Решение № 1165 от 30.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8451/2016 г.

Решение № 1165 от 30.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8451/2016 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници", подадена чрез процесуалните му представители юрк. Димитров и юрк. Кочев, срещу решение № 3643 от 30.05.2016 г., постановено по адм. дело № 1167/2015 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отменено решение № 628/22.12.2014 г. на директора на Агенция "Митници" и потвърденото с него решение № 1322/16.10.2014 г., издадено от началника на М. П., в частта, с която е отказано възстановяване на акциз по искане вх. № ЗАДС- 2047/14.08.2014 г. на "Брикел" ЕАД за периода от 01.02.2012 г. до 17.03.2014 г. и преписката е изпратена на административния орган за издаване на ново решение по направеното искане при съобразяване с дадените от съда задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Иска се съдът да отправи преюдициално запитване до СЕС за тълкуване на разпоредбите на чл. 4/1/, чл. 21/5/ и чл. 9/1/ от Директива 2003/96/EO относно данъчното третиране за целите на акцизите на енергийните продукти при комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия. Ответникът - "Брикел" ЕАД, гр. Г., чрез адв. Костолов, намира касационната жалба за неоснователна. Подробни съображения за това излага в депозирания по делото отговор. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд С.-град е отменил, по жалба на "Брикел" ЕАД, решение № 628/22.12.2014 г. на директора на Агенция "Митници" и потвърденото с него решение № 1322/16.10.2014 г., издадено от началника на М. П. в частта, с която е отказано възстановяване на акциз на "Брикел" ЕАД за периода от 01.02.2012 г. до 17.03.2014 г. в размер на 5 604 456, 58 лева. За да постанови този резултат, съдът е приел, че начисленият и внесен от дружеството акциз е недължим съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 3 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) и не е доказано основание за приложение на чл. 20, ал. 2, т. 19 ЗАДС за задължение заплащане на акциз, тъй като не е установено потребление на енергийни продукти от дружеството за цели, различни от посочените в удостоверението за освободен от акциз краен потребител. Поради това съдът е отменил решение № 628/22.12.2014 г. на директора на Агенция "Митници" като е приел, че същото е издадено в нарушение на материалния закон и е изпратил преписката на началника на М. П. за издаване на ново решение за възстановяване на акциз, съобразено с дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Решението е допустимо. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 4 ЗАДС, решението или отказът по ал. 3 или по ал. 13, с което началникът на митницата се произнася по отправено до него искане, може да се обжалва в 14-дневен срок пред директора на Агенция "Митници", който се произнася в 45-дневен срок от датата на получаването на жалбата. Непроизнасянето в този срок се смята за потвърждение изцяло на решението в обжалваната част. Решението или непроизнасянето на директора на Агенция "Митници" се обжалва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Предвид цитираната изрична норма, правилно съдът е приел за допустима подадената от "Брикел" ЕАД в законоустановения срок за това жалба против решението на директора на Агенция "Митници", издадено по жалба срещу решението за възстановяване на акциз на началника на М. П. в частта му, с която на дружеството е отказано възстановяването на акциз в размер на 5 604 456, 58 лева за периода от 01.02.2012 г. до 17.03.2014 г. Предмет на оспорването в случая е именно решението на директора на Агенция "Митници", а препращането към ДОПК обосновава извод, че по същество на проверка за законосъобразност подлежи решението на началника на М. П., потвърдено чрез оспореното решение № 628/22.12.2014 г. на директора на Агенция "Митници". Принципно правилно е становището на касатора, че съгласно чл. 27, ал. 4 ЗАДС, предмет на съдебно оспорване е решението на директора на Агенция "Митници", но не е налице неточност в диспозитива на съдебното решение, с оглед отмяната с него и на решение № 628/22.12.2014 г. на директора на Агенция "Митници", която да е основание за неговата недопустимост. Съдът правилно е конституирал страните в съдебното производство, произнесъл се е по предмета на оспорването, без да допусне неговата замяна, като е отговорил изчерпателно на всички мотиви за отказ за възстановяване на акциз, посочени в първоначалното и в потвърждаващото решение, поради което не е налице порок, водещ до недопустимост на съдебното решение. Решението е и правилно. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо установените релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му за наличие на отменително основание спрямо оспореното решение на началника на М. П. и потвърдилото го решение на директора на Агенция "Митници" в частта, с която е отказано възстановяването на акциз в размер на 5 604 456, 58 лева, е законосъобразен. По делото безспорно е установено, че "Брикел" ЕАД е освободен от акциз краен потребител, регистриран по реда на чл. 57а, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗАДС и разполага с издадено Удостоверение за освободен от акциз краен потребител (УОАКП), съгласно което има право да получава енергийни продукти - конкретно въглища - за използване за освободени от акциз цели - в случая при производството на електрическа енергия. Несъмнено е също, че дружеството е топлоелектрическа централа за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, чиято основна суровина са лигнитни въглища. Технологичният процес на работа е подробно анализиран в заключението на СТЕ и в решението на първоинстанционния съд, поради което не следва да бъде повтарян. Безспорно установено е, че акцизните горива - въглища, се изгарят в парогенератори (котли), от където се получава високоенергийна пара, основната част от която посредством общ парен колектор захранва електрически турбогенератори (турбини), от които едновременно се получават електрическа енергия и топлинна енергия, без да е налице разделяне на производствения процес на такъв за електрическа и на друг за топлинна енергия. Според заключението на приетата по делото СТЕ, акцизната суровина е вложена в производството на пара, от която първо е произведена електрическа енергия и само част от нея за топлоенергия. Според вещото лице при конкретното комбинирано производство е невъзможно да се извърши прецизно разделяне, измерване и остойностяване на количествата горива, необходими за добива на двата вида енергия, като горивото участва едновременно в технологичния процес за добива им. С оглед на описания процес, правилно съдът е приел за недоказано основанието на чл. 20, ал. 2, т. 19 ЗАДС, въз основа на което с решението на директора на Агенция "Митници" е отказано да бъде възстановен заплатеният от дружеството акциз. Правилен е изводът на съда, базиращ се на приетата ССЕ, че през посочените в решението периоди, цялото количество въглища е вложено за производство на електрическа енергия, като не е установено част от същото да е използвано директно за добиване на топлинна енергия. Съдът е констатирал наличие на предпоставките на чл. 24, ал. 2, т. 3 вр. чл. 24а, ал. 1 ЗАДС за освобождаване на жалбоподателя от облагане с акциз на използваните при производството на електрическа енергия енергийни продукти, поради което и облагането на количествата въглища е в нарушение на материалния закон. Правилен е и изводът, че за процесния период в ЗАДС липсва уредба относно начина на определяне на реално проследимо и измеримо количество енергиен продукт, използван за получаването на двата вида изходен продукт - електрическа енергия и топлинна енергия, които се произвеждат едновременно и в един общ и неделим технологичен процес. В ЗАДС няма правило за пропорционално разделяне на горивата, установяващо критериите, при които да бъдат изчислявани и определяни количествата горива, използвани за производство на електрическа енергия и на топлинна енергия. След като по делото е установено по категоричен начин, че цялото количество въглища през посочения период е вложено за производство на електроенергия и не е налице количество, което да е вложено директно в производството на топлоенергия, следва да се приеме, че извършеното облагане на тези количества въглища е осъществено в нарушение на императивната разпоредба на чл. 24, ал. 2, т. 3 ЗАДС. В случая не е доказано основание за приложение на чл. 20, ал. 2, т. 19 ЗАДС, тъй като не е установено по несъмнен и категоричен начин потреблението на енергийни продукти от дружеството, в качеството му на освободен от акциз краен потребител, да е за цели, различни от посочените в удостоверението. Ето защо правилен се явява и крайният извод на съда, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, тъй като е издаден в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменен. Действително в чл. 33, ал. 1, т. 7, чл. 28 и чл. 41 ЗАДС се визира начина на определяне на данъчната основа и размера на задължението за акциз, но спорният момент е как се определя данъчната основа по чл. 28, т. 12 ЗАДС, а именно въз основа на кой законоустановен метод, или чрез законова делегация към друг подзаконов акт е определен методът за установяване на количеството енергиен продукт, употребен за производство на топлинна енергия при комбинирано производство. С оглед на изложеното посочените разпоредби биха били приложими, ако съществуваше нормативно определен начин за разделяне на горивата при наличие на комбинирано производство на електро и топло енергия. При липса на такъв нормативен метод, правилно съдът е приел, че следва да бъде изследван технологичния процес при производството на двата вида енергия и правилно в тази насока е кредитирал заключението на СТЕ, тъй като отговорът на въпроса е свързан с наличие на специални знания. От извода на съда, че след като липсва законова регламентация за точното определяне на дължимите от дадено лице публични вземания и от заключението на вещото лице, според което е фактически невъзможно да се определи точния им размер, следва, че е недопустимо размерът на задължението да се базира на условно разделяне, чрез използване на указания на регулаторен орган и определени в подзаконов нормативен акт коефициенти. Във връзка с твърденията на касатора за приложение на разпоредбите на Директива 2003/96/ЕО от 27.10.2003 г. следва да се посочи, че според чл. 15/1/ от Директивата, без да се накърняват други разпоредби на Общността, държавите-членки могат да прилагат при фискален контрол пълно или частично освобождаване от данъци или намалени ставки на данъчно облагане на енергийни продукти и електроенергия, използвани за комбинирано производство на топло- и електроенергия. Нормата ясно определя обекта на облагане, а именно енергийни продукти, а не облагане на произведената на изхода топлоенергия. Настоящият състав намира, че не следва служебно да отправи преюдициално запитване до СЕС относно тълкуването на чл. 4/1/, чл. 21/5/ и чл. 9/1/ на Директива 2003/96/ЕО от 27.10.2003 г. Разпоредбата на чл. 4/1/ от Директивата визира нивата на облагане с данъци, за енергийни продукти и електроенергия, изброени в чл. 2 от същата. Разпоредбата на чл. 21/5/ в резюме определя момента на облагане с данъци на електроенергията и природният газ, като е дадено определение на дистрибутор, а именно предприятие, което произвежда електроенергия за собствени нужди, като е посочено, че държавите-членки могат да освободят от облагане с данък дребните производители на електроенергия, при условие че облагат с данък енергийните продукти, използвани за производството на тази електроенергия, като на следващо място се изисква за целите на прилагането на членове 5 и 6 от Директива 92/12/ЕИО, въглищата, кокса и лигнитите да подлежат на данъчно облагане и данъкът е изискуем при доставката от фирми, които трябва да са регистрирани да извършват такава дейност от съответните компетентни органи. В чл. 9/1/ е посочено, че от 1 януари 2004 г. минималните нива на облагане, отнасящи са до горивата за отопление са фиксирани, както е посочено в приложение I, таблица В. Тези разпоредби са правилно транспонирани в националното законодателство в ЗАДС и ППЗАДС и не са налага тяхното тълкуване. Същите са ясни, но неотносими към процесния случай, тъй като няма спор как се определят нивата на облагане с данъци за енергийните продукти и електроенергията, кой е момента на облагане и кои лица подлежат на облагане. Не е спорно и как се определя облагане на горива за отопление. На следващо място, условие за непосредствено действие на норма на Директива е същата да създава права, а не задължения, какъвто е настоящия случай. Предвид изложеното, по отношение обжалваното решение не се установяват основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника за присъждане на разноски е неоснователно, тъй като не са представени доказателства за извършването им. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,