Решение № 9567 от 14.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 554/2009 г.

Решение № 9567 от 14.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 554/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Любомир Христов Джамалов, Виолетка Върбанова Джамалова и Павел Любомиров Христов чрез процесуален представител адв. М. Захариева от САК, против Решение № 834 от 14.10.2008 г., постановено по административно дело № 4726 по описа за 2007 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлен изцяло иска им с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу ДНСК-София. Релевирани са доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се претендира отмяната му и постановяване на решение по същество, с което искът им предявен на осн. чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) бъде уважен изцяло. Ответникът - ДНСК чрез процесуалния си представител дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се с липсата на пряка причинно-следствена връзка по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ между отменения административен акт и претендираните вреди. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане по същество. С оглед наведените касационни основания и конкретни оплаквания, доводите на страните и събраните по делото доказателства, Върховен административен съд, трето отделение намира касационната жалба за частично основателна по следните съображения: Пред Административен съд - София град е бил предявен иск, с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, с който ищците Любомир Христов Джамалов, Виолетка Върбанова Джамалова и Павел Любомиров Христов твърдели, че с решение № 4688/15.05.2003 г. на ВАС в сила от 15.05.2003 г. по адм. д. № 11056/2002 г. е отменена като незаконосъобразна Заповед № 3/4.01.2001 г. на Началника на РДНСК София, с която се нарежда спирането на всички видове СМР на строеж "Преустройство на общи части в магазин", находящ се в бл. 37 вх. "Б", жк "Лагера", гр. София. Първите двама ищци имали бизнес проект за откриване на търговски обект и сключили договор с Агенцията по заетостта за отпускане наведнъж на парични обезщетения с цел финансиране на стопанската дейност. В обектът извършили преустройства на обща стойност 1285 лв. От незаконосъобразния административен акт претърпели значителни имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от акта. Не могли да реализират Бизнес проекта и срещу тях било заведено дело за възстановяване на получените суми от общо 2241, 17 лв. Вследствие от акта Любомир Джамалов и Виолетка Джамалова останали без работа и без възможност да реализират бизнеспроекта и да работят, като за периода 4.01.2001 г. до 31.12.2006 г. пропуснали да получат възнаграждения от по 9 774, 26 лв. Любомир Джамалов заболял сериозно от диабет, като съгласно експертно решение на ТЕЛК от 21.09.2001 г. му била определена намалена работоспособност 67%, по-късно увеличен и удължен срока за инвалидизация. За периода от датата на решението на ТЕЛК до 31.12.2006 г. направил разходи за закупуване на животоспасяващи лекарства в размер на 12 844 лв. и разходи за закупуване на диетична храна и за спазване на усилен хранителен режим в размер на 2000 лв. Освен това първият ищец претърпял болки и страдания със силен интензитет и за продължителен период от време, за обезщетяването на които се дължат 7000 лв. Ищцата Виолетка Джамалова заболяла като имала силно нервно напрежение, безсъние налагащо лечение и съгласно експертно решение на ТЕЛК от 17.11.2004 г. и е определена ТНР 31%. За закупуване на лекарства за периода 21.09.2001 г. до 31, 12.2006 г. направила разходи в размер на 4000 лв., а за закупуване на диетична и витаминозна храна -2500 лв. Претърпяла и болки и страдания обезщетението за които определя на 6000 лв. Ищецът Павел Христов претърпял имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати доходи от нереализираната търговска дейност в обекта с регистрираната ЕТ "Наслада- Павел Христов", които за периода 4.01.2001 г. до 31.12.2006 г. възлизали на 32 400 лв. С уточнението на исковата молба от 5.11.2007 г. третият ищец е твърдял и имуществени вреди в размер на 1285 лв- стойността на извършените преустройства на обекта за търговска дейност. В първоначалната искова молба и в писмените бележки тази сума се заявява като вреда претърпяна от първите двама ищци. Претендира се за осъждане на ответника-ДНСК да заплати на ищците обезщетения за претърпените имуществени и неимуществени вреди в посочените размери, ведно със законната лихва от 4.01.2001 г. до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски. С решението си Административен съд - София град е отхвърлил така предявеният иск, приемайки го за неоснователен и недоказан. В мотивите си съдът е развил съображения, че въз основа на събраните доказателства не се установява по категоричен начин претендираните вреди да са в пряка и непосредствена причинно връзка от незаконосъобразната заповед. В тежест на ищците е доказването на този елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Така постановеното решение е частично неправилно по отношение претенцията за претърпени имуществени вреди, представляващи стойността на извършени СМР за преустройство на помещение до размер от 1285 лева като в тази част е постановено в противоречие с материалния закон - чл. 1 от ЗОДОВ и подлежи на отмяна. Съгласно тази материалноправна разпоредба, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при ли по повод изпълнение на административна дейност. Първият и основен елемент от фактическия състав на обезвредата по чл. 1 от ЗОДОВ е наличие на вреди за гражданин или юридическо лице. Правилата на исковото производство изискват вредите да се сочат по вид и характер - имуществени или неимуществени, загуби или пропуснати ползи, в исковата молба. Фактическите основания на исковата претенция, посочени в обстоятелствената част на исковата молба определят предмета на доказване в исковия процес и в крайна сметка обективните предели на силата на присъдено нещо, с която се ползва съдебното решение. Доказателствената тежест в исковото производство лежи върху ищеца, който следва да докаже с допустимите, относимите и необходимите доказателствени средства осъществяването на фактите, от които черпи права. В мотивите си съдът е приел, че никой от ищците не е претърпял никакви вреди от незаконосъобразния административен акт. Този извод е неправилен. Безспорно установено по делото е, че ищците във връзка с одобрения бизнес-проект за наели портиерско помещение в приземния етаж на бл. 37, вх. Б, жк Лагера, гр. София, където са извършени преустройства на обща стойност 1285 лв. След това с отменената процесна заповед са спрени СМР, което е довело до невъзможност да се използва помещението за каквото и да е било. Разходите са реално направени и до момента не се възстановени на ищците. Това са вреди, които са пряка и непосредствена последица от отменен като незаконосъобразен административен акт, поради което на основанията по чл. 1 и чл. 4 ЗОДОВ подлежат на репариране от Държавата чрез нейните органи. В рамките на процеса съдът е събирал редица доказателства, които по своята същност, логичност, последователност, пълнота и относимост спрямо претенцията не могат поотделно и в съвкупност да обосноват извод за претърпените на основанията по чл. 1 ЗОДОВ по твърденията на ищците останалите претендирани имуществени и неимуществени вреди. Във всички случаи наличието на вреди е част от предмета на доказване. Действително не е било безспорно установено състоянията на всеки един от ищците дали се дължат като пряка последица единствено и само на отменения като незаконосъобразен административен акт, поради което иска в тази му част правилно и обосновано е бил отхвърлен. Решението на АССГ следва да се отмени като неправилно - незаконосъобразно в частта, с която искът за обезщетяване на имуществени вреди, представляващи стойността на извършени СМР за преустройство на помещение е отхвърлен за размера над 1285 ( хиляда двеста осемдесет и пет) лева и вместо него да се постанови ново, с което на ищците се присъди тази сума, а над нея - решението да бъде оставено в сила. На осн. чл. 10, ал. 3, вр. с § 9 от ЗОДОВ всеки един от ищците следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса в размер на 10 лв. (чл. 9а от ЗОДОВ, вр. с чл. 2а от Тарифа № 1 на МП). Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение