Решение № 6305 от 9.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11852/2012 г.

Решение № 6305 от 9.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11852/2012 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Директор дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика"- Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 1890 от 17.07.2012 г., постановено по адм. дело № 1371 по описа за 2012 г. на Административния съд - Варна, с което е отменен ревизионен акт (РА) № № 1801000609/30.04.10 г. на орган по приходите при ТД на НАП-Варна, офис Русе, потвърден с решение № 472/30.06.10 г. на директора на дирекция "ОУИ"-Варна в частта, с която на СД "Маркам- Обрешков и сие" е отказано право на данъчен кредит по фактури издадени от "Кин-99" ЕООД, за данъчни периоди месеци: 10 и 12.2007 г.; м. 02, 03, 05 и 06.2008 г., в общ размер на 11 202,02 лева и в частта, с която е увеличен финансовия резултат на дружеството с осчетоводения разход от 27566,01 лв. по фактури издадени от "Кин. 99" ЕООД за 2007 г. и с осчетоводения разход от 94409,35 лв. по фактури издадени от "Кин-99" ЕООД за 2008 г., и са определени задължения за корпоративен данък за 2007 г. и за 2008 г., в размери, съответстващи на този увеличен финансов резултат, ведно със съответните лихви. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Отправя се искане да бъде отменено обжалваното решение, като вместо него бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу РА в горепосочената част, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба - СД "Маркам - Обрешков и сие", гр. Русе, чрез пълномощника си адв. Павлов, я оспорва като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното решение е постановено, след като с решение № 4937/4.04.2012 г. по адм. дело № 9243/2011 г. по описа на ВАС, е отменено решение № 1038/4.05.2011 г. по адм. д. № 2437/2010 г. на Административен съд Варна в частта, с която е отхвърлена жалбата на СД "Маркам- Обрешков и сие", гр. Русе, срещу РА № 1801000609/30.04.10 г. на орган по приходите при ТД на НАП-Варна, офис Русе, потвърден с решение № 472/30.06.10 г. на директора на дирекция "ОУИ"-Варна, в частта, с която е отказано право на данъчен кредит по фактури издадени от "Кин-99" ЕООД, за данъчни периоди месеци: 10 и 12.2007 г.; м. 02, 03, 05 и 06.2008 г., в общ размер на 11 202,02 лева и в частта, с която е увеличен финансовия резултат на дружеството с осчетоводения разход от 27566,01 лв. по фактури издадени от "Кин-99" ЕООД за 2007 г. и с осчетоводения разход от 94409,35 лв. по фактури издадени от "Кин-99" ЕООД за 2008 г., и са определени задължения за корпоративен данък за 2007 г. и за 2008 г., в размери, съответстващи на този увеличен финансов резултат, ведно със съответните лихви, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административния съд със задължителни указания по приложението на закона. За да постанови решението, предмет на касационно обжалване в рамките на настоящото производство, административният съд е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключението на съдебно- счетоводната експертиза, и е приел, че съвкупния доказателствен материал установява по категоричен начин извършването на реални доставки на платове по спорните фактури. В тази връзка съдът е кредитирал представените складови разписки, товарителници, както и доказателствата за наличието на собствени транспортни средства от страна на "Кин- 99" ЕООД, с които са били извършвани доставките. По същество, съдът е счел, че заключението на вещото лице- счетоводна експертиза кореспондира с писмения доказателствен материал. Въз основа на тези изводи е приел, че органите по приходите незаконосъобразно са отказали право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Кин- 99" ЕООД. В тази връзка е изградил изводите си, че органите по приходите неправилно, на основание чл. 26, ал. 2 ЗКПО, са преобразували в посока на увеличение финансовия резултат на дружеството за 2007 г. със сумата от 27 566.01 лв. и за 2008 г. със сумата 94 409 лв., представляваща разходи, които не са документално доказани по фактури, издадени от горепосочения доставчик. Решението е правилно като краен резултат. Основателно е основното оплакване на касатора, че първостепенният съд е постановил отмяна на РА в горепосочената част без да извърши анализ и преценка на съдържанието на релевантния писмен доказателствен материал, както и на свидетелските показания, с което не е изпълнил задължителните указания, дадени от ВАС в отменителното решение. В решението е извършено формално изброяване на събраните писмени и гласни доказателства, обобщение на основните изводи на вещото лице, както и дословно възпроизвеждане на относимите правни норми, но не е извършено същинско подвеждане на приети фактически установявания към релевантното право. Настоящото производство, обаче, е второ по ред касационно производство, поради което мотивите на първостепенния съд следва да бъдат допълнени и доколкото крайният му извод за основателност на жалбата срещу РА в останалата й за разглеждане част е правилен, то и съдебното решение следва да бъде оставено в сила. По делото са налице доказателства- първични счетоводни документи, установяващи приемането и заприхождаването в склада на СД "Маркам- Обрешков и сие" със складови разписки на платовете, доставени от "Кин-99" ЕООД, които кореспондират със спорните фактури. Документалната съпоставимост е резултат на наличието на доказателства както за заприхождаването в складовете на ревизираното лице със съответните складови разписки, така и доказателства за последващата им реализация. В тази връзка следва да се посочи, че по делото са представени двустранно подписани складови разписки, от които се установява, че на СД действително са доставяни различни видове платове от "Кин-99" ЕООД, от които впоследствие дружеството- ответник по касация в настоящото производство, изработва колекциите си. Конкретно, представени са складови разписки с дати съответно 19.02.2007 г.; 12.03.07 г.; три разписки с дата 8.05.07 г.; 13.06.2007 г.; 3.07.07 г.; 10.12.07 г.; 10.12.07 г.; две разписки с дата 14.12.07 