Решение № 7113 от 25.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4719/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Надежда ви строй ЕООД срещу решение 28154/23.12.2024 г., постановено по адм.д. 6633/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт Р-22221121002605-091-001/05.01.2023 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София. Образувано е и по частна жалба на дружеството срещу определение 2719 от 01.03.2025 г., постановено по същото дело, с което е отхвърлено искането на дружеството за изменение на съдебното решение в частта му за разноските. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна директорът на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. Със заповед за възлагане на ревизия Р-22221121002605-020-001/05.05.2021 г., издадена от началник на сектор в ТД на НАП София, е възложено извършването на ревизия на Надежда ви строй ЕООД за определяне на задълженията за корпоративен данък за финансовите 2018 и 2019 г. и за ДДС за периодите от 01.12.2017 г. до 31.03.20211 г. На ревизираното лице, в съответствие с чл. 113, ал. 2 от ДОПК, е връчен екземпляр от заповедите за възлагане на ревизия. Със заповедта за възлагане на ревизия, в съответствие с чл. 113, ал. 1 от ДОПК, са определени данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2-5 от ДОПК, ревизиращите органи по приходите, срокът за извършване на ревизията. В хода на ревизията са извършени процесуални действия, които са описани в ревизионния доклад и в ревизионния акт. С цел установяването на факти и обстоятелства от значение за правилното определяне на данъчните задължения на дружеството, и на основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК на дружеството е било връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице. Изготвен е ревизионен доклад Р-22221121002605-092-001/31.05.2022 г., същият е връчен на ревизираното лице, съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт Р-22221121002605-091-001/05.01.2023 г. С ревизионния акт на дружеството не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 9762, 85 лв. по фактури, издадени от АЕБ секюрити сървисис ЕООД, не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 374 155 лв. по фактури, издадени от Скабет ЕООД, не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1780 лв. по фактура, издадена от Делби ЕООД, не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1044 лв. по фактура, издадена от Холсим България АД, не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 65, 54 лв. по фактура, издадена от Сеп консулт ООД. На основание чл. 45 от ДОПК в ревизионното производство са извършени насрещни проверки на посочените търговски дружества, като установените факти са отразени в протоколи за извършени насрещни проверки. В хода на ревизионното производство са представени фактурите, издадени от Скабет ЕООД, с посочен предмет на доставките по протокол. Установено е, че дейностите са свързани с изпълнение на строително-монтажни работи полагане на бетон, армировка, кофраж, направа на топлоизолация, външна изолация и мазилка. В писмени обяснения дружеството е посочило, че доставките са извършени от посочения доставчик, като са представени и договори за строителство. Установено е, че ревизираното дружество и дружеството, издател на фактурите са свързани лица по смисъла на §1, т. 3 от допълнителните разпоредби на ДОПК. Установено е, че Скабет ЕООД е сключило договори за СМР с дружества подизпълнители. Органите по приходите са направили извода, че Скабет ЕООД не притежава кадрова обезпеченост, за да извърши доставките. Извършена е ревизия на Скабет ЕООД за задължения по ЗДДС и по ЗКПО, като с ревизионен акт е установено, че липсват реални доставки от това дружество към Надежда ви строй ЕООД. Органите по приходите са приели, че липсват доставки по смисъла на чл. 9 от ЗДДС и са отказали правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от Скабет ЕООД. В хода на ревизионното производство ревизираното лице е представило фактурите, издадени от АЕБ секюрити сървисис ЕООД, с посочен предмет на доставките плащане по договор и протокол образец 19 за установяване на действително извършените СМР. Установено е, че дружеството има три лица, назначени по трудов договор. Органите по приходите са установили обстоятелството на липсата на кадрова обезпеченост за извършване на доставките. По отношение на непризнатото право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1780 лв. е установено, че фактурата, издадена от адвокатска кантора Делби е издадена от лице, което не е регистрирано по ДДС, на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит. По отношение на фактура, издадена от Холсим България АД в в размер на 1044 лв. е установено, че в нарушение на изискванията на чл. 72, ал. 1 от ЗДДС неправилно е отразена с право на приспадане на пълен данъчен кредит, като същата е декларирана за м.05.2020 г. В хода на ревизионното производство е установено, че дружеството неоснователно е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по фактура, издадена от Сеп консулт ООД, декларирана в отчетните регистри за данъчен период м.06 и отново през м. август 2018 г. При съобразяване на обстоятелството на липсата на реално осъществени доставки от Скабет ЕООД и АЕБ секюрити сървисис ЕООД, е коригиран финансовия резултат на дружеството за 2018 г. и 2019 г. с отчетените разходи. За финансовата 2018 г. на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 17, ал. 1 от ЗКПО, е увеличен счетоводния финансов резултат на дружеството със сумата от 279 781, 55 лв. разходи по фактури, които не са документално обосновани и водят до отклонение от данъчно облягане. Определена е данъчна печалба в размер на 297 050, 55 лв., корпоративен данък за внасяне в размер на 29 705, 05 лв. След приспадане на внесения данък в размер на 1726, 90 лв. са определени допълнителни задължения за корпоративен данък в размер на 27 978, 15 лв. За финансовата 2019 г. на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 16, ал. 1 от ЗКПО е увеличен счетоводния финансов резултат на дружеството със сумата от 579 295, 40 лв. за разходи по фактури, които не са документално обосновани и водят до отклонение от данъчно облагани. Определена е данъчна печалба в размер на 695 438, 08 лв., корпоративен данък за внасяне в размер на 69 543, 80 лв. След приспадане на внесен данък в размер на 11 614, 27 лв., са определени допълнителни задължения за корпоративен данък в размер на 57 929, 53 лв. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на ревизионния акт, жалбата на търговското дружество е определена като неоснователна. Първоинстанционният съд е определил като правилни изводите на органите по приходите. Приел е, че тези изводи не се отричат от това, че към всяка от процесните фактури има приемо-предавателни протоколи. Приел е, че от същите не може да се направи извод за наличието на техническа и кадрова обезпеченост за извършване на процесните доставки. Приел е, че осъществяването на доставките изисква материално осигуряване, логистичен опит и назначен персонал. Приел е, че реални разплащания по отношение на процесните доставки не са доказани. Приел е за установено обстоятелството на данъчна измама. При направени изводи за неправомерно начислен ДДС, първоинстанционният съд е формирал изводи за законосъобразност на ревизионния акт и в частта му на установените задължения на дружеството по ЗКПО. Решението е частично неправилно. Решението е неправилно в частта му, с която е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу ревизионния акт, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от Скабет ЕООД, по фактури, издадени от АЕБ секюрити сървисис ЕООД, както и в частта на установените задължения по ЗКПО, в частта му на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура, издадена от адвокатска кантора Делби. Решението е правилно в частта му, с която е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу ревизионния акт с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура, издадена от Холсим България АД, по фактура, издадена от Сеп консулт ООД. Не е било спорно между страните обстоятелството на издаване на процесните фактури, обстоятелството на приложен към всяка от фактурите приемо-предавателен протокол, обстоятелството, че протоколите са подписани от възложителя и изпълнителя, обстоятелството, че процесните фактури са отразени по дебит на сметка 602 разходи за външни услуги, в кореспонденция с кредит сметка 401 доставчици, обстоятелството на сключени договори. В хода на ревизионното производство са били представени и договори за строителство. Представените доказателства не са били оспорени от процесуалните представители на органите по приходите, като в тази връзка оценката на тези доказателства не е извършена от първоинстанционния съд в аспекта на цялостна преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по конкретния случай. Представените писмени доказателства, неоспорени от органите по приходите, съобразени с обстоятелството на липсата на обективни данни за осъществена данъчна измама, отричат правилността на изводите, направени от първоинстанционния съд. Това са обстоятелства, възприети като осъществили се от органите по приходите и отразени в решението на решаващия административен орган. Изводите на органите по приходите, както и на първоинстанционния съд са обосновани с липсата на техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките, което обстоятелство е установено както по отношение на преките доставчици, така и по отношение на техните подизпълнители. Органите по приходите, включително решаващият административен орган не са формирали изводи за наличието на осъществена данъчна измама. Такива изводи, обаче е формирал първоинстанционният съд. Изводите му не съответстват на наличието на обективни данни за данъчна измама, съобразно практиката на Съда на Европейския съюз. Изводите си тази съдебна инстанция съобразява с обстоятелството на липсата на обосноваване в ревизионния акт и в решението на решаващия административен орган на обективни данни, от които може да се направи извод за данъчна измама, както и с обстоятелството на неоспорване от страна на административния орган на представените писмени доказателства приемо-предавателни протоколи и на изслушаната по спора пред първоинстанционния съд съдебна експертиза. По същия начин, изводите на органите по приходите, съдържащи се в ревизионния доклад, в ревизионния акт и в решението на решаващия административен орган