Решение № 7288 от 12.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 325/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Образувано е по касационната жалба на А. Г. Ч. с [ЕГН], със съдебен адрес: гр. Велико Търново, [улица], [адрес], подадена чрез пълномощника й адв. Денев, против Решение 285/01.11.2023 г. на Административен съд Русе, постановено по адм. д. 49/2023 г., с което е отхвърлена жалбата й против Акт за установяване на общински публични вземания по чл. 107, ал. 3 ДОПК (АУОПВ) СУД001320/15.06.2020 г., издаден от С. Н. - главен инспектор в отдел КСМДТ в Дирекция Местни данъци и такси в Община Русе, потвърден мълчаливо от директора на Дирекция Местни данъци и такси при същата община, в частта на определени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) в общ размер 427, 40 лв. и лихви - 52, 26 лв. - за 2019 г. за имоти: 1.) с д. п/да 6012275495002 въз основа на ДД вх. 2-5975/22.03.1998 г.; 2.) с д. п/да с 8009285296002 въз основа на ДД вх. 1814006535/07.11.2011 г.; 3.) с д. п/да с 8009285296001, открита въз основа на ДД с вх. 1814006534/07.11.2011 г.; 4.) с д. п/да с 8009285296003, открита въз основа на ДД вх. 1814006536/07.11.2011 г. и за периода 2016 г. 2019 г. за имот с д. п/да с 6012275495005 (предишна 3402205294003), както и в частта му за разноските. С доводи за неправилност на съдебното решение поради противоречие с материалния закон и съществени процесуални нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3, предложения първо и второ АПК, жалбоподателката претендира неговата отмяна и постановяването на друго по съществото на спора, с което да се прогласи нищожността на АУОПВ СУД001320/15.06.2020 г. или същият да бъде отменен като незаконосъобразен. Иска присъждане на сторените разноски за всички съдебни производства, така както са посочени в списъка по чл. 80 ГПК, вкл. адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата. Решението се обжалва и в частта му за разноските, тъй като според жалбоподателката е приложена неотносима/отменена правна уредба Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения вместо наредбата по чл. 37 от Закона за правната помощ и тъй като размерът на юрисконсултското възнаграждение е прекомерен. В открито съдебно заседание твърди, че разноски на ответника за настоящото съдебно производство не се дължат, алтернативно заявява искане за намаляване на юрисконсултското възнаграждение предвид решенията на СЕС. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция Местни данъци и такси при Община Русе оспорва същата като неоснователна. Иска от съда да я отхвърли и да му присъди разноски за процесуално представителство в размер на 400 лв., посочени в списъка на разноските по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. С подадената жалба до Административен съд Русе, заведена с вх. 974/10.03.2021 г., А. Ч. оспорва изцяло АУОПВ СУД001320/15.06.2020 г., издаден от С. Н. - главен инспектор в отдел КСМДТ в Дирекция Местни данъци и такси в Община Русе, потвърден мълчаливо от директора на Дирекция Местни данъци и такси при същата община, а не частично, както твърди в касационната си жалба. По жалбата е образувано адм. д. 163/2021. С Решение 2/16.02.2022 г., постановено по това дело, Административният съд е отхвърлил жалбата против АУОПВ в частта му на установените задължения за ДНИ в общ размер 427.40 лв. и лихви 52.26 лв. и за такса битови отпадъци (ТБО) за размера над 101.88 лв. до 575.53 лв. и лихви над 23.70 лв. до 93.35 лв. Отменил е акта в частта му на установеното задължение за ТБО в размер на 101.88 лв. и лихва 23.70 лв. относно компонент сметосъбиране и сметоизвозване за имот с открита служебно партида с 6012275495005. Това решение е оспорено с касационна жалба от госпожа Ч. в частта му, в която е отхвърлена жалбата й. В отменителната си част същото е влязло в сила като необжалвано. С Решение 869/26.01.2023 г. по адм. д. 4137/2022 г. Върховният административен съд отменя решението на Административен съд Русе по адм. д. 163/2021 в оспорената му част и връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Касационният състав е установил, че в административната преписка се съдържа Заповед РД-01-1733/11.07.2017 г., издадена на основание чл. 4, ал. 3 и ал. 4 