г.; 18.12.07 г.; 30.05.08 г.; 30.06.08 г. Вещото лице се е ангажирало с категоричното становище, че материалите, доставени от "Кин-99" ЕООД са заприходени в счетоводството на СД "Маркам- Обрешков и сие", като заприхождаването на платовете се извършва на база издадена фактура от доставчика, като при получаване на материалите в предприятието са съставяни складови разписки. Касаторът акцентира, че съдът не се е произнесъл в съдебното решение изрично по направеното от приходната администрация оспорване истинността на така представените в съдебното производство складови разписки, не е посочил дали приема същото за доказано или не, и това действително е така. По предприетото оспорване, обаче, следва да се приеме, че същото е недоказано, тъй като съдържателно посочените писмени доказателства кореспондират както със заключението на съдебно- счетоводната експертиза, така и със свидетелските показания на Румянка Момчева- началник склад материали в СД, според които платовете са приети от нея и са предадени на другата свидетелка- Румяна Георгиева- управител на "Кин-99" ЕООД в периода на доставките на платовете (2006- 2008 г.). Отново от разпита на свидетелката Момчева се установява, че когато се доставят материали, при влизането било то на камион, било- какъвто е случаят с фирма "Кин-99" ЕООД, със собствен превоз, се издава складова разписка; след разтоварването задължение на свидетелката е да опише плата, който получава по артикулен номер, по наименование; след като свидетелката опише какъв е плата, тя прави картели- отрязва от мострите, описва колко топа са получени, какъв е метража и го предава по-нататък на този, който фактически е направил заявката за плата, за да проследи той дали цялото количество е пристигнало. Според изричните показания на свидетелката на деня, в който се получава плата, се издава и складова разписка, която се подписва и от този, който доставя плата; конкретно, при "Кин-99" ЕООД се е разписвала Румяна Георгиева, която винаги е придружавала материалите и е носела фактурата на ръка.; платовете се получават и по куриери. Тези свидетелски показания кореспондират изцяло с показанията на свидетелката Румяна Георгиева- според която докато е била последователно работещ, съдружник и управител на "Кин-99" ЕООД за периода от 2005 до 2007 години, това дружество е доставяло на фирма "Маркам- Обрешков и сие" платове; при доставянето на количествата плат се съставяли складови разписки, подписвани от свидетелката и от представител на склада- Румяна...; според свидетелката се извършвало на място сравняване на това, което влиза по складова разписка със съдържанието на фактурата, по която се извършва плащането. При съобразяването истинността на горепосочените складови разписки същите следва да бъдат обсъдени ведно с представените по делото Искания за отпускане на материални ценности от м.08.08 г.; м.03.07 г.; м.09.07 г.; м.10.07 г.; м.01.08 г.; м02.08 г.; м.04.08 г.; м.05.08 г.; м.06.08 г.; м.07.08 г. От анализа на тези Искания се установява, че посоченото в тяхното съдържание кореспондира с получените платове от "Кин-99" ЕООД, а така също и с посоченото във фактурите, както и със заприходеното в склада на СД. Горепосочените Искания за отпускане на материални ценности са изследвани и от счетоводната експертиза и е установено, че същите се намират в пряка връзка с всички предхождащи ги счетоводни документи относно платовете, получени от "Кин-99" ЕООД. Съществуването на тези Искания в качеството им на първични счетоводни документи, освен от посочените по- горе свидетели и от заключението на съдебно- счетоводната експертиза, се установява и от разпита на свидетелката Мариянка Денкова, която работи като началник кроялен участък в ревизираното дружество. Всички установени по- горе обстоятелства следва да бъдат преценени и в светлината на данните от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, според което материалите, доставени по фактурите от фирма "Кин-99" ЕООД, са вложени в производството на база Искания, изработените колекции включват платовете, доставени от същата фирма, което налага извода за реалност на процесните доставки. Неоснователно касаторът се позовава на обстоятелството за същественост на факта, че вещото лице не може да даде отговор на въпроса произведени ли са артикули (дамски облекла) от съответните колекции (от тези материали) поради факта, че няма аналитично водене на тези модели в счетоводството на СД.Основателна е застъпената още в първоинстанционното производство теза от СД, че вещото лице не може да даде отговор на въпроса как точно са реализирани платовете, тъй като фирмата не води синтетично счетоводно записване (а и няма такова задължение), а се водят по крайните изработени артикули (дамски поли, панталони, сака, палта, рокли и т.н., но е безспорно установен факт, че платовете са вложени в производството, което е съществено при преценката на реалността на доставките. Предвид изложеното, крайният извод на административния съд, че незаконосъобразно с процесния РА е отказано право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Кин-99" ЕООД, следва да бъде споделен. Правилно наред с това е прието, че не са налице основания за преобразуване по реда на чл. 26, ал. 2 ЗКПО в посока увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2007 г. и 2008 г. В реда на изложените мотиви настоящият състав на касационната инстанция намира, че не са били налице основания за позоваване в разглеждания казус на Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, доколкото същото не тангира пряко с конкретната фактическа обстановка по спора, но това обстоятелство не рефлектира върху правилността на съдебния акт в неговата цялост. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение на първоинстанционния съд не страда от пороците, посочени от касатора и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Независимо от изхода на спора, разноски на ответника по касация не следва да бъдат присъждани, тъй като не са налице доказателства, че договореното възнаграждение е действително заплатено. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,