обосноваващи непризнаването на правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури са обосновани с обстоятелството на недоказана техническа и кадрова обезпеченост. Решението на решаващия административен орган не съдържа и изводи за осъществена данъчна измама, във връзка с обстоятелството, че процесните фактури документират доставки, които според органите по приходите не са реално осъществени. При така съобразените обстоятелства се дължи отговор на въпроса дали установените от органите по приходите обстоятелства, а именно обстоятелството на недоказана кадрова обезпеченост, са достатъчни, за да обосноват законосъобразни изводи за липса на реалност на доставките по процесните фактури. Отговорът на този въпрос следва да се даде и при съобразяване на обстоятелството, че органите по приходите не са обосновали обективни данни, от които да може да се направи обоснован извод за осъществена от дружеството данъчна измама. Изводите на органите по приходите в основната си част се обосновават на предположения. Съобразява се обстоятелството, че правото на приспадане на данъчен кредит е определено в чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, съгласно който данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Следователно, правото на приспадане на данъчен кредит във всеки случай предполага наличието на осъществена доставка на стоки или услуги. Освен това чл. 68, ал. 1 от ЗДДС предполага правото на приспадане на данъчен кредит за получени от лицето стоки или услуги по облагаема доставка. Облагаема доставка съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. Напълно идентична в тази насока е и разпоредбата на чл. 178 от директивата 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (директивата), съгласно която, за да може да упражни правото си на приспадане, данъчнозадълженото лице трябва да отговаря на следните условия за целите на приспадане в съответствие с член 168, буква а) по отношение на доставката на стоки или услуги, той трябва да притежава фактура, съставена в съответствие с членове 220 236 и членове 238, 239 и 240. От своя страна, съгласно чл. 168, б. а доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава-членка, в която извършва тези сделки да приспадне следното от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати дължимия или платен ДДС в тази държава-членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице. Следователно, и съгласно чл. 178, вр. чл. 168 от директивата съществува изискването лицето, което претендира правото на приспадане на данъчен кредит да е получател на доставката или услугата, а другото данъчнозадължено лице да е реалния доставчик на доставката на стока или услуга. Както се посочи и по-горе в мотивите на това решение, правото на приспадане на ДДС зависи от изпълнението както на материалноправни, така и на формални условия. Що се отнася до материалноправните условия, от член 168, буква а) от Директива 2006/112 следва, че за да може да се ползва от право на приспадане, заинтересованото лице трябва, от една страна, да бъде данъчнозадължено лице по смисъла на тази директива. От друга страна, това лице трябва, нагоре по веригата, да е получило стоките или услугите, за които иска да му се признае право на приспадане, от друго данъчнозадължено лице, а надолу по веригата да е използвало тези стоки или услуги за нуждите на собствените си облагаеми сделки. Що се отнася до правилата за упражняване на правото на приспадане на ДДС, които се приравняват на формални изисквания, член 178, буква a) от посочената директива предвижда, че данъчнозадълженото лице трябва да притежава фактура, съставена в съответствие с членове 220 236 и с членове 238 240 от нея (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). От това следва, че посочването на доставчика във фактурата за стоките или услугите, във връзка с които е упражнено правото на приспадане на ДДС, представлява формално условие за упражняването на това право. Качеството данъчнозадължено лице на доставчика на стоките или услугите спада към материалноправните условия (в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Общата система на ДДС гарантира неутралитет от гледна точка на данъчната тежест на всички икономически дейности, независимо от техните цели и резултати, при условие че самите тези дейности по принцип подлежат на облагане с ДДС (в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Съгласно постоянната практика на Съда на Европейския съюз, правото на данъчнозадължените лица да приспаднат от ДДС, на който са лица платци, дължимия или платения ДДС за закупени от тях стоки или за получени от тях услуги, използвани за целите на техните облагаеми доставки, представлява основен принцип на общата система на ДДС. Както Съдът на Европейския съюз многократно е постановявал, предвиденото в член 167 и сл. от Директива 2006/112 право на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано, когато материалноправните и формалните изисквания или условия, от които това право зависи, са изпълнени от желаещите да го упражнят данъчнозадължени лица (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Така Съдът на Европейския съюз е приел, че основният принцип на неутралност на ДДС налага приспадането му за получени доставки да бъде допуснато, ако са изпълнени материалноправните условия, дори и данъчнозадължените лица да не са изпълнили някои формални условия (в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20. Следователно, щом разполага с информацията, необходима да се установи, че материалноправните условия са изпълнени, данъчната администрация не може да наложи във връзка с правото на данъчнозадълженото лице да приспадне този данък допълнителни условия, които могат да доведат до осуетяване на упражняването на това право (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Това би могло обаче да не е така, ако вследствие на нарушението на формалните изисквания се възпрепятства представянето на сигурни доказателства за изпълнението на материалноправните изисквания (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Такъв би могъл да е случаят, когато във фактурата за стоките или услугите, във връзка с които е упражнено правото на приспадане на ДДС, не е посочен действителният доставчик, ако това възпрепятства установяването на този доставчик, а оттам и определянето дали той има качеството на данъчнозадължено лице, тъй като това качество представлява едно от материалноправните условия за правото на приспадане на ДДС (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet). В процесния случай не съществува спор по отношение на обстоятелството, че са изпълнени формалните изисквания. От събраните по делото доказателства, обаче се установява и изпълнението на материално правните изисквания, доколкото на данъчната администрация са били представени необходимите доказателства, за да провери тези изисквания. Дори и да се приеме обстоятелството на недоказана кадрова обезпеченост за извършване на доставката, то само наличието на това обстоятелство, без доказано и твърдяно обстоятелство от органите по приходите на данъчна измама не е достатъчно, за да обоснове отказа за правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Съдът на Европейския съюз вече се е произнесъл, че проверката за наличието на облагаема доставка трябва да се осъществи в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, като се извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по конкретния случай (този смисъл решения от 6 декември 2012 г., Б., C-285/11, т. 31 и 32, и от 31 януари 2013 г., Строй транс C-642/11, т. 45). Въпреки това обстоятелството, че съответните услуги не са били доставени от издателя на фактурите или неговия подизпълнител, по-специално тъй като последните не са разполагали с необходимия персонал и материали не е достатъчно, за да се приеме, че не е налице доставка на разглежданите стоки и да се изключи правото на приспадане, тъй като това може да се дължи както на прикриване с измамна цел на доставчиците, така и на просто използване на други подизпълнители (в този смисъл решения от 6 септември 2012 г., Tуth, C-324/11). Съдът освен това многократно е постановявал, че когато са изпълнени материалноправните условия за правото на приспадане, на данъчнозадълженото лице може да се откаже право на приспадане само при условие че въз основа на обективни данни се установи, че то е знаело или е трябвало да знае, че с придобиването на стоките или услугите, основание за правото на приспадане, е участвало в сделка, която е част от измама, извършена от доставчика или друг стопански субект, действащ нагоре или надолу по веригата от доставки на стоки или услуги (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C281/20. Всъщност Съдът в това отношение е приел, че режимът на правото на приспадане, предвиден в Директива 2006/112, не допуска данъчнозадължено лице което не е знаело и не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че друга сделка по веригата на доставки преди или след осъществената от данъчнозадълженото лице е опорочена поради измама с ДДС да бъде санкционирано, като не му бъде признато право на приспадане, тъй като установяването на режим на обективна отговорност би надхвърлило необходимото за защита на държавния бюджет (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C281/20, т. 49. От съдебната практика, следва, че на данъчнозадълженото лице може да бъде отказано да се признае правото на приспадане само ако след глобална преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по делото, извършена в съответствие с установените в националното право правила за доказване, се установи, че това лице е извършило измама с ДДС или е знаело, или е трябвало да знае, че сделката, която използва като основание за приспадане, е част от такава измама. Правото на приспадане може да бъде отказано само когато тези факти са установени надлежно, а не с предположения (в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C281/20. Данъчният орган трябва, от една страна, да определи точно елементите на фактическия състав на измамата и да докаже измамните действия, и от друга страна, да докаже, че данъчнозадълженото лице е участвало активно в тази измама или че е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава това право, е част от посочената измама. При все това доказването на наличието на измама и на участието на данъчнозадълженото лице в нея не означава непременно да се идентифицират всички участници, участвали в тази измама, както и съответните им действия. Всъщност в ревизионния акт не се съдържат обективните данни, въз основа на които органите по приходите са можели изобщо да формират изводи за наличието на данъчна измама. Не се съдържат установявания, от които дори тази съдебна инстанция би могла да направи обоснован извод, че сделката е част от данъчна измама и че ревизираното лице е знаело или е трябвало да знае, че участва в данъчна измама. В процесния случай данъчната администрация не е установила, че търговското дружество е участвало в измама с ДДС и е знаело, или е трябвало да знае, че процесните сделки са част от такава измама. Изрично в определение на Съда на Европейския съюз от 15 юли 2021 г., по дело С-123/14 се приема, че разпоредбите на Директива 2006/112, които се отнасят до правото на приспадане на ДДС, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчната администрация на държава членка да приеме, че няма извършена доставка на стоки, като последица от което е налице пречка купувачът да приспадне платения при покупката ДДС, по съображение че купувачът не е доказал нито произхода на съответните стоки, нито това, че доставчикът му ги е притежавал, въпреки че тази администрация не установява, че купувачът е участвал в измама с ДДС и е знаел или е трябвало да знае, че съответната сделка е част от такава измама. В тази връзка следва да се съобрази и практиката на Съда на Европейския съюз, съобразно която чл. 167, чл. 168, б. а, чл. 178, б. а и чл. 273 от директива 2006/112, във връзка с принципите на данъчен неутралитет и на пропорционалност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която лишава данъчнозадълженото лице от правото на приспадане на платения по получени доставки ДДС единствено с това, че дадена облагаема търговска сделка се счита за привидна и нищожна съгласно разпоредбите на националното гражданско право без да е необходимо да се установява, че са налице обстоятелства, които от гледна точка на правото на съюза позволяват тази сделка да се квалифицира като привидна или когато сделката е действително извършена, че тя е осъществена с цел измама с ДДС или с цел злоупотреба. Първоинстанционният съд е обосновал изводите си и с обстоятелството, че не може да се идентифицират лицата, подписали приемо-предавателните протоколи. Отговор на този въпрос всъщност дава практиката на Съда на Европейския съюз, който приема, че обстоятелството, че някои документи във връзка с доставките не са били подписани само по себе си не е достатъчно, за да се изключи правото на приспадане. В решение от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/13, Съдът на Европейския съюз приема, че директивата за ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчнозадължено лице да извърши приспадане на ДДС, начислен в издадените от доставчик фактури, когато въпреки, че услугата е била доставена се установява, че тя не е била действително извършена от този доставчик или негов подизпълнител, по-специално тъй като последните не са разполагали с необходимите персонал, материали и активи, разходите за тяхната услуга не са били оправдани в счетоводната им документация, или се е оказало, че някои документи не са били пописани от посочените в тях като доставчици лица, стига да са изпълнени следните две условия посочените обстоятелства да сочат за наличието на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите да се установява, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама. В процесния случай, несъмнено е обстоятелството на липса на обективни данни, установени от органите по приходите, които да сочат за наличието на данъчна измама. В процесния случай с решението си първоинстанционният съд е приел наличието на данъчна измама. Действително, и практиката на Съда на Европейския съюз допуска осъществяването на това обстоятелство, но тази измама следва да бъде установена въз основа на обективни данни. От съдържанието на решението на първоинстанционния съд не се установяват тези обективни данни, въз основа на които първоинстанционният съд е приел наличието на данъчна измама. Обективни данни не могат да представляват по същността си липсата на техническа и кадрова обезпеченост на доставките, неподписани документи, неоправдаване на разходи в счетоводната документация. Подобно разбиране е в несъмнено противоречие с първия диспозитив от решение на Съда на Европейския съюз от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/13. По отношение на извършените плащания по процесните фактури, тази съдебна инстанция съобразява обстоятелството, че в решението на решаващия административен орган е отразено, че плащането по фактурите, издадени от Скабет ЕООД е извършено по банков път. Подобно установяване се съдържа и в ревизионния доклад стр. 30 от същия. Същите установявания се съдържат в ревизионния доклад и по отношение на доставчика АЕБ секюрити сървисис ЕООД. На стр. 59 от ревизионния доклад е отразено, че процесните фактури са отразени по дебит на сметка 602 разходи за външни услуги в кореспонденция на кредит сметка 401 доставчици. Към всяка от фактурите е приложен фискален бон от регистрирано фискално устройство при доставчика. Тази съдебна инстанция съобразява и мотивите, съдържащи се в решение на Съда на Европейския съюз от 29 март 2012 г. по дело С-414/10, съгласно което правото на приспадане на данъка не може да се обуслови от предварителното ефективно плащане на този данък. Въпросът дали закупуването на процесните услуги е било необходимо или пък целесъобразно изглежда ирелевантен, доколкото директивата за ДДС не обвързва упражняването на правото на приспадане с критерий за икономическа рентабилност на получената доставка. При съобразяването на тези обстоятелства следва извода за неправилност на решението на първоинстанционния съд в частта му, с която е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу ревизионния акт в частта му с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от Скабет ЕООД и АЕБ секюрити сървисис ЕООД. При съобразяване на това обстоятелство, като неправилно се определя решението на първоинстанционния съд в частта му, с която е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу ревизионния акт в частта му с която са определени задължения за корпоративен данък за 2018 г. и 2019 г. по ЗКПО в размер на 85 907, 68 лв. и лихви за забава в размер на 25 340, 84 лв. Решението на първоинстанционния съд е неправилно в частта му, с която е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу ревизионния акт, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1780 лв. по фактура, издадена от адвокатска кантора Делби, доколкото изводите на първоинстанционния съд, съобразени с изводите на органите по приходите са обосновани с обстоятелството, че процесната фактура е издадена от нерегистрирано по ЗДДС лице. Изводите си тази съдебна инстанция съобразява с практиката на Съда на Европейския съюз, съгласно която данъчнозадълженото лице има право на приспадане на данъка върху добавената стойност, платен за доставки на услуги, предоставени му от друго данъчнозадължено лице, което не е регистрирано за целите на този данък, когато фактурите за тези доставки съдържат информацията, която е необходима за идентифициране на издателя на фактурите и на естеството на предоставените услуги. В този смисъл решение на Съда на Европейския съюз от 22 декември 2010 г. по дело С-438 от 2009 г. действително, оплаквания в касационната жалба по отношение на тази част от решението не се съдържат в касационната жалба, но тази съдебна инстанция дължи произнасяне по направеното изявление в касационната жалба за обжалване в цялост на решението на първоинстанционния съд. Решението на първоинстанционния съд е правилно в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионния акт в частта му, с която е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 1044 лв. по фактура, издадена от Холсим България АД. Несъмнено е установено обстоятелството, че процесната фактура, издадена на 31 март 2019 г., в нарушение на изискванията на чл. 72, ал. 1 от ЗДДС неправилно е отразена с право на приспадане на пълен данъчен кредит, като е декларирана за данъчен период м.05.2020 г. Решението на първоинстанционния съд е правилно и по отношение на непризнатото право на приспадане на данъчен кредит в размер на 65, 54 лв. за данъчен период м.08.2018 г. Установено е, че дружеството неоснователно е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по фактура, издадена от Сеп консулт ООД, декларирана в отчетните регистри за данъчен период м.06 и отново през м.08.2018 г. Производството пред настоящата инстанция е образувано и по частна жалба от Надежда ви строй ЕООД срещу определение 7219 от 01.03.2015 г., с което съдът е отхвърлил искането на процесуалния представител на дружеството да измени решението в частта му за разноските. При съобразяване на обстоятелството на отмяна на решението на първоинстанционния съд в по-голямата му част и оставянето му в сила само в частта му, с която с ревизионния акт е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер 65, 54 лв. и 1044 лв., произнасянето по това определение остава без предмет. Искане за присъждане на разноски е направено от касационния жалбоподател, който в съдебно заседание е направил изявление, че прави искане за присъждане на разноски в касационната инстанция, представляващи внесена държавна такса за касационно обжалване в размер на 1700 лв. и внесена държавна такса за подадена частна жалба в размер на 150 лв. Това са разноските, които следва да се присъдят на касационния жалбоподател за тази съдебна инстанция. По делото е представен и списък на разноските, претендирани от касационния жалбоподател, като в съдебно заседание е направено изявление от процесуалния му представител, че се претендират тези разноски, по представен списък. От представения списък се установява, че същият съдържа претендираните разноски и пред първоинстанционния съд, които включват внесена държавна такса в размер на 50 лв., депозити за експертизи в размер на 16 565 лв. и заплатено възнаграждение за адвокат в размер на 12 880 лв. Пред първоинстанционния съд са представени доказателства за реално изплатено възнаграждение за адвокат в размер на 4408 лв. При съобразяване на това обстоятелство в полза на жалбоподателя следва да се присъдят общо разноски в размер на 22 823 лв., от които възнаграждение за адвокат в размер на 4408 лв. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 1, Върховният административен съд, първо отделение