Решение № 8539 от 6.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14483/2017 г.

Решение № 8539 от 6.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14483/2017 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е чл. 208 и сл. АПК, образувано по касационна жалба на М. Войнова от [населено място], чрез адв. Черногорски срещу решение № 6607/13.11.2017 г., постановено по адм. д. № 10755/2017 г. на Административен съд - София град. С доводи за незаконосъобразност на решението и постановяването му при съществени процесуални нарушения се иска неговата отмяна със законните последици. Ответникът началник на ДНСК, чрез юрк. Аврамов, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението, като моли за оставянето му в сила. Претендира разноски за настоящата инстанция-юрк. възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди изцяло решението като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, но неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлен иска на настоящата касаторка с правно основание чл. 292 АПК, предявен срещу началника на ДНСК за признаване за установено, че не се дължи изпълнение на влязлата в сила заповед № ДК-02-СО-231/30.11.2007 г., издадена от началник на СРДНСК, за премахване на незаконен строеж "таванско помещение № 10- преустроено в баня с тоалетна" в жилищна сграда на [улица], [район], [населено място]. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, след подробен анализ на изяснената по делото фактическа обстановка, че не е налице факт по смисъла на чл. 292 АПК - давността по чл. 285, ал. 1 АПК е прекъсната с изпратените две последователни покани за доброволно изпълнение от 2010 г. и 2012 г., а също и с предприемане на описаните действия по принудително изпълнение от 2015, 2016 и 2017 години. Прието е, че заповед №ДК-02-СО-231/30.11.2007 г. на началник на СРДНСК е годно изпълнителното основание в изп. производство, тъй като е влязла в законна сила на 19.05.2010 г. Изпратените ПДИ са надлежно връчени на М. Войнова, в качеството й на адресат на заповедта за премахване на незаконния строеж и длъжник по изпълнението. Установена е и липсата на доброволно премахване на незаконния строеж от адресата на заповедта с нарочни протоколи. Предприети са и последващи действия за предварително проучване на принудителното изпълнение на премахването на незаконния строеж. Решаващия правен извод за прекъсване на давността е изведен след обсъждане на конкретно предприетите действия в изпълнителното производство, определени като такива по принудително изпълнение. Така постановеното решението е обосновано и законосъобразно. Съгласно нормата на чл. 292 АПК, задължението, предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание и то такива, сочещи на неизискуемост на дължимото изпълнение /изключване или погасяване/, разпоредено с влезлия в сила административен акт, който съставлява изпълнителното основание. В случая ищцата се позовава на изтекла петгодишна давност по чл. 285, ал. 1 АПК, която специалната разпоредба визира, че "изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали пет години от влизането му в сила", т. е. давността започва да тече от влизане в сила на изпълнителното основание /заповедта за премахване на незаконния строеж/ и тече до момента, в който изпълнителното основание "се приведе в изпълнение". Така визираното привеждане в изпълнение не е обвързано с действия по принудителното изпълнение, а напротив - с надлежното връчване на поканата за доброволно изпълнение. В този смисъл е нормата на чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК, установяваща като основание за прекратяване на изпълнителното производство изтеклата давност – "по възражение на длъжника, ако от деня, в който задължението е станало изискуемо до получаване на поканата по чл. 277 е изтекла давността по чл. 285". При тази изрична регламентация в АПК е неотносим въпроса за разграничаване действията по изпълнение и тези по принудително изпълнение, с оглед разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД. В този смисъл е възприетото разграничение и в тълкувателно постановление № 2 от 18.03.2019 г. по т. д. № 1/2017 г. на Общото събрание на съдиите от гражданска и търговска колегии на ВКС и Общото събрание на първа и втора колегии на ВАС. От изложеното следва, че с връчване на поканите за доброволно изпълнение /2010 г. и 2012 г./ по чл. 277 АПК, в образувано служебно по реда на чл. 276, ал. 1 АПК изпълнително производство, се прекъсва давността по чл. 285, ал. 1 АПК. Безспорно е установено и обстоятелството, че изпълнителното производство е висящо, като са предприемани периодични действия по изпълнението през 2015 г., 2016 г. и 2017 г., а към момента на завеждане на иска по чл. 292 АПК, производството е във фаза на избор на изпълнител. Предвид изложеното, крайния решаващ извод на административният съд за неоснователност на иска по чл. 292 АПК, поради изтекла давност, се явява правилен и законосъобразен. Неоснователно е възражението на касаторката за липса на компетентност на органа по изпълнението, тъй като § 54 от ПЗР на ЗИДЗУТ /2015 г./ касае единствено строежи от четвърта, пета и шеста категории, в което приложно поле не попада процесният незаконен строеж. Освен това изпълнителното производство е образувано далеч преди влизане в сила на горната разпоредба. С оглед на изложеното и тъй като не са налице касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, решението като правилно следва да се остави в сила изцяло. Предвид своевременно заявената претенция за разноски от процесуалният представител на ответника и изхода на делото се дължат разноски за настоящата инстанция от касаторката в мин. размер от 100 лв, определен по реда на чл. 78, ал. ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,