ЗМДТ, с която са определени служителите на общинската администрация, вкл. С. И. Н. главен инспектор, които да упражняват правомощията на органи по приходите. Тази заповед обаче е с липсваща втора страница, на която би следвало да се съдържа подпис на издателя и означението на неговите имена и длъжност. Тъй като съдът не е дал на ответника указания по чл. 171, ал. 5 АПК, че не сочи доказателства за установяването на относими към спора факти, свързани с валидността на акта, Върховният административен съд е обосновал извод за неправилност на решението поради допуснато съществено процесуално нарушение и е дал указания при повторното разглеждане на делото да бъде задължен ответникът да представи заповедта в цялост. Това решение е влязло в законна сила и не подлежи на контрол за законосъобразност. Изложените в касационната жалба твърдения за факти, сочещи на неправилност на решението на Върховния административен съд като това, че ответникът е декларирал, че представя административната преписка в цялост например, освен че са неверни, но и неотносими към настоящия правен спор. Неотносими са и доводите на жалбоподателката, изложени в хода на устните състезания, за неправилност на решението в частта му, потвърждаваща акта относно установените задължения за ТБО, тъй като ответникът не е доказал извършването на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване. ТБО за трите компонента сметосъбиране и сметоизвозване, обществена хигиена и обезвреждане на битови отпадъци в депо е установена с оспорения административен акт само за един имот този с партиден 6012275495005 и в частта му, установяваща задължение за ТБО за услугата сметосъбиране и сметоизвозване, актът е отменен с влязлото в сила съдебно Решение 2/16.02.2022 г. на Административен съд - Русе, постановено по адм. д. 163/2021. Неоснователни са и доводите за неправилност на оспореното първоинстанционно решение в частта му, потвърждаваща АУОПВ относно ТБО за компонента обезвреждане на битови отпадъци в депо, тъй като представеният по делото договор между общината и БЕРУС ООД от 30.12.2016 г. за стопанисване и експлоатация на Регионално депо за неопасни, инертни и опасни отпадъци за общините Русе, Ветово, Иваново, Сливо поле и Тутракан не доказва, че Община Русе има депо. Такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депо за битови отпадъци е установена с АУОПВ само за имот с партиден 6012275495005. Макар в оспореното в настоящото съдебно производство съдебно решение да са изложени мотиви за материална законосъобразност на АУОПВ в частта му, установяваща задължения за ТБО за имот с партиден 6012275495005 за услугите поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, наречена в акта обществена хигиена, и обезвреждане на битови отпадъци в депо, както и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване за останалите четири имота, с диспозитива на същото изрично се отхвърля жалбата само против частта от акта, с който са установени задължения за ДНИ, но не и за ТБО. Тази очевидна фактическа грешка, изразяваща се в противоречие между мотиви и диспозитив, не е отстранена. Безспротиворечива е съдебната практика по въпроса за характера и значението на съобщенията по чл. 23 и чл. 69, ал. 2 ЗМДТ. Разпоредбите на чл. 23 и чл. 69, ал. 2 установяват задължение на общината да съобщи на задълженото лице конкретния размер на данъка и на таксата. Изпълнението на това задължение обаче не е въздигнато от законодателя в юридически факт, който е правопораждащ за тези задължения или който ги прави ликвидни и изискуеми. Задълженията за ДНИ и за ТБО възникват еx lege, с осъществяване на визираните в правната норма факти - наличието на определеното в закона качество на обекта и на субекта, на изискуемата правна връзка между тях и за таксата - наличието на предпоставките по чл. 62 и 63 ЗМДТ. Когато са осъществени визираните в правните норми факти, задължението за данъка и за таксата е дължимо в размерите и в сроковете, определени в закона - чл. 28, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 във вр. с чл. 9 ЗМДТ. Законодателят не е обвързал възникването и изпълнението на това задължение с издаването и надлежното връчване на задълженото лице на съобщенията по чл. 23 и чл. 69, ал. 2.