Решение № 4578 от 3.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7285/2013 г.

Решение № 4578 от 3.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7285/2013 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Горан Ангелов Зетов срещу решение № 118 от 24.04.2013 г. по адм. д. № 82/2013 г. на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу решение рег. № П5ЯД-354/4.12.2012 г. на началника на Районно управление "Полиция" - Димитровград за отнемане на основание чл. 155, вр. с чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ на разрешение за носене на дългоцевно огнестрелно оръжие и разрешение за съхранение на дългоцевно огнестрелно оръжие. Счита се, че постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че оспореният административен акт - решение съдържа необходимите реквизити, поради което е неоснователно твърдението за нарушение на чл. 59 от АПК. В акта са изложени фактически и правни основания за издаването му, които дават възможност да се провери материалноправната му законосъобразност. В мотивите на акта е посочено решението на Районен съд- Димитровград, с което са наложени мерките по ЗЗДН и фактът, че не е посочено по кое дело е постановено посоченото решение и дали е влязло в сила, след като това и обстоятелство не се оспорва, не води до немотивираност на издадения акт. Твърденията за допуснати нарушения при издаване на акта досежно липсата на реквизити на акта по чл. 59, т. 5, т. 6 и т. 7 от АПК, изразяващи се в непосочване на срок на изпълнение на решението, разноски за производството и пред кой орган подлежи на обжалване акта, са приети за неоснователни и необуславящи незаконосъобразност на издадения акт. Законосъобразно е посочено правното основание за издаване на решението, нормата на чл. 155, във вр. чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, което съответства на фактическото основание за издаване на акта. За неоснователни са приети възраженията на жалбоподателя за непропорционалност на акта, с оглед доводите, че мерките по ЗЗДН се налага за срок от 6 до 18 месеца, а съгласно чл. 49 от НК, лишаването от право да се упражнява дейност се налага за срок не повече от 3 години. Отнемането на разрешителното не е принудителна административна мярка или наказание за извършено нарушение или престъпление, поради което не е обусловено от срок. При наличие на обективните предпоставки по чл. 155, във вр. чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, административният орган е длъжен да отнеме разрешителното за носене на оръжие при условията на обвързана компетентност. Решението е правилно. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице спрямо което през последните три години са налагани мерки за защита по Закона за защита от домашно насилие, а чл. 155, ал. 1 от закона предвижда, че при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2-8 или при отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал разрешението. Установено е от доказателствата по делото, че спрямо жалбоподателя през последните три години е наложена мярка за защита по Закона за защита от домашно насилие с решение № 478 от 16.10.2012 г., по дело № 1299 по описа за 2012 г. на Районен съд - Димитровград. Правилно е прието от съда, че е осъществено условието по чл. 155 от ЗОБВВПИ водещо до отнемане на издаденото разрешително, при настъпването на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2-8 от същия закон и при така установените законови предпоставки - наличие на влязло в сила решение, с което на жалбоподателя е наложена мярка по Закона за защита от домашно насилие, административният орган правилно е издал административен акт за отнемане на разрешението за носене и съхраняване на огнестрелно оръжие и боеприпаси при условията на обвързана компетентност. Неоснователно се твърди съществено нарушение на съдопроизводствените правила, с доводи, че в съдебното решение е посочен изходящия номер на административния акт рег. № П5ЯД-354/4.12.2012 г., а решението на началник на Районно управление "Полиция" - Димитровград е без номер и дата 3.12.2012 г. Съдът точно е индивидуализирал административния акт, с неговия изходящ номер и се е произнесъл по акта предмет на жалбата. Разгледани са твърденията на жалбоподателя за нарушение на изискването за форма на административния акт. Правилни са изводите на съда, че законосъобразно актът е озаглавен решение, след като съгласно чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал разрешението. Диспозитивът на административния акт, съдържащ изразът "заповядвам" не е в нарушение на административнопроизводствените правила. Правилно е прието от съда, че са посочени фактическите основания за издаване на административния акт, съгласно изискването на чл. 59, т. 4 АПК, след като е посочен номерът и датата на съдебното решение на Районен съд Димитровград, с което на жалбоподателя са наложени мерки за защита от домашно насилие. По преписката е приложено и копие от съдебното решение, в което е посочен и номерът на делото, не се спори, че решението е влязло в сила. Не е необходимо, както счита жалбоподателят, в мотивите на административния акт да се посочи лицето по отношение на което са наложени мерките за защита от домашно насилие, това не води до немотивираност на акта. Не е налице изискване да се посочи срок за изпълнение на акта, той се изпълнява незабавно и подлежи на предварително изпълнение. В този административен акт не се налага включване на разпореждане за разноски в административното производство, не е налице твърдяното нарушение на чл. 59, т. 6 АПК. Непосочването пред кой орган може да се обжалва решението, не е нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до незаконосъобразност на акта, а е относимо към срока за обжалване на акта. Разпоредбата на чл. 153, т. 6 от закона, предвиждаща, че при осъществяването на контрола органите имат право да отнемат издадените разрешения по реда на този закон и да изземват взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, определя тяхната компетентост, а не е правното основание за издаване на акта, както твърди жалбоподателя. Неоснователни са доводите, че в административния акт следва да се посочи срок за който се отнемат издадените разрешения, съображенията на съда в тази насока се споделят от настоящата инстанция, в случая не се касае за лишаване на жалбоподателя от право да упражнява определена дейност, което се налага по предвидения от закона ред. Предпоставките по чл. 155, ал. 1, във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, за отнемане на издадените разрешения са през последните три години на заявителя да са налагани мерки за защита по Закона за защита от домашно насилие, което в случая е налице. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение