Решение № 3422 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9151/2012 г.

Решение № 3422 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9151/2012 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Николай Димов Николов, представен от адв. Христо Христов, срещу решение № 1306/05.06.2012 г. на Административен съд Пловдив /АСП/ по адм. д. № 3498 по описа за 2011 г., с което е отхвърлена жалбата на Николов против ревизионен акт № 161101634/18.08.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, изменен с решение № 1173/01.12.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/, гр. Пловдив при ЦУ на НАП в обжалваната част по констатациите за 2004 г. относно паричната сума налична към края на периода от 12 200.43 лева на 12 613.93 лева. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и съществени процесуални правила. Отричат се фактическите установявания и правните изводи на съда при определянето на приходите и разходите и изчисляване на крайното положително салдо за периода. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и на РА. Ответникът по касация - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив при ЦУ на НАП отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. При проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд възприе основание за недопустимост на оспореното съдебно решение. С оспорения пред АС Пловдив ревизионен акт не е установено в тежест на Николай Николов задължение за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за данъчен период 2004 г. /това е ревизираният период/. Без административния акт да създава или установява задължения за своя адресат /вж. чл. 118, ал. 1, т. 1 от ДОПК/ или да засяга по друг начин негови права, свободи и законни интереси /в хипотезите на чл. 118, ал. 1, т. т. 2 и 3 от ДОПК/, липсва правен интерес от оспорването му. Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на достъп до съд /чл. 159, т. 4 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/. Отсъствието му изключва допустимостта на оспорването. Наличието на правен интерес от обжалването на РА не следва от несъгласието на жалбоподателя с констатациите в РД относно паричната сума налична към края на периода от 12 200.43 лева, увеличена с решението на горестоящия административен орган на 12 613.93 лева. Макар според разпоредбата на чл. 120, ал. 2, изр. 1 от ДОПК ревизионният доклад да е неразделна част от РА, фактическите изводи на ревизиращия орган по чл. 117, ал. 2, т. 6 от ДОПК, включително и за паричните наличности в края на периода, не са обвързващи за администрацията в ревизионното производство за следващ ревизионен период. При другата ревизия органът по приходите дължи собствени фактически установявания по чл. 117, ал. 2, т. 6 от ДОПК и защитата срещу тях се осъществява с оспорването на РА, издаден въз основа на РД и то ако в този ревизионен период се установяват задължения /чл. 118, ал. 1, т. 1 от ДОПК/ или ревизираното лице е несъгласно с разпоредените резултати по чл. 118, ал. 1, т. т. 2 и 3 от ДОПК. Предложената интерпретация на правото е съобразена и с текущата практика на ВАС, формирана с определение № 1252/25.01.2013 г., по жалбата на съпругата на касатора Сузана Николова срещу прекратително определение на АСП по нейна жалба срещу издаден за нея РА, който не установява задължения. Постановеното при липса на положителна процесуална предпоставка съдебно решение е недопустимо. В контекста на горното и в съответствие с чл. 221, ал. 3, пр. I от АПК е дължимо обезсилване на оспореното решение и прекратяване на производството по делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение