Решение № 13521 от 11.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9056/2010 г.

ВАСII отделение11.11.2010 г.докладчик Любомира Мотова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение от 14.05.2010 г. на Административен съд-Монтана, постановено по адм. дело № 156/2010 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Цветана Иванова Лилкина против заповед № ДК-02-М-13/23.02.2010 г. на началник сектор Монтана-РДНСК Северозападен район. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 13521 от 11.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9056/2010 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началник сектор Монтана-РДНСК Северозападен район против решение от 14.05.2010 г. на Административен съд-Монтана, постановено по адм. дело № 156/2010 г., с което е отменена негова заповед № ДК-02-М-13/23.02.2010 г. за премахване на незаконен строеж "Ограда" в поземлен имот с идентификатор 48489.4.492, намиращ се в землището на гр. Монтана. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му и отхвърляне на жалбата. Ответната страна Цветана Иванова Лилкина писмено оспорва жалбата. Иво Христов Лилкин и Анатоли Христов Лилкин не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за незаконосъобразна като постановена в противоречие с материалноправни разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради противоречие на материалния закон. От доказателствата по делото е установено, че процесната ограда е изградена съобразно изискването на чл. 48, ал. 8 ЗУТ, но без необходимото разрешение за строеж, съгласно чл. 147, ал. 1, т. 7 ЗУТ. Налице е незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, който подлежи на премахване на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, както законосъобразно е разпоредено с оспорената заповед. Фактическите установявания, че има издадена виза за проектиране и депозирано искане за издаване на разрешение за строеж с приложени нормативно изискващите се документи, като изпълнената на място лека ограда напълно отговаря на конструктивното становище и визата, са ирелевантни към законността на строежа. Напротив, от тях се потвърждава строителство без задължителното разрешение, което го квалифицира като незаконно. Извършването на незаконния строеж е пречка за издаване на разрешение за нов строеж в недвижимия имот, докато незаконният не бъде премахнат - чл. 148, ал. 7 ЗУТ. Целта на закона е да не се допускат и да бъдат премахнати изградените незаконни строежи. Именно в съответствие с материалноправните разпоредби и с тази цел на закона е издадена и оспорената заповед. Строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно ЗУТ - чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Изцяло неправилно е приетото от първоинстанционния съд за допустимо строителство само въз основа на виза за проектиране и становище на инженер-конструктор. Посочените разрешения от действащото законодателство изобщо не са в противоречие с източници от Правото на ЕС и объркванията, допуснати от първоинстанционният съд следва да бъдат коригирани чрез отмяна на неправилното му решение и решаване на спора по същество. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

1