Решение № 1975 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10590/2020 г.

Решение № 1975 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10590/2020 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).

Образувано е по две жалби, както следва:

1. касационна жалба от Б. Тодоров от гр. Варна, чрез процесуалния му представител адв. Сиракова, против Решение № 609 от 27.05.2020 г., постановено по адм. д. № 2547/2019 г. на Административен съд – гр. Варна, с което е отменена по жалбата на Ж. Милушев заповед № 18 – 5808 от 5.06.2019 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – гр. Варна, с която на основание чл. 54, ал. 4 и чл. 54, ал. 1 от ЗКИР е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър (КККР) с нанасянето на нов самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 10135. 25262421.1.2 с площ 54, 04 кв. м. и записан в КР като собственост на Б. Тодоров.

1. частна жалба от Ж. Милушев от гр. Варна, чрез процесуалния му представител адв. Ванчева, против определение № 1344 от 23.06.2020 г. постановено по адм. д. № 2547/2019 г. на Административен съд – гр. Варна, с което е отхвърлено искането му за допълване на Решение № 609 от 27.05.2020 г., постановено по адм. д. № 2547/2019 г. на Административен съд – гр. Варна, в частта за разноските.

С касационната жалба на Б. Тодоров твърди недопустимост на решението, като постановено по недопустима жалба на Ж. Милушев, тъй като посочва, че той не е лице от кръга на лицата по § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР, за което е налице право на оспорване на заповедта. Твърди и неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искат отново оспореното решение да се отмени като се отхвърли жалбата срещу оспорената заповед на началника на СГКК – гр. Варна. Претендират разноски.

Ответника по касационната жалба Ж. Милушев с писмен отговор изразява становище за неоснователност на същата. Претендира разноски.

В частната жалба на Ж. Милушев се твърди неправилност на определението, с което е отхвърлено искането за допълваше на решението в частта по разноските като постановено в противоречие със закона. Твърди, че са били налице предпоставките за изменение на решението в частта за разноските, тъй като са доказани направени такива в размер на 1250 лв., както и с твърдението, че те не са прекомерни предвид правната и фактическа сложност на спора и предвид процесуалната активност на процесуалния му представител, както и с твърдението, че същите са заплатени и сторени преди изменението на Наредба № 1 от 2004 г. Иска оспореното определение да бъде отменено и ВАС да постанови друго по същество, с което се изменя решението на АС – гр. варна с присъждане на сторените от него разноски в цялост.

Ответника Началника на СГКК – гр. Варна не изразява становище по по касационната жалба, а по частната жалба изразява становище за неоснователност.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на Б. Тодоров и основателност на частната жалба на Ж. Милушев.

Частната и касационната жалби са подадени съответно в срока по чл. 230 и чл. 211 от АПК, от надлежни страни, адресати на оспорените определение и решение и срещу съдебни актове, подлежащи на касационен контрол.

За да постанови оспореното решение АС – гр. Варна е приел, че жалбата на Ж. Милушев е допустима като подадена от лице от кръга на заинтересованите по § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР като легитимиращ се като собственик на поземлен имот идентификатор № 10135.2526.2421 и жилище идентификатор № 10135.2526.2421. 1. 1, като е приел, че тъй като процедираното изменение има за предмет създаването на нови обекти и промени в данните за собственост, то жалбоподателят пред първата инстанция Милушев е заинтересовано лице имащо право на жалба. Приел е и че жалбата на Милушев е допустима, тъй като "Заповедта на Началника на СГКК – Варна е получена от жалбоподателя на 24.07.2019 г. /л. 100 от административната преписка/, като на 2.09.2019 г. /видно от пощенско клеймо/, поради което жалбата е подадена в законоустановения срок".

Съдът, за да постанови решението и да отмени оспорената заповед е приел, че при издаването й не са били спазени административно производствените правила, а именно нарушение на чл. 26 и 35 от АПК, тъй като не е било уведомено и не е осигурено право на участие в административното производство на заинтересовано лице по § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР. Приел е, че неуведомяването и неосигуряването на възможност на заинтересовано лице да участва в административното производство пък е довело до постановяване на административния акт без да са изяснени всички факти от значение за производството, тъй като заинтересованото лице Милушев не е могъл да наведе своите възражения и да представи своите доказателства. Поради така установените нарушения на административно производствените правила, съдът е приел незаконосъобразност на оспорената заповед, като е посочил, че не следва да се произнася по наличието или не на материално правните основания за отмяна на заповедта.

Оспореното съдебно решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а оспореното определение е недопустимо по следващите съображения.

Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК "За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно". Допустимо е решение, което е постановено по допустима жалба. В случая правилно съдът е приел, че жалбоподателят Милушев е заинтересовано лице от кръга на лицата по § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР и възражението на касатора в тази връзка е неоснователно, като настоящата инстанция споделя изложените в оспореното решение мотиви.

