Решение № 7841 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4732/2013 г.

Решение № 7841 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4732/2013 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба РДНСК Югозападен район чрез неговия пълномощник, срещу решение № 945/13.02.2013 г. по адм. д. № 8028/2012 г. на Административен съд София - град. Счита обжалваното решение за недопустимо и неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Претендира отмяната му и намаляване на присъдените разноски в първата инстанция. Ответникът по касационната жалба - Силвия Щерк, чрез своя пълномощник, дава становище за неоснователност на жалбата и претендира направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от ответника по касационната жалба срещу заповед № ДК-02-ЮЗР-265/06.08.2012 г. на началника на РДНСК ЮЗР, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, му е наредено да премахне незаконен строеж "Преустройство на ап. - дясно на 1 етаж" находящ се в жилищна сграда в УПИ X - 16, кв. 401 по плана на гр. София, като построен без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е уважил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че липсват валидно издадени строителни книжа, което го прави незаконен по смисъла незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1 ЗУТ, на което правно основание е издадена процесната заповед, но от назначената по делото СТЕ става ясно, че процесният строеж се явява търпим и по аргумент на § 16 ПЗР ЗУТ и не подлежи на събаряне. Така постановеното решение е правилно. Атакуваният съдебен акт е издаден в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила и изцяло кореспондира с всички материали по делото. Въз основа на доказателствата по делото безспорно е установено, че процесното строителство е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ЗУТ. По аргумент от чл. 137, ал. 3 ЗУТ и чл. 148, ал. 2 ЗУТ този строеж е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като е осъществен без одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж. Констатациите направени в заповед № ДК-02-ЮЗР-265/06.08.2012 г. на началника на РДНСК ЮЗР се основават само на направените такива в констативен акт № С11-442-1 от 06.07.2012 г. Административният орган не е изследвал хипотезите на § 16 ПЗР ЗУТ и не е проверил търпимостта на процесния строеж. Първоинстанционният съд правилно е установил датата на извършване на строежа - 1960 - 1965 г. и е приел за налична хипотезата на § 16 ПЗР ЗУТ. По този начин съдът правилно е приложил материалния закон. Предвид гореизложеното релевираното възражение от касатора за неправилност на първоинстанционното решение се явява неоснователно и последното като валидно и правилно следва да се остави в сила. Направеното от касатора искане за намаляване на присъдените в първата инстанция разноски се явява неоснователно, тъй като присъденият размер на адвокатския хонорар е по нисък от предвидения минимален такъв съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Искането за присъждане на направените от ответника разноски е направено своевременно и видно от договора за правна помощ ответникът е направил такива, представляващи адвокатско възнаграждение за положената от процесуалния представител адв. Линев защита в размер на 400.00 лв, реално внесени, които следва да бъдат присъдени. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение