Решение № 14029 от 21.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15219/2018 г.

Решение № 14029 от 21.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15219/2018 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на А. А., в качеството му на полицейски орган в 02 РУ Б. при ОД на МВР Б., против решение № 1680/23.10.2018 г. на Административен съд – Б., постановено по адм. д. № 645/2018 г., с което е отменена негова заповед № 7852 зз-252/08.08.2018 г. С посочената заповед на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ е задържано за срок до 24 часа лицето Б. Б. С доводи за неправилност на решението поради наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, касаторът претендира отмяна на решението на административния съд изцяло, включително в частта му за разноските и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия първоинстанционен съд. Ответникът по касационната жалба – Б. Б. – оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Вакареев и заявява искане да бъде оставено в сила оспореното съдебно решение, както и да му бъдат присъдени разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Оспореното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обосновал верен извод за това, че оспорването е допустимо, заповедта за задържане на лицето е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 72, ал. 1 ЗМВР вр. чл. 57, ал. 1 ЗМВР, в изискуемата от разпоредбата на чл. 74, ал. 1 ЗМВР писмена форма и съдържа предвидените в ал. 2 на същия текст реквизити. За да постанови обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е прел, че заповедта само формално съдържа фактически и правни основания по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, но изложените фактически съображения не обуславят упражняване на правомощията по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Изложени са мотиви, че посочените в заповедта фактически обстоятелства от състава на престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК, доколкото не установяват съпричастност на жалбоподателя към 08.08.2018 г. не обуславят задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Според съда, правомощието за задържане от полицейския орган е упражнено без наличието на каквито и да е било данни, че Божиков е вероятният извършител на престъплението по чл. 354а, ал. 3 от НК. Съдът е посочил, че с оглед предмета и данните от ДП № 78523 М-441/2018 г., предоставени от директора на ОДМВР - Б. в писмо изх. № 244000-14119/03.10.2018 г., е невъзможно да се направи дори предположение, че на 06.08.2018 г. /два дни преди задържането на Божиков на 08.08.2018 г./ същият се е намирал в автомобила, от който е изхвърлено наркотичното вещество, и/или, че е собственик на този автомобил. Според съда, такива данни не се съдържат нито в оспорената заповед, нито в други документи от административната преписка по издаването й. Ответникът е отказал да предостави данните от ДП № 78523 М-441/2018 г. Административния съд е приел, че не може да се приеме, че към момента на задържане на Божиков на 08.08.2018 г. са били изпълнени материалноправните условия по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, както и че задържането му е в изпълнение на законовата цел, за постигането на която е предвидена мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР - да се попречи на извършителя на престъплението да се укрие или да осуети наказателното преследване. С тези мотиви съдът е отменил оспорената заповед, като е възприел извода за наличие на основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Така постановеното съдебно решение е правилно. В отменената заповед за полицейско задържане на лице е посочено само правното основание, а именно чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР във връзка с данни за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК. Следва да се сподели като правилен изводът на съда, че такива основания не се откриват и в представените по делото доказателства, за които ответникът с молба от 20.08.2018 г. е заявил, че представляват административната преписка. Съдът двукратно е указвал на ответника, че следва да представи по делото доказателства за образувано досъдебно производство. С писмо изх. № 244000-14119/03.10.2018 г. на л. 36 директорът на ОДМВР — Б. е удостоверил писмено, че досъдебното производство е образувано за това, че на 06.08.2018 г., около 23.05 часа в лек автомобил с per. № [рег. номер на МПС], движещ се в Б. без надлежно разрешително е държано високо рисково наркотично вещество – канабис - престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК. В същото писмо е разяснено още, че досъдебното производство е срещу неизвестен извършител и не се води срещу Б. Б. и за разкриването на престъплението са проведени оперативно-издирвателни мероприятия от младши експерт А. А. При така установените факти съдът правилно и обосновано е приел, че в случая в административната преписка и по делото не са събрани доказателства, установяващи, че към момента на издаване на заповедта за задържане са били налице данни за извършено от жалбоподателя престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК - без надлежно разрешително е придобил или държи наркотични вещества или техни аналози. Неоснователни са възраженията в касационната жалба за постановяване на решението при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съдът е допуснал нарушение на служебното начало и се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка без да изиска от Районна прокуратура – Б. документите, послужили за образуване на досъдебното производство. Съдът няма законово регламентирано задължение да събира служебно доказателства. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК върху административния орган е доказателствената тежест да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, а според ал. 3 съдът е длъжен да укаже на страните разпределението на доказателствената тежест. Съгласно чл. 171, ал. 2 АПК само по искане на страните съдът може да събира нови доказателства, т. е. не е длъжен служебно да събира доказателства. На основание чл. 220 от АПК, касационната инстанция следва да извърши проверка за спазването на материалния закон според установените от първата инстанция факти. В случая с касационната жалба за първи път са представени писмени доказателства: Докладна записка изготвена от полицай М. Х.; Протокол за доброволно предаване от полицай М. Х.; Уведомително писмо до РП – Б.; Протокол за разпит на свидетел М. Х.; Протокол за разпит на свидетел М. Шушнев; Постановление за ОИМ с УРИ № 7852 р-14384/07.08.2018 г.; Докладна записка за ОИМ от инспектор И. И.; Справка за съдебни регистрации, криминални прояви, образувани СД и ДП за лицето Б. Б.; справка за собственост на МПС от ИИС на МВР; справка от АИС Пътна полиция; справка от АИС ГК в справки на ИИС на МВР. Непълнотата на доказателствата е в резултат от поведението на касационния жалбоподател – ответна страна пред първата инстанция, поради което не е възможно да обуслови основание за отмяна на постановеното съдебно решение /в този смисъл решение № 7851 от 15.06.2009 г. по адм. д. № 3628/2009 г. на петчленен състав на Върховния административен съд, решение № 4493 от 26.03.2019 г. по адм. д. № 7984/2017 г. на пето отд. на Върховния административен съд/. Въпреки това с оглед прецизност следва да се посочи, че представените с касационната жалба писмени доказателства не променят крайния извод на първоинстанционния съд, поради което не се налага делото да бъде връщано за ново разглеждане с указания те да бъдат обсъдени. От тях е видно, че към датата на издаване на заповедта и преди нейното издаване е установено, че автомобил рег. [рег. номер на МПС] е собственост на Божиков, но от разпита му като свидетел, проведен на 08.08.2018 г., за която дата в 9.00 ч. е бил призован с призовка, не се установява, че е шофирал автомобила на 06.08.2018 г. в 23. 05 ч. по ул. "Я. С." на кръстовището с ул. "С." в гр. Б. Налице са данни за това, че автомобилът е шофиран от Д. В., който също се е явил на 08.08.2018 г. в 02 РУ на МВР – Б. и е бил разпитан. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба е неоснователна по наведените в нея касационни основания, а обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на ответника по касация следва да бъдат заплатени сторените деловодни разноски в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,