Решение № 15568 от 15.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8566/2020 г.

Решение № 15568 от 15.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8566/2020 г., VIII о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- София при ЦУ на НАП против решение № 7885 от 12.12.2019 г. по адм. д. № 1732/2017 г. на Административен съд София – град, с което е отменен Ревизионен акт № Р-22002215005000-091-001/17, 05. 2016 г., издаден от М. Нинова, на длъжност старши инспектор по приходите при ТД на НАП София, в частта относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 34000,41 лв. по фактури, издадени от "Бул Стемар" ЕООД. Изложени са доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, при неправилна преценка на представените доказателства и при неправилно определяне на правните и доказателствено релевантните за решаване спора факти - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се потвърди РА и да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции общо в размер на 1550 лева. Ответникът - "Съксес БГ" ЕООД, редовно призован, не изпраща представител, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима, а разгледана по същество, е основателна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА, с който на "Съксес БГ" ЕООД са установени допълнително задължения по ЗДДС във връзка с непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 631 744,97 лв. и лихви в размер на 398 455,64 лв. за ревизираните данъчни периоди м. 05. 2009 г., м. 09 - м. 12. 2009 г. и от м. 01 -10. 2010 г., по фактури, издадени от доставчиците "Лимзи" ЕООД, "Ротен" ЕООД, "Мийт Индъстри" ЕООД, "Арекс Агро" ЕООД, "Ви Ем Корпорейшън" ЕООД, "Лили 2010" ЕООД, "Бул Стемар" ЕООД, "Брес Комерс" ООД, "Сара Мийт" ООД и "Алена Пропърти" ООД. С решението първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на дружеството относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 597 744, 56 лв. по всички фактури, издадени от "Лимзи" ЕООД, "Ротен" ЕООД, "Мийт Индъстри" ЕООД, "Арекс Агро" ЕООД, "Ви Ем Корпорейшън" ЕООД, "Лили 2010" ЕООД, "Сара Мийт" ООД, "Брес Комерс" ООД и "Алена Пропърти" ООД. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Предмет на касационна проверка е решението на АССГ в отменителната му част относно установените задължения по ЗДДС от непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 34000, 41 лв. по фактури, издадени от "Бул Стемар" ЕООД с предмет на доставките "телешки бут обезкостен", "свински джолан обезкостен" и "свински бут обезкостен". За да отмени акта в тази част съдът е приел, че от съдържащите се по делото документи се доказва извършването на реални доставки от страна на доставчика - "Бул Стемар" ЕООД. Установено е придобиването на стоките при доставчика чрез приложени документи за ВОП, в които са описани месо като количество и вид съотносими към процесните доставки (л. 256 и сл., приложение № 12). Доказано е прехвърлянето на собствеността върху стоките в полза на получателя, мястото и лицата, които са присъствали при предаването им в складова база на "Тиммо" ЕООД /отразено и в приемо-предавателните протоколи/, както и материално-техническата обезпеченост на доставчика /предвид представеният договор № 053/01.07.2009 г. л. 286 и сл. от приложение № 12 за влог с "Тиммо" ЕООД/. Решението в обжалваната част е неправилно. Спорът между страните е относно наличието на реални доставки на стоки по спорните фактури по смисъла на чл. 6 ЗДДС във вр. чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗДДС. В практиката на СЕС трайно е възприето разбирането, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци (Решение от 13 декември 1989 г., Genius Holding (C-342/87, Recueil, стр. 04227) и Решение от 19 септември 2000 г. Schmeink & Cofreth AG & Co. KG срещу Finanzamt Borken и Manfred Strobel срещу Finanzamt Esslingen (C - 454/98, Сборник 2000, стр. I-06973), цитирани и от първоинстанционният съд, който като съд по фактите приема за недоказано осъществяването на реални доставки по спорните фактури. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. Предмет на спорните доставки са родово определени вещи - сурово месо различен вид, във връзка с което следва да е доказано предаването на стоките в склад, съответно и натоварване в транспортно средство, при това при специален режим на съхранение - хладилни складове и превозни средства с хладилни камери. След като от страна на РЛ не са ангажирани доказателства в тази насока, то изводите на съда за доказани доставки по процесните фактури са неправилни, а РА се явява законосъобразен в тази част предвид следното: Относно процесните доставки по делото са налични фактури и приемо-предавателни протоколи, в които е вписан склад на "Тиммо" ЕООД. Представеният Договор № 053 от 01.07.2009 г. /л. 286 – 288 за предоставено право на съхранение на стоки, сключен между "Тиммо" ЕООД и "Бул Стемар" ЕООД, съдържа само общи клаузи и от същия не може да бъде направен извод, че фактурираното количество свинско и телешко месо, отразени във фактурите, е било предмет на съхранение в хладилните помещения на складовата база на дружеството "Тиммо" ЕООД. Представените приемо-предавателни протоколи към фактурите не съдържат данни за транспортиране на стоките, а единствено е отбелязано, че транспортът е за сметка на купувача. В тази връзка следва да се отбележи, че търговията с хранителни продукти предполага, че лицата, които я извършват ще разполагат със съответните хладилни складови помещения и транспортни средства, също оборудвани с охлаждащи устройства. Липсват товарителници, пътни листове, доказателства за наличие на собствени или наети транспортни средства, документи, удостоверяващи движението на съответните количества месо от доставчика до получателя. За обективно осъществените факти, при които би следвало да е участвало и ревизираното лице е нормално да са оставени обективни доказателства, с които данъчнозадълженото лице да разполага и да ангажира в процеса по установяване на декларираните от него права, което в случая не е сторено. Представените приемо-предавателни протоколи съпътстващи процесните фактури, са частни документи, притежават единствено доказателствената сила по чл. 180 ГПК, вр с § 2 ДР ДОПК и следва да се преценяват в съвкупност с всички доказателства по делото. Съдът е пренебрегнал и констатациите от ревизионния акт, издаден на "Бул Стемар" ЕООД, с който е извършена корекция на ползвания данъчен кредит с мотиви за недоказани реални доставки. Ревизията касае периода 21.05.2009 г. - 30.06.2010 г., приключила е с РА от 08.03.2011 г. представен с административната преписка, за който няма данни да е бил обжалван. В РА е направен извод, че "Бул Стемар" ЕООД не представя доказателства за редовно водено счетоводство, от което да се установи начина на разплащане, както и материално-техническата и кадрова обезпеченост за осъществяване на дейността. С ревизията на доставчика е направен извод, че липсват безспорни доказателства за извършеното начисляване на данъка по повод декларираните от него облагаеми доставки, но предвид текста на чл. 85 от ЗДДС не е извършена корекция в размера на начисления от дружеството данък. Отречено е и правото му на приспадане на данъчен кредит за процесния период. Установено е за доставчика задължение в размер на 1125348,11 лв. и лихва от 127126,19 лв. В случая ревизираното дружество /ответник по касация/ е следвало да докаже по пътя на пълно и главно доказване, че процесните фактури удостоверяват реална доставка на стоки, тъй като именно този факт е релевантен за спорното право на данъчен кредит. При липса на облагаема доставка, логически се налага извода, че получателят, като страна по договор знае или би трябвало да знае, че не е получил определена стока и/или услуга реално. (аргументи в този смисъл и в Решение на СЕС от 13 Февруари 2014 г. по дело "Макс Пен"ЕООД, С-18/13). Като е приел жалбата за основателна и е отменил РА относно отказаното право на данъчен кредит по фактурите с издател "Бул Стемар" ЕООД, съдът е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна с отхвърляне на жалбата на "Съксес БГ" ЕООД в тази част. С оглед изхода на спора на касатора следва да се присъдят разноски - юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в общ размер на 3100 лева, определено съобразно чл. 161, ал. 1 ДОПК, вр. чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,