Решение № 360 от 25.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3790/2007 г.

Решение № 360 от 25.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3790/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ерик Василев Производство по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Й. Н. К. срещу решението на Софийски градски съд от 14.03.2007 г., по гр. д. № 1228/2006 г., с което е отменено решение от 22.07.2004 г., по гр. д. № 4780/2002 г. на Софийския районен съд, 32 състав и е отхвърлен предявеният иск за обявяване на сключения предварителен договор от 17.06.1998 г. за продажба на лек автомобил DAEWOO, модел DAMAS, модификация COACH, рама № KLY7T11YDWC039522, с рег. № С .... BB, на основание чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Ответникът по касационната жалба "Б" А., с променено наименование от "Д" А., оспорва същата и излага доводи в подкрепа на изводите на въззивния съд, че има неизплатени 216,07 щ. д., с оглед на което не може да се приеме, че купувачът е изправна страна, което да е основание да се обяви предварителния договор за окончателен. Претендира и направените разноски по делото. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира жалбата за процесуално допустима, а при проверката на обжалваното решение, с оглед изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), за да се произнесе по нейната основателност взе предвид следното: Въззивният съд е приел, че страните са валидно обвързани от договор за лизинг от 17.06.1998 г., по силата на който на ищеца е предоставен за определен срок ползването на лек автомобил срещу заплащане на месечни лизингови вноски, по предварително договорена схема, изплащането на които е условие за прехвърляне собствеността на автомобила. Наличието на договор в писмена форма, с конкретно индивидуализиран обект на договаряне и насрещно задължение за плащане на определена цена, включени в подписания договор за лизинг е възприето от съда, че представляват клаузи на валиден предварителен договор за продажба на вещ срещу цена. Прието е също, че не се оспорва представителната власт на търговския представител за сключване на договора, нито погасяването на задълженията на лизингополучателя, извършени по договорената схема, но се твърди, че тези вноски не са погасили изцяло задълженията към продавача. Съобразявайки писмените доказателства и заключението на вещото лице, решаващият състав е приел за основателно направеното от ответника възражение за неточно изпълнение на задължението за плащане на продажната цена. Според съдебния експерт, лизинговите вноски на купувача към продавача са в размер на 8843 щатски долара, но са платени в повече 41,51 щатски долара. От друга страна, на купувача е начислена неустойка 257,58 щатски долара за неточното му забавено изпълнение, които са останали неизплатени на продавача, а липсвали и доказателства за платени застраховки, поради което решаващият състав е отхвърлил иска. За да формира крайните си изводи и да отхвърли предявения иск, въззивният съд е посочил, че ищецът е неизправна страна по договора, поради което не може да иска обявяване на договора за окончателен. Касационната жалба на Й. Н. К. срещу решението на Софийски градски съд от 14.03.2007 г., по гр. д. № 1228/2006 г., съдържа оплаквания за незаконосъобразност, поради нарушения на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като се твърди, че съдът неправилно е преценил доказателствата по делото и е направил погрешни правни изводи. Жалбата е основателна. Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Поставеният за разглеждане правен спор е във връзка с упражняване правото на ищеца да поиска обявяване на договора за окончателен и по него се е произнесъл въззивния съд, което обуславя допустимостта на съдебното решение. Правилно и в съответствие със съдопроизводствените правила въззивният съд е установил фактическите обстоятелства по делото във връзка с валидността и тълкуването на сключения договор, но е направил незаконосъобразни правни изводи. С договора за лизинг от 17.06.1998 г., ответникът е предоставил на ищеца лек автомобил с право да придобие собствеността, след като плати "договорената цена на периодични вноски" по определен погасителен план в лизинговата схема. Съгласно чл. 75, ал. 2 ЗЗД, длъжникът се освобождава от отговорност, ако е изпълнил задължението си към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се приема за овластено да получи изпълнението. Договорът за лизинг от 1998 г. е сключен чрез оторизиран представител на ответното дружество, неразделна част от който е лизинговата схема - чл. 2 от договора. След внасянето на първоначалната вноска и такса към ответника, в продължение на няколко години, месечните вноски по погасителния план са внасяни направо на ответника или чрез оторизирания представител, т. е. в конкретния случай е налице погасяване на задължението за лизингови вноски по същия договор. От приетото заключение на вещото лице е видно, че цената е платена изцяло с 36 броя плащания, от които 10 броя по банков път на продавача "Д" А. и 27 броя чрез неговия оторизиран представител "Х" ЕООД. В тази връзка, доводите на ответника, че плащанията са извършени на лице без представителна власт също са неоснователни, още повече, че на купувача е начислена неустойка в размер на 257,58 щатски долара, т. е. като е изчислявал размера на дължимото обезщетение за забава, продавачът е съобразил и неточното изпълнение от купувача, с което го е приел. Направеното евентуалното възражение за неточно изпълнение на задължението към продавача, поради забавяне на плащанията, правилно е прието за основателно, което се потвърждава от заключението на назначената счетоводна експертиза, според която остатъкът от дълга на купувача към продавача за изплащане на неустойка е 216,07 щатски долара, след приспадане на сумата 41,51 щатски долара, с която е надплатена договорената цена. Следователно, налице е неизпълнение на задължението за погасяване на цялото задължение, но съпоставено с общия размер на дълга, който е изплащан продължителен период от време и почти изцяло е погасен, следва да се приеме, че това неизпълнение е незначително. В този смисъл, изводите на въззивния съд, че виновното неизпълнение за плащане на остатъка от цялото задължение е основание за отхвърляне на иска, са неоснователни. Съгласно чл. 297, ал. 1 ГПК (отм.), договорът следва да се обяви за окончателен, като се осъди ищеца да изпълни насрещното си задължение за изплащане на дължимите 216,07 щатски долара. Воден от изложеното съдът приема, че страните са валидно обвързани от клаузите на договора за лизинг, като изрично е изразено съгласие за прехвърляне на лизинговото имущество след внасяне на договорената цена - лизинговите вноски и евентуални неустойки и обезщетения. Задължението на прехвърлителя и приобретателя да предприемат необходимите действия в срок от 5 дни за прехвърляне на собствеността, което е посочено изрично като предмет на сделката /чл. 9, ал. 1 от договора/, водят до единствения извод за съществуването на съглашение, за продажба на вещ срещу цена, съдържанието на което представлява съществен елемент от договора. След изтичането на определения срок на договора и плащането на дължимите вноски, ответникът дължи прехвърляне на собствеността на лекия автомобил и при липса на съгласие от негова страна, съдът следва да обяви договора за окончателен, като присъди и разноските по делото. Съгласно чл. 298, ал. 3 ГПК, препис от настоящото решение следва да се издаде след представяне на доказателства за внесен местен данък в размер на 2% върху застрахователната стойност на МПС, на основание чл. 47, ал. 2, във връзка с чл. 33, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ, който е тежест на купувача /ищец по делото/, който дължи и такса за нотариалното удостоверяване в размер на 132,61 лева, на основание Т. към ЗННД, т. 11, вр. т. 8, във връзка с чл. 86 от ЗННД. С оглед на обстоятелството, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, същото следва да се отмени изцяло и вместо това предявеният иск да бъде уважен, като се присъдят направените разноски по делото. Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение