Решение № 1346 от 2.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7956/2009 г.

ВАСПетчленен състав02.02.2010 г.докладчик Диана Гърбатова

Диспозитив

Отменя решение № 675 от 15.01.2009 г., постановено от Върховния административен съд, трето отделение по адм. д. № 1617/2008 г., като противоречащо на влязло в сила решение № 5467 от 14.06.2004 г., постановено от Върховния административен съд, трето отделение по адм. д. № 11203/2003 г., по искане на Калин Костадинов Грънчаров от гр. Благоевград, изложено в молба за отмяна, подадена на основание чл. 239, т. 4 от АПК. Връща делото на друг тричленен състав на Върховния административен съд за ново произнасяне по касационните жалби на община Благоевград, Калин Костадинов Грънчаров, областния управител на област с административен център гр. Благоевград, Живко Евтимов Кайнакчиев, Бойка Димитрова Бешинска и Огнян Димитров Пунев. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 1346 от 2.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7956/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба за отмяна на влязло в сила решение № 675 от 15.01.2009 г., постановено от Върховния административен съд, трето отделение по адм. д. № 1617/2008 г. Молителят Калин Костадинов Грънчаров от гр. Благоевград се позовава на чл. 239, т. 4 от АПК и твърди, че атакуваното решение противоречи на влязло в сила съдебно решение № 11943 от 18.12.2003 г. на Върховния административен съд, трето отделение по адм. д. № 5128/2003 г. и на влязло в сила решение № 5467 от 14.06.2004 г., постановено от същия съд по адм. д. № 11203/2003 г. Според молителя след като с атакуваното решение се отменя признатата му квота от 39,63 % е следвало да се определи каква квота му остава на базата на притежаваните от него наследствени части от двете дюкянски помещения. Калин Костадинов Грънчаров заявява, че му е призната квота от 51,66 % от дюкянското помещение, отнето без правно основание, но не му е призната никаква квота от останалите две дюкянски помещения, върху които има наследствени права, а делът му е значително по-голям от този на останалите наследници. Моли Върховния административен съд да отмени решение № 675 от 15.01.2009 г., постановено по адм. д. № 1617/2008 г., като противоречащо на цитираните по-горе две съдебни решения. Ответниците - областен управител на област с административен център гр. Благоевград, кметът на община Благоевград и "Стоматологичен център" ЕООД, гр. Благоевград не изразяват становища по молбата за отмяна. Ответниците - Елена Стефанова Кайнакчиева, Десислава Живкова Кайнакчиева и Евтим Живков Кайнакчиев - с писмено становище, а първите две и лично в съдебно заседание, пледират за оставяне без разглеждане на молбата като недопустима или за оставяне без уважение на същата като неоснователна. Бойка Димитрова Бешинска и Огнян Димитров Пунев оспорват молбата за отмяна чрез упълномощен адв. Пушкаров, който развива доводи за отхвърляне на молбата, тъй като липсват основания за отмяна на посоченото от молителя основание. Мара Петрова Грънчарова, Вихър Илиев Грънчаров, Лиляна Илиева Василева и Агнеса Илиева Атанасова също оспорват молбата за отмяна чрез упълномощен адв. Табаков, който в съдебно заседание и с писмено възражение заявява становище за недопустимост на производството или за отхвърляне молбата за отмяна и претендира заплащане на направените по делото разноски. Като прецени доводите на страните и данните по делото, петчленният състав на Върховния административен съд, намира искането за отмяна на решение № 675 от 15.01.2009 г. за процесуално допустимо, защото е предявено от надлежна страна в сроковете, визирани в чл. 240, ал. 1 и 2 от АПК. Елена Стефанова Кайнакчиева и Десислава Живкова Кайнакчиева развиват тезата, че молбата е недопустима, тъй като два петчленни състава вече са се произнасяли в процедура по извънредния способ за проверка на решения по първа фаза по ЗОСОИ по въпросните дела. Настоящият съдебен състав констатира, че действително решение № 5467 от 14.06.2004 г. на Върховния административен съд, трето отделение, по адм. д. № 11203/2003 г. е било предмет на проверка по молба за отмяна на това съдебно решение, подадена от Калин Костадинов Грънчаров на основание чл. 41 от ЗВАС (отм.) във връзка с чл. 231, ал. 1, б. "г" от ГПК (отм.) и тя е оставена без уважение с решение № 1259 от 2.09.2005 г. на петчленен състав на Върховния административен съд по адм. д. № 7922/2004 г. Другата молба за отмяна е била предявена от кмета на община Благоевград по реда на чл. 231, ал. 1, б. "а" и "г" от ГПК (отм.) с искане за отмяна на влязло в сила решение № 11943 от 18.12.2003 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 5128/2003 г., с което е оставено в сила решение № 194 от 4.04.2003 г. на Благоевградския окръжен съд по адм. д. № 292/2002 г. и тази молба също е оставена без уважение с решение № 10344 от 11.12.2004 г. на петчленен състав на Върховния административен съд по адм. д. № 8037/2004 г. Настоящото съдебно производство обаче е образувано по молба, с която се претендира отмяна на друго съдебно решение, а именно: на влязло в сила решение № 675 от 15.01.2009 г., постановено от Върховния административен съд, трето отделение по адм. д. № 1617/2008 г., което досега не е било обект на проверка по реда на извънредния способ за отмяна на влезли в сила решения, от което следва изводът, че няма процесуална пречка за разглеждане на това искане, което се предявява за първи път. В писменото възражение на Мара Петрова Грънчарова, Вихър Илиев Грънчаров, Лиляна Илиева Василева и Агнеса Илиева Атанасова, подадено чрез упълномощен адв. Табаков, също се твърди, че молбата за отмяна е недопустима, но на друго основание - цитираните от молителя адм. д. № 292/2002 г. на Благоевградския окръжен съд и последвалото го адм. д. № 5128/2003 г. на Върховния административен съд, трето отделение, са водени единствено от молителя в това производство и в тези процеси не са участвали останалите наследници, от което се извежда заключение, че не е приложима процедурата, визирана в чл. 239, т. 4 от АПК. Решаващият съдебен състав на Върховния административен съд счита, че така формулираното възражение на горепосочените ответници не е относно процесуалната допустимост на производството, а по съществото на спора, поради което следва да се обсъди при разглеждане на делото след преценка доколко са осъществени изискванията на законодателя за отмяна на влязло в сила решение на посоченото от молителя основание. Разгледано по същество, искането на Калин Костадинов Грънчаров е основателно по следните съображения: С атакуваното решение № 675 от 15.01.2009 г., постановено от Върховния административен съд, трето отделение по адм. д. № 1617/2008 г. е отменено решение № 76 от 17.09.2007 г. на Окръжен съд - Благоевград, постановено по адм. д. № 27/2000 г. в частта, с която е определена 39,63 % квота на съсобственост на Калин Костадинов Грънчаров в партерния етаж от Стоматологична поликлиника - Благоевград и решението е оставено в сила в останалата част. С решение № 76 от 17.09.2007 г. на Окръжен съд - Благоевград по адм. д. № 27/2000 г. във втора фаза по ЗОСОИ е утвърдена изготвената оценка и определените квоти на наследници на Костадин Илиев Грънчаров, изчислени от в. л. С. Атанасов въз основа на влязло в сила решение № 753 от 16.03.2003 г., постановено от Окръжен съд - Благоевград по адм. д. № 27/2000 г. и решение № 5467 от 14.06.2004 г. на Върховния административен съд, трето отделение, по адм. д. № 11203/2003 г., както следва: Бойка Бешинска 1/8 ид. ч. - 4,95 %, Огнян Пунев 1/8 ид. ч. - 4,95 %, Живко Кайнакчиев 1/9 ид. ч. - 9,91 %, Илия Грънчаров 3/9 ид. ч. - 29,73, Калин Грънчаров 4/9 ид. ч. - 39,63 % от партерен етаж на Стоматологична поликлиника - Благоевград. В искането, предмет на настоящото съдебно производство, молителят се позовава на разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК. По силата на тази норма съдебният акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго, влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В конкретния случай претенцията на молителя е, че атакуваното решение № 675 от 15.01.2009 г. противоречи на две влезли в сила решения, първото, от които е решение № 11943 от 18.12.2003 г. на Върховния административен съд, трето отделение по адм. д. № 5128/2003 г., с което е оставено в сила решение № 194 от 4.04.2003 г. по адм. д. № 292/2002 г. на Окръжен съд - Благоевград. С това решение № 194 от 4.04.2003 г. е отменен мълчаливият отказ на областния управител на област Благоевград по искане за обезщетение по реда на ЗОСОИ с вх. № 94-К-79/2.04.1998 г. на Калин Костадинов Грънчаров от гр. Благоевград и вместо него е признато правото на обезщетение на Калин Костадинов Грънчаров за отнетото без основание дюкянско помещение с площ 63.26 кв. м, попадащо в новоизграден първи жилищен етаж от сграда, находяща се на ул. "Г. Димитров" /понастоящем "Т. Александров"/ № 17 в гр. Благоевград - имот пл. № 2657, кв. 172 по рег. план на Благоевград от 1976 г., като му се признава правото на съсобственост върху първия /партерен/ етаж от Стоматологична поликлиника - Благоевград, построена върху отчуждения имот, в частта от етажа частна общинска собственост, в идеални части, съответстващи на действителната пазарна цена на описания дюкян към действащата пазарна цена на целия първи етаж към деня на влизане в сила на ЗОСОИ, увеличени със стойността на съборените сгради, намиращи се върху имота при одържавяването му. От приложените адм. д. № 292/2002 г. по описа на на Окръжен съд - Благоевград и адм. д. № 5128/2003 г. на Върховния административен съд, трето отделение е видно, че страни по тях са Калин Костадинов Грънчаров, областният управител на област с административен център гр. Благоевград, община Благоевград и "Стоматологичен център" ЕООД, гр. Благоевград. Следователно в противопоставимото адм. д. № 5128/2003 г. на Върховния административен съд като страни не са участвали останалите наследници на Костадин Илиев Грънчаров - Бойка Бешинска, Огнян Пунев, Живко Кайнакчиев, Илия Грънчаров /съответно неговите наследници/, които лица са страни по адм. д. № 1617/2008 г., по което е постановено атакуваното решение № 675 от 15.01.2009 г. на Върховния административен съд, трето отделение. Това означава, че решението, чиято отмяна се претендира от молителя и решението, за което той твърди, че му противоречи са с различни страни, тоест решенията не са постановени между същите страни, както изисква императивната норма на чл. 238, т. 4 от АПК. Освен това горепосочените дела са образувани с искане за отмяна на мълчаливи откази по различни заявления /с различни вх. номера и дати/, като в единия случай заявлението е подадено само от Калин Костадинов Грънчаров, а в другия случай е от името на всички наследници на Костадин Илиев Грънчаров. Следва да се има предвид и обстоятелството, че предмет на обезщетяване по адм. д. № 1617/2008 г. са три дюкянски помещения - един дюкян, който е незаконно отнет и два дюкяна, отчуждени по ЗОЕГПНС. По делото, на което се позовава молителят - адм. д. № 5128/2003 г. на Върховния административен съд, предмет на обезщетяване е само един дюкян, този който е незаконно завзет и само за него е признато право на обезщетяване в полза на Калин Костадинов Грънчаров. Това означава, че в случая липсва идентичност между предмета на спора, а в разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК законодателят е заложил изискване решенията да са постановени на същото искане и на същото основание. Оттук следва обоснованият извод, че по отношение на атакуваното решение № 675 от 15.01.2009 г., постановено от Върховния административен съд, трето отделение по адм. д. № 1617/2008 г. и на противопоставимото решение № 11943 от 18.12.2003 г. на Върховния административен съд, трето отделение по адм. д. № 5128/2003 г. не може да се приложи текста на чл. 239, т. 4 от АПК, тъй като те са постановени по дела с различни страни, по различни искания и на различно основание. Второто решение, за което молителят твърди, че атакуваното решение му противоречи е влязлото в сила решение № 5467 от 14.06.2004 г., постановено от Върховния административен съд, трето отделение по адм. д. № 11203/2003 г. С това решение е отменено решение № 753 от 16.05.2003 г. по адм. д. № 27 от 2000 г. на Окръжен съд - Благоевград, в частта относно обема на признатото право на обезщетяване и "допълнително" определение № 396 от 30.09.2003 г. по същото дело и вместо него Върховният административен съд е признал право на обезщетяване на Огнян Димитров Пунев, Калин Костадинов Грънчаров, Илия Костадинов Грънчаров, Бойка Димитрова Бешинска и Живко Евтимов Кайнакчиев за одържавен от наследодателя им Костадин Илиев Грънчаров недвижим имот, находящ се в гр. Благоевград, в партерния етаж на жилищна сграда /съборена/ на ул. "Тодор Александров", /бивша "Г. Димитров"/, № 17, построена върху имот пл. № 2657, кв. 172 по рег. план на града от 1976 г., а именно: два дюкяна, одържавени по ЗОЕГПНС и един незаконно завзет, съобразно наследствените им права в наследството, като редуцира /намалява/ обема на признатото с обжалваното решение право на обезщетяване на Калин Костадинов Грънчаров с признатите му права за обезщетяване с влязлото в сила решение № 194 от 4.04.2003 г., постановено по адм. д. № 292/2002 г. на Благоевградския окръжен съд и решението е оставено в сила в останалата му част досежно определения с него способ на обезщетяване. Настоящият съдебен състав констатира, че делото, по което е постановено атакуваното решение и делото, по което е произнесено горепосоченото противопоставимо решение са с едни и същи страни и са относно обезщетяване за едни и същи три дюкянски помещения, поради което счита, че в случая е налице идентичност по отношение на исканията и основанията, на които се е произнесъл съдът. Касае се за единно обезщетително производство, развиващо се по реда на ЗОСОИ, което има за цел справедливо обезщетяване. Производството изкуствено е разделено на две фази от съдебната практика по този вид дела от страна на Върховния административен съд. В настоящата хипотеза става въпрос за цялостен обезщетителен процес, осъществяващ се по един и същи ред - по ЗОСОИ, който приключва окончателно с определяне на дължимото обезщетение за всяко правоимащо лице. С оглед на това следва да се приеме, че не е налице пречка за съпоставяне и противопоставяне на две влезли в сила решения по едно и също съдебно дело в първа и във втора фаза на съдебното производство. Решаващият петчленен състав намира, че при съпоставка между атакуваното решение и противопоставимото решение, постановено в първата фаза по ЗОСОИ, се установява, че решение № 5467 от 14.06.2004 г., постановено от Върховния административен съд, трето отделение по адм. д. № 11203/2003 г. е правилно, а атакуваното решение е неправилно. Това е така, защото решението във втората фаза следва да съответства и да е в изпълнение на влязлото в сила решение, с което е приключила първата фаза от производството. Няма спор относно правнорелевантния факт, че с решение № 5467 от 14.06.2004 г. по адм. д. № 11203/2003 г. Върховният административен съд е признал право на обезщетяване на Огнян Димитров Пунев, Калин Костадинов Грънчаров, Илия Костадинов Грънчаров, Бойка Димитрова Бешинска и Живко Евтимов Кайнакчиев за одържавен от наследодателя им Костадин Илиев Грънчаров процесен недвижим имот, включващ два дюкяна, одържавени по ЗОЕГПНС и един незаконно завзет, съобразно наследствените им права в наследството, като се редуцира /намалява/ обемът на признатото с обжалваното решение право на обезщетяване на Калин Костадинов Грънчаров с признатите му права за обезщетяване с влязлото в сила решение № 194 от 4.04.2003 г., постановено по адм. д. № 292/2002 г. на Благоевградския окръжен съд и решението е оставено в сила в останалата му част. Това означава, че по отношение на молителя Калин Грънчаров не е отказано обезщетяване, а напротив - признато му е право на обезщетяване за процесните три отчуждени дюкянски помещения, като Върховният административен съд е разпоредил намаляване /редуциране/ на обема на правото му на обезщетяване, а не се е произнесъл за лишаването му от това право. С диспозитива на атакуваното решение обаче е отменено решение № 76 от 17.09.2007 г. на Окръжен съд - Благоевград, постановено по адм. д. № 27/2000 г. в частта, с която е определена 39,63 % квота на съсобственост на Калин Костадинов Грънчаров в партерния етаж от Стоматологична поликлиника - Благоевград и решението е оставено в сила в останалата част по отношение на квотите на останалите наследници. С така формулираното решение не е определена никаква квота за Калин Грънчаров, поради което молителят е лишен изцяло от правото си на обезщетяване досежно трите процесни помещения, включително и спрямо дюкянското помещение, за което му вече с влязло в сила решение му е призната индивидуална собственост и му е определено обезщетение по ЗОСОИ. Практически с атакуваното решение е определена О % квота за този наследник, което е в несъответствие с противопоставимото решение № 5467 от 14.06.2004 г. по адм. д. № 11203/2003 г. Ето защо се налага отмяна на атакуваното решение като неправилно и противоречащо на влязлото в сила съдебно решение № 5467 от 14.06.2004 г. по адм. д. № 11203/2003 г. и връщане делото за ново разглеждане и постановяване на ново касационно решение от друг тричленен състав на Върховния административен съд. С оглед изхода на спора претенцията на ответниците Мара Петрова Грънчарова, Вихър Илиев Грънчаров, Лиляна Илиева Василева и Агнеса Илиева Атанасова, чрез адв. Табаков, за присъждане на направените по делото разноски се оставя без уважение. На основание на горното и на чл. 244, ал. 1, предложение второ и ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия,

Цитирани разпоредби

1