Решение № 266 от 19.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 564/2015 г.

Решение № 266 от 19.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 564/2015 г., II н. о., НК, докладчик председателят Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия П. М. Й. срещу решение № 460 от 22.12.2014 г. по внохд № 1042/14 г. на Софийския апелативен съд. Релевирани са касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК и се иска връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно- намаляване на наложеното наказание. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: Софийският апелативен съд потвърдил изцяло присъда № 246 от 20.10.2014 г. по нохд № 2655/2014 г. на Софийския градски съд, с която подсъдимият Й. е признат за виновен в това, че на 4.04.2014 г., при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи - 50 лв. от владението на К. П. като употребил за това заплашване и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1 б. А и б. Б и чл. 58а от НК е осъден на пет години лишаване от свобода. Жалбата е неоснователна. Оплакването, че въззивният съд не е изпълнил задълженията си по чл. 339, ал. 2 от НПК, защото не е отговорил на възраженията във въззивната жалба и изцяло е преповторил мотивите на първата инстанция е лишено от фактическо основание. Решението на Софийския апелативен съд е изготвено по начин, който отговаря на изискванията на процесуалния закон. Съдът е извършил цялостна проверка на присъдата, като е обосновал виждането си, че производството по делото законосъобразно е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие. Обсъдени са доказателствените източници, които подкрепят направеното от подсъдимия признание на фактите, поради което вътрешното съдийско убеждение е формирано при спазване на процесуалния закон. Предвид на наведените във въззивната жалба оплаквания, съдът обяснимо е отделил повече внимание на доводите, относими към размера на наложеното наказание. Изложил е подробни съображения защо ги намира за неоснователни, поради което не е допуснал нарушение на чл. 339, ал. 2 от НПК. Искането за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане не може да бъде удовлетворено. Неоснователно е оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. Софийският апелативен съд е обсъдил всички обстоятелства, относими към индивидуализацията на наказанието, като ги е оценил съобразно истинската им тежест и значение. Правилно е приел, че в конкретния случай направеното от дееца признание на фактите не следва допълнително да се отчита като смекчаващо отговорността му, тъй като това не е сторено по ДП и подсъдимият не е допринесъл за разкриване на обективната истина. Касационният състав се солидаризира напълно с аргументите на контролираната инстанция, която убедително е отговорила на възраженията на защита. Същите доводи се констатират и в касационната жалба, без да са посочени други обстоятелства, които да не са взети предвид при определяне на наказанието и да мотивират неговото намаляване. Не е налице явно несъответствие на наложеното наказание с обществената опасност на деянието и на дееца. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение