Решение № 7915 от 15.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4733/2001 г.

Производството е по реда на чл.175 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Е. Б. В. за поправка на очевидна фактическа грешка(ОФГ) в Решение 10035 от 20.12.2001 г., постановено по адм. дело 4733/2001г. на Върховния административен съд. Молителят твърди, че в цитираното по-горе решение е допусната очевидна фактическа грешка, тъй като е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на съдебния акт. Твърди че ОФГ е в наименованието на съдебния акт, съдебният акт е с характер на определение, а съдът по погрешка е наименовал своя акт решение. Настоящият състав намира, че искането за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното решение е допустимо, но неоснователно, по следните доводи: Съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 1 АПК, съдът по свой почин или по искане на страна може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. Поправката на очевидна фактическа грешка по горепосочения ред се допуска тогава, когато е налице несъответствие между формираната действителна воля са съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Такива грешки представляват погрешното посочване на имена на страните в съдебното решение, размер на присъдена сума, погрешно изписване на цифри, дати или пресмятания на суми. С касационна жалба от 21.05.2001 г. Е. Б. В. оспорва изцяло Решение 2976 от 03.05.2001 г. по адм.дело 8104 от 2000 г. на Върховен административен съд , Трето отделение. С оспореното пред касационната инстанция решение: 1. е отхвърлена като неоснователна подадената от Е. Б. В. жалба против Заповед ЛС-03-3297 от 21.09.2000 г. на министъра на правосъдието, с която на В. е наложено дисциплинарно наказание Уволнение и е освободен от служба и 2. е оставена без разглеждане жалбата на В. срещу Заповед ЛС-03-1902/20.10.1999 г. за отстраняване от работа и искането му за присъждане на парично обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното му уволнение. В случая, видно от диспозитива на съдебното решение, изцяло се оставя в сила Решение 2976 от 03.05.2001 г. по адм.дело 8104 от 2000 г. на Върховен административен съд , Трето отделение. Т.е. съвсем правилно актът е с наименование решение. Следователно в случая не е налице несъответствие между формираната действителна воля на съда и нейното външно изразяване в съдебния акт. По тези съображения и на основание чл. 175 АПК Върховният административен съд, Петчленен състав на Втора колегия,