Решение № 4641 от 15.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11710/2023 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП гр. София, срещу решение 6545/02.11.2023 г., постановено по адм. дело 6899/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменен Ревизионен акт Р-22221419006684 091 001 / 12.03.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с Решение 666 / 22.05.2023 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"-София. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът Сигма Голд ЕООД, представлявано от юрк. Иванова взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждането на деловодни разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на административния акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Правилно е становището на първоинстанционния съд, че изводите на органите по приходите са необосновани и незаконосъобразни. Незаконосъобразно е отказаното право на данъчен кредит и е определено допълнително задължение по ЗДДС. Действително, от събраните по делото доказателства не се установява да са изпълнени условията за осъществяване на бартер. Налага се обоснованият извод, че дружеството Сигма Голд ЕООД не е поемало задължения за заплащане на възнаграждението по договорите за превоз в стоки и по-конкретно в горива или за извършване на услуги платени такси. Не е осъществявана и доставка на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС от страна на ревизираното лице към дружествата превозвачи. Правилен е мотивът на съда, че в случая не е налице и предоставяне на услуга от страна на Сигма Голд ЕООД към превозвачите във връзка със заплащане на пътни и други такси. Видно е категорично от сключените рамкови договори, че възложителят заплаща от свое име, но за сметка на превозвача ползваното гориво по предоставените Шел карти. Същевременно превозвачът се задължава да възстанови на възложителя изплатените суми, а при забава възложителят има право да ги приспадне от дължимите суми за възнаграждения. Не кореспондират със събраните доказателства мотивите в РА, че в случая била налице доставка на услуга по смисъла на ЗДДС, защото ревизираното дружество е предоставило възможност за неговите контрагенти да използват Шел карти, каквато всъщност представлява услугата. Основателно са споделени аргументите на жалбоподателя, че горивото е родово определена вещ, а не услуга. Съгласно чл. 24, ал. 2 ЗЗД собствеността върху такива вещи се прехвърля с предаването във фактическата власт на дружеството, което означава, че това дружество не е придобила правото на собственост. Следователно, дружество Сигма Голд ЕООД не би могло да продаде гориво, което не е негова собственост. Не е договорено извършването на услуга, за която възнаграждението да е заплатено в друга услуга, поради което неправилно е прието, че е налице бартер. Предвид изложеното Върховният административен съд състав на осмо отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и заявена претенция за това на ответника по касация се следва присъждане на сторените разноски пред касационната инстанция. Същите се констатираха в размер на 1 102, 44 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд състав на осмо отделение,