Решение № 14876 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12351/2014 г.

Решение № 14876 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12351/2014 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК, образувано по искане на "Коко Киров" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София и Стоименка Божичкова, подадено от адв. Динкова за отмяна на основание чл. 239, т. 5 от АПК на влязлото в сила решение № 4511/2.07.2014 г., постановено по адм. д. № 1982/2014 г. по описа на Административен съд-София град. Излагат се доводи на нарушено право на защита, поради даване ход на делото в с. з., проведено на 16.06.2014 г. при изрично подадена молба от процесуалният представител адв. Динкова за отлагане, поради ангажираност по други две дела в СРС. Претендира се отмяна на решението със законните последици. Ответникът -директор на Дирекция "Общински строителен контрол", СО, чрез процесуалният си представител юрк. Стойков ангажира становище за неоснователност на искането за отмяна. Претендира разноски. Върховният административен съд, второ отделение намира искането за отмяна за процесуално допустимо като подадено в преклузивния срок по чл. 240 АПК и от лица по чл. 238, ал. 1 АПК, а разгледано по същество -неоснователно по следните съображения: С влязлото в сила решение № 4511/2.07.2014 г., постановено по адм. д. № 1982/2014 г. по описа на Административен съд-София град е отхвърлено оспорването на "Коко Киров " ЕООД и Стоименка Божичкова срещу заповед № РД-29-02/28.01.2014 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол", СО, с която на основание чл. 178, ал. 6 ЗУТ е забранено ползването и достъпа до строеж "Преустройство и смяна предназначението на гараж в сервиз за автомобилни гуми у търговски обект за продажба на пакетирани стоки, кафе и напитки". Производството по делото пред Административен съд-София град е протекло в едно съдебно заседание, проведено на 16.06.2014 г., за което страните са били редовно призовани, като жалбоподателите-на 21.03.2014 г., чрез адв. Динкова. На 11.06.2014 г. е подадена молба от пълномощникът на жалбоподателите с искане за отлагане на делото, поради служебна ангажираност по същото време по две дела в СРС, за което са представени доказателства. С изрично определение, административният съд се е произнесъл по това искане, приемайки, че не са налице изискванията на чл. 139, ал. 1 АПК за отлагане на делото, дал е ход на делото и ход по същество, поради липса на искания по доказателствата. При така установената фактическа обстановка искането за отмяна на основание т. 5, чл. 239 АПК се явява неоснователно, тъй като не се базира на нарушение на правото на защита, т. е. не е налице допуснато от съда съществено процесуално нарушение, довело до лишаване на страната от право на защита. В случая съдът е приложил процесуалната норма на чл. 139, ал. 1 АПК, съгласно която "съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани". По аргумент на противното, делото не се отлага, когато ангажимента, препятстващ явяването по делото касае само страната или само нейния пълномощник. Искането за отлагане, подадено на 11.06.2014 г. не съдържа твърдения за невъзможност за явяване на жалбоподателите и доказателства в тази насока. Разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК визира няколко хипотези на отмяна на влязло в сила решение, всяка от които представлява самостоятелен фактически състав -1. когато страната, която вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или 2. не е била надлежно представлявана, или 3. когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Общото е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител в съдебното заседание при гледане на делото, поради нарушаване на съответните правила, довело до накърняване правото й на защита. В случая няма нарушаване на процесуалната норма на чл. 139, ал. 1 АПК, поради което не е налице нито една от визираните хипотези на т. 5, чл. 239 АПК. С оглед изрично и своевременно заявената от ответника претенция за присъждане на разноски и изхода на делото, искателите /молителите/ дължат поравно разноски в размер на 500 лв, съставляващи юрк. възнаграждение по чл. 9, ал. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ изм. и доп. бр. 28 от 28.03.2014/. С оглед на изложеното искането за отмяна следва да бъде отхвърлено като неоснователно, поради което и на основание чл. 244, ал. 1 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, второ отделение