Необоснован обаче е извода на съда за допустимост на жалбата на Милушев, по която е образувано съдебното производство, като подадена в законоустановения срок€ правилно и във връзка със събраните доказателства съдът е приел, че Милушев е уведомен за оспорената от него заповед на 24.07.2019 г. (л. 100 от административната преписка), тъй като на посочената страните същият собственоръчно е посочил тази дата и че е уведомен за заповедта.

Неправилно и необосновано обаче съдът е приел, че подадената на 02.09.2019 г. /пощенско клеймо/ жалба е подадена в законоустановения срок. Оспорената в производството заповед е издадена на основание чл. 54, ал. 4 от ЗКИР, а съгласно чл. 54, ал. 6 от ЗКИР "Заповедите по ал. 4 и 5 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред административния съд по местонахождение на имота", т. е. административният акт подлежи на оспорване в 14 дневен срок от съобщаването му. В случая датата 2.09.2019 г. е повече от един месец след уведомяването на Милушев. Следва обаче да се посочи, че пощенското клеймо, на което се е позовал съдът е на плик, който е изпратен от СГКК – гр. Варна, а не от жалбоподателя Милушев. На самата жалба на Милушев, която е входирана в АС – гр. Варна е посочено обаче, че се подава чрез СГКК – гр. Варна. На нея няма клеймо на СГКК – гр. Варна, но има посочен номер и дата, написани на ръка, неясно обаче от кого, като датата е 2.08.2019 г. От така изложеното е видно, че съдът не е събрал доказателства дали жалбата, по която е образувано производството е подадена в срок. Следвало е да укаже както на жалбоподателя Милушев, така и на ответника Началника на СГКК – гр. Варна, тъй като е посочено, че жалбата се подава чрез СГКК – Варна, да представят доказателства за подаване на жалбата в срок. Без събиране на посочените доказателства не може да се установи дали оспореното решение е допустимо, постановено по допустима жалба или не.

На второ място действително съобразно новите общи разпоредби на чл. 168, ал. 4 от АПК (ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) "Съществено нарушение на административно производствените правила при всички случаи е когато вследствие на нарушаване на задължението за уведомяване гражданин или организация са били лишени от възможността да участват като страна в производството по издаване на индивидуален административен акт", като според ал. 5 "Когато съдът установи наличието на съществено нарушение на административно производствените правила по ал. 4, той отменя акта и изпраща преписката на съответния компетентен административен орган, без да проверява основанията по чл. 146, т. 4 и 5". Това е нова обща разпоредба в АПК, която е в случаите, когато е прието, че са налице лица, които следва да бъдат уведомени за административното производство, но поради пропуск на административния орган не са уведомени и не са взели участие в производството. В случаите като настоящия при прието от административния орган, че не са налице заинтересовани страни, то за административния орган не е възникнало задължение за уведомяване. Въпросът обаче дали такива са били налице и дали е следвало да участват в административното производство е въпрос и на материална законосъобразност на акта. В случая не са били налице предпоставките по чл. 168, ал. 4 от АПК за отмяна на административния акт на процесуално основание, като съдът е следвало да се произнесе по неговата законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК. Като не е сторил това съдът е постановил оспореното решение при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Оспореното определение в това производство е недопустимо, тъй като за постановяването му съдът е отхвърлил искане за допълване на решението на АС – гр. варна в частта по разноските, като е посочил, че е налице произнасяне с изложени мотиви. Съдът не е бил сезиран с искане за допълване на решението в частта по разноските, а с искане за изменение на решението в частта по разноските. Двете хипотези са различни и не са тъждествени. Съдът не се е произнесъл по искането за изменение, с което е сезиран, както и не са изложени мотиви досежно наведените в искането за изменение доводи. Съдът се е произнесъл по искане за допълване, с каквото въобще не е бил сезиран.

Във връзка с гореизложеното оспореното решение на АС – гр. Варна като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане съдът следва на първо място да събере относимите доказателства за допустимост на жалбата досежно подаването й в законоустановения срок като прояви процесуална активност и укаже на страните да представят доказателства в тази насока, както и да се произнесе и направи преценка на законосъобразността на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК.

По отношение на оспореното определение на АС – гр. Варна, същото следва да бъде обезсилено, като предвид това, че с настоящото решение се отменя решението на АС – гр. Варна, чието изменение в частта по разноските е поискано, то не следва да се връща за произнасяне на АС – гр. варна по искането за изменение на решението в частта по разноските.

Съдът при новото произнасяне по спора би следвало да се произнесе по всички претенции за разноски, включително на основание чл. 226, ал. 3 от АПК за сторените и претендирани в настоящата инстанция.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение