Решение № 441 от 16.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7597/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ против Решение 9082 от 18.06.2024 г., постановено по адм. дело 4078/2024 г. по описа на Административен съд- София град в частта му, с която е отменено Решение 5019/28.03.2024 г. на председателя на ДАБ в частта му, с която на А. Х. Х. е отказано предоставяне на хуманитарен статут и делото в тази част е върнато на административния орган за ново произнасяне. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдът да отмени съдебното решение в тази му част и да отхвърли жалбата на А. Х. Х., гражданин на Сирия, срещу Решение 5019/28.03.2024 г. на председателя на ДАБ. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от юриск. Хичовски, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната част по съображения, подробно изложени в жалбата и устно в хода по същество. Ответникът, А. Х. Х., гражданин на Сирия, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Гитева, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на съдебното решение в обжалваната му част по съображения, изложени устно в хода по същество. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците е отменил по жалба на А. Х. Х., гражданин на Сирия, Решение 5019/28.03.2024 г. на председателя на ДАБ в частта му, с която на А. Х. Х., гражданин на Сирия, е отказано предоставяне на хуманитарен статут и делото е върнато на административния орган за ново произнасяне. Със същото решение е отхвърлена жалбата срещу решението на председателя на ДАБ в частта му, с която е отказано предоставянето на статут на бежанец. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че правилно административният орган е отказал да предостави на А. Х. Х. статут на бежанец, тъй като не са налице материалноправните предпоставки по чл. 8 от ЗУБ. Приел е, че спрямо жалбоподателя в страната му по произход не е било осъществено преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. Съдът е установил, че подобна опасност, обуславяща предоставяне на статут на бежанец, не съществува към настоящия момент. Във връзка с това съдът е счел, че оспореното решение, в частта, в която е бил отказан статут на бежанец, е правилно и е отхвърлил като неоснователна жалбата в тази й част. По отношение на предоставянето на хуманитарен статут, съдът е приел, че при разглеждането на молбата административният орган въобще не е изследвал и обсъдил обстановката в страната, въпреки представената справка вх. ЦУ-121/16.01.2024 г. на дирекция Международна дейност и посоченото в решението му установяване, от всички справки изготвени от дирекция Международна дейност , за достигане до прага на всеобхватно насилие в рамките на вътрешен въоръжен конфликт, преминал в гражданска война. Вместо това председателят на ДАБ е приел молбата за неоснователна поради самоволното напускане на центъра за настаняване от страна на чужденеца. Съдът е счел, че в чл. 15 от ЗУБ са регламентирани няколко хипотези, при които производството по предоставяне на международна закрила се прекратява, като в тях се включва и самоволното напускане на адреса. В случая, при наличието на законовите предпоставки е следвало производството да се прекрати, а не да се отхвърля молбата за закрила. Съдът, след анализ както на представената справка в административното производство на дирекция Международна дейност, така и на тази в съдебното производство е направил извод за наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут с оглед наличието на тежки и широко разпространени нарушения на правата на човека и продължаващите въоръжени конфликти и несигурност в Сирия. В заключение съдът е посочил, че А. Х. Х. е непридружен непълнолетен, поради което същият като част от уязвима група, в още по-голяма степен отговаря на предпоставките да получи закрила, а в проведеното административно производство не е присъствал социален работник, съответно липсва изготвен социален доклад и не е взет предвид висшият интерес на детето. Така постановеното съдебно решение в обжалваната му част е правилно. Правилно съдът е приел, че при постановяване на административния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели и до нарушения на материалния закон. Правилен е изводът на АССГ, че решението на председателя на ДАБ по отношение отказа за предоставяне на хуманитарен статут е постановено при неизяснена фактическа обстановка относно актуалното положение в Сирия, а още по-малко относно конкретната област и населено място, от което идва чужденецът. Настоящият състав на ВАС, трето отделение намира обаче, че предвид специфичните обществени отношения, регулирани от Закона за убежището и бежанците и предвид това, че предоставянето на хуманитарен статут на чужденец по чл. 9 от ЗУБ е в пряка зависимост от политическата ситуация в държавата по произход, която често е динамична и бързо променяща се, при преценка законосъобразността на отказа да се предостави такъв статут съдът следва да вземе предвид всички данни за положението в чуждата държава, включително и новите факти и обстоятелства, настъпили в хода на съдебното производство по обжалване на административния акт. С оглед специалната разпоредба на чл. 9, ал. 3 от ЗУБ наличието или липсата на реална опасност от тежки посегателства за чужденеца следва да бъде преценявана и на база събития, настъпили след като същият е напуснал държавата си по произход - т.е. и към момента на евентуалното му бъдещо връщане в Сирия. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло и развитите от АССГ правни доводи за това, че в хода на административното производство е допуснато нарушение на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт, според който при всяко дело съдът или административният орган уведомява ДСП по настоящия адрес на детето, която изпраща представител, за изразяване на становище, а при невъзможност предоставя доклад, представляващо съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до незаконосъобразност на завършващия производството административен акт. По делото не са налице данни, нито се твърди, че за случая е била уведомявана компетентната ДСП, а по време на производството не е присъствал социален работник, който да е дал становище, или да е представил социален доклад. Този порок в хода на производството пред административния орган не може да бъде саниран с предприетите действия от страна на ДАБ по изпълнение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗУБ, която предвижда, че непридружен малолетен или непълнолетен чужденец, търсещ или получил международна закрила, който се намира на територията на Република България, се представлява в производството по този закон от адвокат, вписан в регистъра за правна помощ на Националното бюро за правна помощ, определен от председателя на бюрото или от оправомощено от него длъжностно лице, с които са изпълнили изискването на чл. 15, ал. 8 от ЗЗДт. По силата на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт социалният работник действа в качеството си на гарант за защита правата и интересите на детето и именно в това качество следва да даде становище или да предостави социален доклад, отчитайки най-добрия негов интерес. Правилно в тази връзка е прието от съда, че разпоредбата следва да се тълкува във връзка с прилагане принципа за "висшия интерес на детето", установен в Конвенцията на ООН за правата на детето. Този принцип е от основополагащо значение и именно поради тази причина непълнолетните деца са уязвима група лица по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУБ. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 6а от ЗУБ, съгласно която при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето, като преценката за най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на ЗЗДт. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд- София град в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд , трето отделение,