Решение № 4260 от 17.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9529/2014 г.

Решение № 4260 от 17.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9529/2014 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 38, ал. 6 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД, Комисията), против Решение № 3093/10.05.2014 г., постановено по а. д. № 12436/2013 г. по описа на Административен съд София град (АССГ) и частна жалба на същата КЗЛД против Определение № 2601/02.06.2014 г. по същото дело на АССГ. Касационната и частна жалби са подадени от страна по делото, за която обжалваните съдебни актове са неблагоприятни и в законния срок, поради което са процесулно допустими. С обжалваното решение състав на АССГ е отменил по жалба на "Обединена българска банка" АД (ОББ), Решение № Ж 279/27.11.2013 г. на КЗЛД. Съставът на АССГ е допълнил Решение № 3093/10.05.2014 г. в частта му за разноските, като на основание чл. 143, ал. 1 АПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с Определение № 2601/02.06.2014 г. по същото дело, е осъдена КЗЛД да заплати на ОББ сумата в размер на 630,00 лева, разноски за първоинстанционното съдебно производство. Недоволна от обжалваните съдебни актове, КЗЛД ги обжалва. Счита, че решението е нищожно, предвид липса на компетентност на съда да се произнася по въпроса за наличието или липсата на административно нарушение по ЗЗЛД. Последното е от компетентност единствено на Комисията. Алтернативно развива довод за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Моли да се отмени то и се постанови друго решение, с което се отхвърли като неоснователна жалбата на ОББ против тяхното решение. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. По отношение на определението за разноски се твърди, че то е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет (ВАдв. С), предвид неоценяемия интерес по делото, юрисконсултското възнаграждение следва да е в размер на 300 лв. Защо АССГ е приложил чл. 8, ал. 1, т. 2 от същата наредба, не са изложени мотиви. Освен това, определението е непълно предвид липсата на коментар на всички изложени доводи от страна на частния жалбоподател. Моли отмяната му. Ответната страна - ОББ, чрез представения писмен "Отговор на частна жалба" и изразено устно становище по касационната и частна жалби в съдебното заседание по делото от процесуалния й представител, счита двете жалби за неоснователни. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото пред касационната съдебна инстанция. Ответникът Галя Манолова Димитрова, не взема становище по жалбите. Прокурорът счита касационната жалба за неоснователна, а частната такава - за основателна. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната и частна жалби, възприе установеното от фактическа страна от състава на АССГ. Спорен е единствено фактът, дали интересът по делото е оценяем или неоценяем такъв (със съответното отражение върху стойността на дължимото юрисконсултско възнаграждение), който ще бъде предмет на последващо разискване в решението. Безспорно по делото е, че по жалба на Галя Димитрова против действия на служител от ОББ, клон Добрич, в КЗЛД е било образувано производство за проверка наличие на извършено нарушение на ЗЗЛД. С постановеното Решение № Ж-279/2013 г. на Комисията е прието, че ОББ не е предприела необходимите технически и организационни мерки по чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛД, с което бездействие е допуснато адаптиране на личните данни на Галя Манолова Димитрова към друг формуляр/бланка за разкриване предлаган от дружеството продукт, а именно разплащателна сметка. За така допуснатото нарушение, на основание чл. 42, ал. 9 от ЗЗЛД, Комисията е наложила имуществена санкция в размер на 5000 лева на ОББ като администратор на лични данни. С обжалваното от ОББ решение съдебният състав на АССГ е приел, че Решение № Ж-279/2013 г. е постановено от компетентен орган, в предвидената от закона форм и при спазване на административнопроизводствените правила. Приел е също, че извършеното от ОББ - използване на предоставените от Димитрова лични данни във връзка с качеството й на картодържател на кредитна карта и внесен депозит в ОББ, за разкриване разплащателна сметка на физическо лице, която тя не е поискала, представлява допълнително обработване на личните й данни, несъвместимо с целите, за които те са събрани, е нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД, а не такова на чл. 23, ал. 1 с. з. Неправилната правна квалификация на деянието при правилно установени фактически данни за него съставлява допуснато от КЗЛД нарушение на материалния закон. Последното от своя страна обуславя и налага отмяна на постановения административен акт. Предвид обстоятелството, че нарушението по чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД е наказуемо на основание чл. 42, ал. 1 от с. з. със санкция от 10 хил. до 100 хил. лв., а това по чл. 23, ал. 1 - на основание чл. 42, ал. 9 със санкция от 500 до 5000 лв., т. е. дадената от Комисията квалификация е за по-леко наказуемо нарушение, то съдът е лишен от възможността да преквалифицира деянието, тъй като ще влоши положението на жалбоподателя. Последното е недопустимо. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба на КЗЛД се явява неоснователна. Върховният административен съд възприема становището на АССГ за неправилна правна квалификация на извършеното от ОББ нарушение. Освен изложеното в обжалваното решение по въпроса следва да се добави, че изводът на Комисията за извършена от ОББ "техническа грешка" (вж. стр. 4, абз. 4 от нейното решение на л. 127) е необоснован и неправилен. Невъзможно е да се извърши "техническа грешка", чрез която да се състави договор за разплащателна сметка, който неподписан от Димитрова, да даде основание за разкриването на такава сметка на нейно име. Очевидно, това са целенасочени и умишлени действия на служител в ОББ, преследващи неизяснена по спора цел, поради което действително е налице "допълнително обработване на лични данни, несъвместимо с целите, за които те са били събрани" по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 2 ЗЗЛД. По посочената причина дадената от КЗЛД правна квалификация на действията на ОББ като нарушение по смисъла на чл. 23, ал. 1 ЗЗЛД е неправилна. Неоснователен е доводът на касатора за нищожност на решението на АССГ поради липса на компетентност на съда да квалифицира действията на ОББ като нарушение по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 2 ЗЗЛД. Предоставените на съда правомощия да провери правилността и законосъобразността на административния акт, вкл. от гледна точка на правилното приложение на материалния закон, му дават правото да не възприеме квалификацията, дадена от Комисията и да посочи правилната такава. Приложена на практика тезата, развита от касатора в жалбата му, би довела до положение при което съдът няма да има правото да проверява дадената от КЗЛД правна квалификация, което от своя страна ще означава липса на компетентност за проверка на съответствието на акта с материалния закон. Последното би било в явно противоречие с чл. 146, т. 4 АПК. Неоснователни са и доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с реализация правомощията на съда по чл. 173 АПК. Изложените в касационната жалба доводи са правилни, но ирелевантни за казуса. В случая се касае за издаване и проверка на правилността на един санкциониращ административен акт. Констатацията за неправилна правна квалификация, дадена от органа - издател, не дава правото на съда да преквалифицира деянието в по-тежко наказуемо такова. Последното би довело да необходимост от налагане и на по-тежка имуществена санкция, което е недопустимо с оглед процесуалното качество "жалбоподател" на извършителя. Ноторна е забраната за влошаване положението на жалбоподателя при липса на насрещна жалба или протест. Единствената процесуална възможност в случаите, когато се констатира неправилна квалификация на нарушение като по-леко наказуемо такова от съответната, законосъобразна такава, е неговата отмяна. Именно така е постъпил и съставът на АССГ. В тази връзка, нормата на чл. 173, ал. 2 АПК е неприложима за случая. Задължението на съда след отмяна на незаконосъобразния административен акт в случаите, когато естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, да върне преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, не касае административно наказателните производства. Констатираната неправилна квалификация на деянието съставлява "противоречие с материалноправни разпоредби" по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК и води единствено до отмяна на акта. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, поради което следва да се остави в сила обжалваното решение. По делото е направено искане от ответника ОББ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изложените по-горе фактически и правни изводи на съда, то се явява основателно. Следва на основание чл. 228, във вр. с чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдв. С за минималните размери на адвокатските възнаграждения да бъде осъдена Комисията да заплати на ОББ сумата 300 лв. юрисконсултско възнаграждение по делото. Частната жалба касае постановеното Определение № 2601/02.06.2014 г., постановено по а. д. № 12436/2013 г. Настоящият състав на ВАС счита, че частната жалба се явява основателна. Основният предмет на спора пред АССГ, по повод подадената от ОББ жалба против решението на КЗЛД, е дали има извършено или не, нарушение на нормите на ЗЗЛД от страна на ОББ. Въпросът за размера на наложената имуществена санкция се явява акцесорен и зависещ от правната квалификация на извършеното, поради което при определяне на юрисконсултското възнаграждение следва да се има предвид, че приложима норма при определяне на размера му е чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдв. С, а не чл. 8, ал. 1, т. 2 от същата. По изложената причина, следва да се измени обжалваното Определение № 2601/02.06.2014 г., като се намали размера на присъденото юрисконсултско възнаграждение до размер на 300,00 лева. При заплатена държавна такса от 50,00 лв., следва да се намали размера на присъдените разноски, които е осъдена КЗЛД да заплати на ОББ, до размер общо на 350,00 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 248 ГПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение