Решение № 7666 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2673/2020 г.

Решение № 7666 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2673/2020 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 в Министерството на труда и социалната политика (УО на ОП "РЧР" 2014-2020 в МТСП), чрез пълномощника си - И. Д., срещу Решение № 963/27.12.2019 г. на Административен съд Пазарджик, постановено по адм. дело № 570/2019 година. С решението си административният съд e отменил Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане peг. №BG05 M90 P001-1. 008-0669/4 от 25.04.2019 г. на заместник-министъра на Министерството на труда и социалната политика-Ръководител на УО на ОП "РЧР" 2014-2020 в МТСП, с което е определен общ размер на неверифицираните средства – 59800, 00 лева, от които: 29900 лева по бюджетно перо IIІ. 3. 1 "Разходи за специализиран софтуер необходими за осъществяването на Дейност I", по фактури № 0000000162 от 13.03.2018 г., № 0000000169/12.09.2018 г. и 29900 лева по бюджетно перо ІІІ. 7. 1 "Разходи, произтичащи по договори за изработка/ услуга или договори за поръчка по реда на ЗЗД, неквалифицирани другаде", по фактури № 0000007607/13.03.2018 г и № 0000008117/12.09.2018 г. Наведените в жалбата възражения са за неправилно приложение на материалния, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадения административен акт. Претендира се присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – "Калъч груп "ЕООД, чрез своя процесуален представител, в писмен отговор по делото и в открито съдебно заседание моли за оставяне в сила на решението на административния съд, поради неоснователност на подадената касационна жалба. Претендира съдебни разноски за настоящата съдебна инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Пазарджик е Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане peг. №BG05 M90 P001-1. 008-0669/4 от 25.04.2019 г., издадено от заместник-министъра на Министерство на труда и социалната политика и Ръководител на УО, с което органът е отказал да верифицира сторени разходи от бенефициера "Калъч груп "ЕООД в размер на 59800, 00 лева, от които: 29900 лева по бюджетно перо IIІ. 3. 1 "Разходи за специализиран софтуер необходими за осъществяването на Дейност I", по фактури № 0000000162 от 13.03.2018 г., № 0000000169/12.09.2018 г. и 29900 лева по бюджетно перо ІІІ. 7. 1 "Разходи, произтичащи по договори за изработка/ услуга или договори за поръчка по реда на ЗЗД, неквалифицирани другаде", по фактури № 0000007607/13.03.2018 г и № 0000008117/12.09.2018 г. От административния съд е установено, че актът е издаден в производството по Раздел II ЗУСЕСИФ след извършена проверка на комплект документи по искане за плащане № 2 ИСУН 2020 г., с отчетен период 01.06.2018 г. – 01.10.2018 г., по Проект "Подобряване на безопасността и условията на труд в "Калъч Груп" ЕООД", с № BG05 М90 Р001-1. 008-0669-С01. При извършената проверка административният орган е приел за установено, че са отчетени разходи по договор на оспорващото дружество с "Конформити Консултинг" ООД с предмет "Услуги за разработване на софтуер за управление на човешките ресурси" на стойност 29 900 лева без ДДС, но съгласно представените отчетни документи в действителност е извършена доставка за възмездно ползване на софтуерен продукт, който реално не е специално разработен само и единствено за нуждите на бенефициента. Предявени са също и разходи по договор със "ЗЕД България" ЕООД с предмет "Разработване на система за въвеждане на нови практики и инструменти за развитие на човешките ресурси и организация на труда". Представеният готов продукт не кореспондира, според административния орган, с отрасловата специфика на бенефициента, числеността и профила на персонала, не предвижда конкретни мерки, етапи, инструментариум и ресурси за внедряването й, както и ясни показатели за отчитане на резултати. Мотивиран по този начин, УО е определил общ размер на неверифицираните средства от 59 800 лева, като на първо място е посочил, че за възложената услуга, относно изработването и закупуването на софтуерен продукт, "Калъч Груп" ЕООД е получил общ или масов лиценз и представените документи в своята съвкупност сочат за извършена доставка на съществуващ уеб-базиран продукт с ограничени права за ползване. Това обстоятелство не съответства, според административния орган, както на предмета на сключения с изпълнителя договор, така и на описанието на Дейност ІІІ, етап 2 от проекта. Освен това, по бюджетно перо ІІІ. 7. 1 е възложено изпълнението на продукт, който не съответства с отрасловата специфика на бенефициента, числеността и профила на персонала, не предвижда конкретни мерки, етапи, инструментариум и ресурси за внедряването му, както и ясни и измерими показатели за отчитане на резултати. Документът съдържа общи статистически данни, обществено популярни теоретични постановки, част от които са неотносими към спецификата на бенефициента. Липсва всякакъв елемент на иновативност, задълбочен анализ на настоящите системи за управление във фирмата и евентуално проблемни страни, описание на положените цели с техните конкретни параметри, нито механизъм за полагане на цели в хода на прилагане на стратегията, нито конкретни действия и необходимите ресурси по изпълнението. Не могат да се идентифицират визираните в ценовото предложение нови практики за обезпечаване на човешките ресурси. След осъществения контрол за законосъобразност на акта при условията на чл. 168 АПК и на основанията по чл. 146 АПК, съдът е отменил решението на УО, като е приел, че същото е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при неспазване на предвидената в закона форма- не са посочени фактическите и правни основания за издаването му. По тези съображения съдът е отменил административния акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Изведените в касационната жалба доводи за неправилност на решението на административния съд се преценяват от настоящия съдебен състав, за неоснователни. От анализа на относимата нормативна уредба на чл. 57 - чл. 59 ЗУСЕСИФ следва, че за да е допустим един разход, той следва да е направен в съответствие с приложимото национално право, съответно с правото на Европейския съюз. Отказът на органа да верифицира разхода следва да бъде обоснован от съображения, че разходът не съответства на точно определено изискване в конкретния нормативен акт. Преценката в случая е на органа, който е оправомощен да издаде индивидуалния административен акт. Във връзка с предоставената безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове, съответният УО и съобразно разпоредбата на чл. 62, ал. 3 ЗУСЕСИФ, има правомощие да верифицира разходите, като извърши дължимата проверка на документите, представени към искането за плащане, и на проверки на място, когато това е приложимо, съответно да откаже тяхното верифициране, ако не са налице законовите предпоставки за тяхната допустимост по чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕСИФ. Видно от разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗУСЕСИФ съществува законово изискване конкретните национални правила и детайлните правила за допустимост на разходите за съответния програмен период за всяка оперативна програма по чл. 3, ал. 2 да се определят с нормативен акт на МС. В настоящата хипотеза това са ПМС № 189/28.07.2016 г. за определяне на национални правилата за за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от ЕСИФ за програмен период 2014-2020 г. /ПМС 189, така и актовете по ал. 2 на чл. 59 ЗУСЕСИФ - наредба № Н-3/22.05.2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключва не на счетоводната година по оперативните програми за европейско териториално сътрудничество. В случая УО е посочил разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗУСЕСИФ но не е посочил конкретно нарушените разпоредби от актовете по чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗУСЕСИФ, което е достатъчно основание за отмяна на оспорения административен акт. Посочените по-горе разпоредби на закона не регламентират кой точно разход е допустим. Липсата на правни основания е съществено нарушение на изискването за форма и самостоятелно основание за отмяна на акта. От друга страна в решението за отказ за верификация УО се е позовал и на нормата на чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ, имаща отношение към отказ за верификация поради наличие на започната процедура по администриране на нередност, коята разпоредба няма връзка с посочените фактически основания. С оглед на така изложените мотиви, Върховният административен съд, седмо отделение, намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на направените по делото съдебни разноски за настоящата инстанция. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника съдебни разноски в размер на 2880 лв. – платено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение