Решение № 9592 от 29.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3248/2015 г.

Решение № 9592 от 29.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3248/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 126 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по жалба на А. Е. М. от гр. София, против отказ да й бъде предоставен достъп до обществена информация, обективиран в писмо, с изх. № БНБ-140 621/17.12.2014 г. на Подуправител на Българската Народна Банка /БНБ/. Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалвания отказ, на основание чл. 2, ал. 4 от ЗДОИ, във връзка с подадено от М. заявление за достъп до обществена информация вх. № БНБ- 136200/04.12.2014 г., БНБ е отказала да предостави достъп до информация, включително и относно как се формира възнаграждението на управителя БНБ и какъв е дела на отделните компоненти към 01.12.2014 г.; какви са годишният брутен и нетен размер на възнаграждението на управителя на БНБ И. И., за всяка календарна година, през която бил управител. Отказа е мотивиран с факта, че търсената информация няма обществен характер и съдържа лични данни. Недоволна от решението, М. го обжалва. Счита същото за незаконосъобразно. Твърди, че управителят и членовете на УС на БНБ получават възнаграждение, което е нормативно определено и се изплаща с публични средства. Моли отмяната му, като бъде задължена БНБ да й предостави исканата информация. Поради оттегляне на жалбата, с влязло в сила определение от 21.10.2015 г., производството по настоящото дело е прекратено, с изключение частта в жалбата, в която е отказано да бъде предоставена информация относно какъв е годишния брутен/нетен размер на възнаграждението на И. И. за всяка от календарните години, през които е бил управител на БНБ. Ответната страна - БНБ, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна. Моли отхвърлянето й. Твърди, че искането за достъп до данни за получаваното от Управителя на БНБ възнаграждение е искане за получаване на лични данни за същия. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по спора, прие за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателката е подала в БНБ заявление за достъп до обществена информация с вх. № БНБ-136200/04.12.2014 г. В няколко пункта е поискала предоставяне на информация относно начина на формиране на възнаграждението на управителя на БНБ, членовете на УС на БНБ, както и какви са годишният брутен и нетен размер на възнаграждението на управителя на БНБ И. И., за всяка календарна година, през която бил управител. С оспореният в настоящото производство акт е постановен отказ от предоставяне на информацията. С него, освен посоченото по-горе е прието, че по отношение на БНБ е установен специфичен ред, уреден в специален закон - Закон за Българската народна банка /ЗБНБ/ - по който БНБ се отчита, оповестява и разпространява обществена информация за своята дейност и за разходите, извършени при изпълнение на възложените й функции, в това число и за разходите за издръжка на персонал, поради което ЗДОИ е неприложим. В хода на настоящото дело, поради частично предоставяне на информация, производството по същото е частично прекратено, продължавайки единствено по отношение отказа да бъде предоставена информация относно какъв е годишния брутен/нетен размер на възнаграждението на И. И. за всяка от календарните години, през които е бил управител на БНБ. И този отказ е мотивиран с факта, че И. И. не е декларирал съгласие за оповестяване на получените от него доходи, преди м. юли 2014 г. до началото на първия му мандат през м. октомври 2003 г. Предоставянето на тази информация ще доведе до разкриване на лични данни за лицето, поради което тя попада в хипотезата на чл. 2, ал. 4 от ЗДОИ съгласно който, законът е неприложим за достъпа до лични данни. При така установеното от фактическа страна, жалбата се явява основателна. Безспорен факт за страните е, че Управителят на БНБ е личност, изпълняваща публична, висша държавна длъжност. Както неведнъж е приемал Върховния административен съд в актовете си- защитата на личните данни за тези личности, е много по-занижена в сравнение със защитата на личните данни на останалите граждани. Пример за това е ежегодното оповестяване в специален регистър на данни за доходите, имуществото, влоговете и вземанията им или деклариране на други защитени данни с оглед установяване на конфликт на интереси. Сам по себе си фактът, че посочените лица са задължени да декларират посочените обстоятелства в публичен регистър сочи, че там изнесените данни не са защитени лични данни. По посочените причини незаконосъобразен се явява изводът на БНБ, че възнаграждението на Управителя на БНБ не е обществена, а такава касаеща икономическата му идентичност. Възнаграждение на лица, заемащи висши държавни длъжности не попада в категорията лични данни по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ. Съгласно тази норма, "лични данни" са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци, свързани с неговата физическа, физиологична, генетична, психическа, психологическа, икономическа, културна или социална идентичност. С данните за полученото възнаграждение, което е обективно съществуващ факт, произтичащ от надлежно утвърдени правила и норми, не може да бъде идентифицирано дадено лице по смисъла на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). В конкретния случай се касае за достъп до обществена информация, даваща възможност на заявителя да си състави мнение за дейността на задължения субект и конкретно спазват ли се правилата за формиране възнаграждението на ръководните органи на БНБ. Следователно исканата информация е свързана с обществения живот в страната и дава възможност на заявителя да си състави собствено мнение относно дейността на държавния орган във връзка с изпълнение на собствените му решения. По посочените съображения, като е приела, че исканата информация не е обществена, а включва лични данни на управителя, БНБ е постановила акта си в нарушение на материалния закон. С оглед на изложеното, отказа се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а преписката да се върне на административния орган. На основание чл. 41, ал. 1 от ЗДОИ същият следва да бъде задължен да предостави на заявителя достъп до исканата информация. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 41, ал. 1 от ЗДОИ, Върховния административен съд, Пето отделение