Решение № 7023 от 10.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15369/2018 г.

Решение № 7023 от 10.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15369/2018 г., IV о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Тумбалов от [населено място] срещу решение № 183 от 18.10.2018 г., постановено по адм. дело № 153 по описа за 2018 година на Административен съд Ямбол, с което е отхвърлена жалбата му срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, с изх. № 02-260-2600/18456 от 27.04.2018 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие"-гр. София в частта, с която се прихваща цялата оторизирана сума в размер на 2329, 30 лв. Твърди неправилност на съдебното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива кратки доводи в касационната жалба иска отмяна на съдебният акт, отмяна на оспореното уведомително писмо и присъждане на направените разноски. Ответникът - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл. 218-220 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Касационният жалбоподател е универсален правоприемник на починалия едноличен търговец К. Налсъзов, видно от приложеното нотариално завещание № 2, т. І, рег. № 3407 от 2.07.2009 г. на нотариус Костадин Костадинов с район на действие съдебния район на Районен съд Елхово. Решението е неблагоприятно за наследника М. Тумбалов, тъй като потвърждаването на оспореното уведомително писмо, с което е отказана изцяло заявената финансова субсидия и е наложена санкция за бъдещ период, пряко рефлектира в неговия патримониум, като намалява наследствената маса. За да отхвърли жалбата, съда е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган по разпоредби на Регламент ЕО № 1122/2009 и чл. 165 от ДОПК. Приел е, че размера на санкцията за бъдещ период е наложена на земеделския производител с уведомително писмо, което и преминало през обжалване и е влязло в сила на 12.12.2016 г., когато е било постановено решение на Върховен административен съд, потвърждаващ решение на АССГ. Поради което няма как да бъде възприето и възражението на жалбоподателя за изтекла тригодишна погасителна давност, предвид датата на санкционното уведомително писмо и датата на влизане в сила на решението на ВАС. Извършеното прихващане на оторизираната сума в процесния 2329, 30 лв. размер по мярка 213 е за кампания 2013, но след приключване на съдебните производства, в тригодишния срок от датата на влизане в сила на санкционното уведомително писмо. Решението е правилно. Няма доводи в касационната жалба. Не се установяват съществени процесуални нарушения, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане. Съдът е съобразил материалния закон, фактите, които не се оспорват и правилно е приел, че единствения спорен момент е дали е налице погасителна давност за вземането по санкцията, наложена с уведомителното писмо от 2013 г. Правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 58 от Регламент 1122/2009, където в последната част е посочено, че ако сумата не може да бъде прихваната в течение на три календарни години след календарната година на констатацията, оставащата неиздължена сума се анулира. В случая окончателното установяване на констатацията /за санкцията/ е направено със съдебното решение на ВАС през 2016 г., след което в този тригодишен срок е издадено писмото за прихващане. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид крайния изход на спора не следва да бъдат присъждани разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение