Решение № 16242 от 28.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7173/2019 г.

Решение № 16242 от 28.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7173/2019 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "К. Д.", с. Б., срещу Решение № 25/24.04.2019 г. постановено по адм. д. № 200/2019 г. на Административен съд Р., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № 73-ФК от 28.02.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" В. в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е постановено запечатване на търговски обект – "запечатване на търговски обект, магазин промишлени стоки и плод-зеленчук", находящ се в с. Б., ул. "Кирил и Методий" № 66 Б, стопанисван от ЕТ "К. Д." за срок от 5 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б "а" от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС). Касаторът релевира доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че в спорната заповед липсват фактически и правни основания за издаването й. Иска решението да бъде отменено. Претендира разноски по делото. Ответникът – началникът на отдел "ОД" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП С., чрез юрк. В. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността и правилността на обжалваното решение и след служебна проверка по чл. 218 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е била ЗПАМ № 73-ФК от 28.02.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" В. в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на търговеца е наложена принудителна административна мярка на основание чл. 186 от ЗДДС - "запечатване на търговски обект, магазин промишлени стоки и плод-зеленчук", находящ се в с. Б., ул. "Кирил и Методий" № 66 Б, стопанисван от ЕТ "К. Д." и забрана за достъп до него за срок от 10 дни", В обжалваното решение съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган по приходите по чл. 186, ал. 3 ЗДДС, в изискуемата писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. От фактическа страна съдът е установил, че на 22.02.2019 г., от органи по приходите при ТД на НАП - В. е извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - магазин за промишлени стоки и плод-зеленчук, находящ се в с. Б., ул. "Кирил и Методий" № 66 Б, стопанисван от ЕТ "К. Д.", при която било констатирано, че търговецът не е издал фискална касова бележка, която да съдържа задължителните реквизити, съгласно чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, а именно - наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количеството и стойността по видове закупени стоки или услуги. При тези данни съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС за налагане на принудителната административна мярка - запечатване на обект, както и основанията по чл. 187, ал. 1 ЗДДС за забрана достъпа до обект. Изложени са мотиви за намаляване на срока на ПАМ, като в тази част решението не е обжалвано от страна на приходната администрация. Решението е правилно. Административният съд правилно е приел, че ЗПАМ е издадена от компетентен орган. По делото е представена Заповед № 3 ЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г. на ИД на НАП, съгласно т. 1, от която началниците отдели "Оперативни дейности" в ГД "Фискален Контрол" при ЦУ на НАП са упълномощени да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186 ЗДДС. Правилно е прието от съда, че заповедта е издадена от компетентен административен орган и не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 АПК. Касационната инстанция установи липсата на спор по фактите. Доводите на касатора са свързани с неправилното приложение на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС като се твърди, че няма извършено нарушение, тъй като в случая е издаден касов бон. Административният съд е обсъдил доводите на жалбоподателя и правилно е посочил, че съобразно чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., фискалните бонове имат задължителни реквизити. Видно от мотивите на заповедта, фактическите основания за прилагане на принудителната мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС са че издадената фискална касова бележка от ФУ в обекта не съдържа следните реквизити – наименование на стоката/ услугата, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги - нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 година. Тази касова бележка не отговаря на изискванията за съдържание, с което е нарушен реда и начина за отчитане и регистриране на продажбите в търговските обекти. Липсата на цитираните реквизити е нарушение на установените правила по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/2006 г. относно отчитането на продажбите. Съгласно текста на чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба издаден по установения ред за доставка/продажба. Следователно, условието, което поставя цитираната правна норма, послужила като основание за налагане на процесната принудителна административна мярка, е търговецът да е допуснал нарушение на установения законов ред или начин за документиране на извършена продажба, което представлява административно нарушение на чл. 185 ЗДДС във връзка с чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. В случая са налице всички предпоставки, визирани в нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Принудителната административна мярка е с превантивен характер – да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, респ. тя не е административно наказание, не притежава санкционен характер и съответства на предвиденото в чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Възраженията за нарушение принципа за съразмерност по чл. 6 АПК са неоснователни. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност. Позоваването в касационната жалба на изложените мотиви в цитирана практика на ВАС е неоснователно, доколкото видно от същите касаят различна фактическа обстановка. Решението е правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на осмо отделение