието, възприето от органа при произнасянето му с атакуваната заповед, и които се съдържат в съпътстващите и приложени като част от административната преписка доказателства, обосновават извършване на визираните нарушения от страна на младши инспектор Ч. Като е обсъдил представените към административната преписка писмени доказателства и събраните такива в хода на съдебното производство, АС е изложил мотиви за законосъобразност на оспорената пред него заповед, като издадена от компетентен орган и в предвидената форма, както и при спазване на административнопроизводствените правила, разписани в разпоредбите на чл. 206 от ЗМВР. Заповедта е издадена при спазване на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание, като лицето се е запознало с нея срещу подпис. С. съда същата е постановена в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно, като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Доказателствата, приложени към административната преписка не обосновават основанието, възприето от органа при произнасянето му с атакуваната заповед. Административният орган е приел, че фактите попадат в хипотезата на чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 1 и чл. 198, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 200, чл. 1, т. 12 от ЗМВР. Според настоящия състав дисциплинарната отговорност на служителя от МВР, ангажирана в рамките на дисциплинарно производство, в което е установено визираното в заповедта нарушение на служебната дисциплина, не е установена и доказана. От доказателствата по административната преписка се установява, че съгласно план за провеждане на инструктаж на дежурната смяна на ГКПП- Маказа за времето от 20:00 часа на 13.03.2015 г. до 08:00 часа на 14.03.2015 г. служители, на които е проведен инструктажа са полицай С. К. - изход и полицай В. Ч. - вход. От снетите обяснения от полицай С. К. става ясно, че лицето Сами му е прошепнало само на него без колегата му полицай В. Ч. да чуе думите "ще ти дам 100 евро", след което К. му отговорил, че "няма начин това да стане, не може", като точните думи били "ще ти дам 100 евро, за да ни пуснете", а тези думи не са чути нито от полицай Ч., нито от някой пътниците, като след около 5-10 минути, същият е споделил това с полицай Ч. Безспорен факт е, че служителят К. не е приел предложението на водача, за да не изпълни задълженията си и акт на корупция изобщо липсва. Задължението за уведомяване очевидно се отнася до случаите, при които до знание от държавния служител е достигнала информация за осъществен акт за корупция, т. е. той е узнал за извършени корупционни действия на други лица. От доказателствата по делото не е установено, че за Ч. е възникнало задължение да предприеме определените действия да докладва по надлежния ред, поради което не е извършил вмененото му във вина дисциплинарно нарушение. В тежест на административния орган е да докаже съществуването на такова задължение, което не е изпълнено. Като не е отчел посочените обстоятелства, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него настоящата инстанция да постанови друго по съществото на спора, с което да бъде отменена заповед № 5397з-58/15.06.2015 г. на началник на Гранично полицейско управление - М. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане за присъждане на разноски пред двете съдебни инстанции, касационният ответник следва да бъде осъден да заплати на касатора направените разноски по делото пред двете съдебни инстанции в размер на 315 лева, от които 310 лева (представляващи заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение за защита пред първата инстанция) и 5 лева държавна такса за касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - пето отделение