Решение № 1169 от 19.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 258/2007 г.

Решение № 1169 от 19.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 258/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ани Саралиева Производството е образувано по касационна жалба на Г. В. К. и Н. Е. К., и двамата от гр. К., срещу решението от 31.07.2006 г. по гр. д. № 405/2006 г. на Бургаския окръжен съд. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и се иска отмяната му. Ответниците Р. М. Д. и Г. П. Д., и двамата от гр. К., в писмен отговор са изразили становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените отменителни основания и провери обжалваното решение, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок, срещу подлежащо на касационен контрол решение и е процесуално допустима. С обжалваното решение Бургаският окръжен съд е обезсилил решението от 27.03.2006 г. по гр. д. № 533/2005 г. на К. районен съд, с което е разпределено ползването на незастроена част от имот № 1* за който е образуван УПИ ХVIII в кв. 117 по плана на гр. К., между ищците Г. В. К. и Н. Е. К. и ответниците Р. М. Д. и Г. П. Д. според вариант четвърти от заключението на вещото лице, и е прекратил производството по делото. Въззивният съд е приел, че ищците са собственици на % ид. ч. от дворното място и на целия втори етаж от построената в него двуетажна жилищна сграда и избени помещения по силата на продажба с нот. акт № 32/2004 г. Ответниците притежават в СИО % ид. ч. от дворното място и първия етаж от къщата, заедно с % ид. ч. от построената в мястото паянтова жилищна сграда, един яхър и две салми, а ответницата Р. притежава сама като наследница на покойния й баща % ид. ч. от мястото и % ид. ч. от паянтовата жилищна сграда, яхъра и двете салми - нот. акт № 123/1962 г. Касае се за сграда в етажна собственост, собствениците на отделни обекти в която, са собственици и на идеални части от дворното място. Мястото, в което е построена сграда в етажна собственост, е станало обща част по смисъла на чл. 38 ЗС и по предназначение служи за реализиране нуждите на тази съсобственост, поради което и неговото управление, начина на използване се определя по реда на чл. 42 ЗС - от общото събрание на етажната собственост, т. е. по реда установен от ПУРНЕС. Не е установено дворното място да има друго, стопанско предназначение. При това положение като обща част на етажна собственост то не подлежи на разпределение за ползване по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС, поради което иска заявен на това основание е процесуално недопустим. Жалбата е неоснователна, а въззивното решение е правилно. Нито се твърди в исковата молба, нито е установено по делото да има спорове за управлението на общата част, за промяна на предназначението й. Теренът, разпределение ползването на който се иска, има предназначението да обслужва сградата - етажна собственост - чл. 38 ЗС, а не да служи за задоволяване на други стопански нужди. В такъв случай редът на чл. 32, ал. 2 ЗС не намира приложение. Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I г. о.