Решение № 6237 от 28.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9016/2014. г.

Решение № 6237 от 28.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9016/2014. г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на митница Свищов, представляван от юрк. Явор Якимов срещу решение № 209 от 19.05.2014 г. на Административен съд, Велико Търново, постановено по адм. дело № 824/2012 г., с което е прогласена нищожността на решение за промяна на тарифен код № Р47/0009/30.01.2012 г. издадено от началника на митница Свищов. В жалбата са поддържат касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че за провеждането на последваща проверка на основание чл. 84а от ЗМ не е необходимо издаването на нарочна заповед, както и че неиздаването на такава заповед не е основание за нищожност на административния акт. Оспорват се и изводите на първоинстанционния съд за липса на компетентност на началника на митница Свищов да извърши промяна в тарифния код на стока, декларирана и освободена за потребление пред началника на МП - Горна Оряховица. В тази връзка се твърди, че в случая обстоятелствата за неправилно тарифно класиране на стоката са установени за първи път от служители на митница Свищов. Позовава се на административната практика на митническите органи, актовете за промяна в тарифното класиране да се издават от началниците на митници с цел запазване централизацията на агенцията при тяхното обжалване. Искането е за отмяна на обжалвания съдебен акт и за потвърждаване на оспорения административен акт. Ответникът - "Розахим" АД, гр. Горна Оряховица, чрез процесуалния си представител адв. Галина Механджиева оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения изложени в представена по делото писмена защита. Позовава се на решение на Върховния административен съд по адм. дело № 10645/2013 г. по идентичен спор между същите страни. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на касационната жалба и обжалвания съдебен акт, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалвания съдебен акт, административният съд е прогласил за нищожно решение за промяна на тарифен код № Р47/0009/30.01.2012 г., издадено от началника на митница Свищов. За да постанови този резултат съдът е установил от фактическа страна, че "Розахим" АД на 3.05.2011 г. е подало в МБ - Горна Оряховица ЕАД 11BG004302H0010015/3.05.2011 г. подадено в МБ - Горна Оряховица, с което е декларирало внос под режим "Свободно обращение с крайно потребление", стока "Смеси от изомери на ксилена" с код по ТАРИК 2900 4400 00. С оспорения административен акт, началникът на митница Свищов е решил, че не приема декларирания от дружеството тарифен код 2900 4400 00, определя нов тарифен код по процесния ЕАД 2707 30 90 00 на стоката "Смеси от изомери на ксилена" и установява по отношение на вносителя допълнителни задължения за акциз в размер на 18 903.07 лева и ДДС в размер на 3 780.61 лева. Промяната в тарифното класиране е мотивирана с проведен производствен експеримент и със заключението на митническа лабораторна експертиза, изготвена в рамките на административно производство по преиздаване на удостоверение на дружеството за освободен от акциз краен потребител (по ЗАДС), с която са установени характеристиките на проба от стока, иззета от "Розахим" АД. При така установените факти, съдът е приел, че административният акт е нищожен, тъй като е издаден от митнически орган, за който не е налице материална компетентност и в административно производство, което не е проведено по реда на чл. 99 и сл. от АПК или в рамките на извършван последващ митнически контрол по чл. 84а от ЗМ, респективно чл. 78 от Регламент 2913/92. Според съда, Митническият кодекс на Общността (МКО) не предвижда процедура, по която началникът на митница Свищов да извърши промяна в тарифен номер по декларация за внос, която не е приета от него. В тази връзка съдът е посочил, че промяната в тарифното класиране на процесния ЕАД е от компетентността на началника на митническо бюро - Г. Оряховица, пред когото е оформен митническият режим на процесната стока. На това основание и след като е отхвърлил доводите на началника на митница Свищов за издаване на акта при условията на делегация на правомощия от директора на Агенция Митници, административният съд е прогласил за нищожно решението за промяна на тарифен номер, като издадено от некомпетентен орган. Решението е правилно. Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 9 от ДР на ЗМ /в приложимата по време редакция в сила от 1.01.2012 г./ "митнически органи" са длъжностните лица от митническите учреждения, които осъществяват митнически надзор и контрол или дейност по разследване по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. В разпоредбата на § 1, т. 25 от ДР на ЗМ е посочено, че митническите учреждения са Централно митническо управление, териториалните митнически управления, митническите бюра и митническите пунктове. Според чл. 2, ал. 2 от ЗМ митническият надзор е съвкупност от действията на митническите органи, предприемани с цел осигуряване спазването на митническото законодателство и на други разпоредби, приложими за стоките под митнически надзор, а по силата на чл. 2, ал. 3 от ЗМ митнически контрол е извършването от митническите органи на специфични действия като проверки на стоки, на транспортни, търговски, счетоводни и други документи на физически и юридически лица, на превозни средства, на багажи и други стоки, пренасяни през държавната граница, и други подобни действия за осигуряване спазването на митническото законодателство и спазването на други разпоредби, приложими за стоките под митнически надзор, както и събирането на митни сборове. В нормата на чл. 30 от ППЗМ е предвидено, че когато в закона или в правилника не е определен точно компетентният за дадено решение орган, счита се, че компетентен е митническият орган, пред който е възникнал проблемът, изискващ вземане на решение. При така действащата правна уредба и въз основа на установените по делото факти, правилно съдът е приел, че в процесния случай се касае за последваща промяна в тарифното класиране на стока и определяне на допълнителни задължения по внос, която е от компетентността на длъжностните лица при митническо бюро - Горна Оряховица, пред което е декларирана стоката по ЕАД от 3.05.2011 г. Това са митническите органи от митническото учреждение, пред което е оформен митническият режим на процесната стока и в чиито правомощия е да упражнят митнически надзор и контрол в този случай по смисъла на § 1, т. 9 и т. 25 от ДР на ЗМ във връзка с чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от същия закон. Поради това правилен е изводът на първоинстанционния съд, че началникът на митница Свищов, като длъжностно лице от друго митническо учреждение, в случая не разполага с материална компетентност да издаде митническо решение по смисъла на чл. 220 ЗМ за промяна в декларацията за внос, подадена пред МБ - Г. Оряховица и да установи допълнителни задължения в тази връзка. От друга страна правилно съдът е приел, че по делото не е установено провеждането на последващ контрол по реда на чл. 84 и сл. от ЗМ, респективно чл. 78 от Регламент 2913/92. Видно от мотивите на административния акт, касае се за контрол на стоката, извършен от органите при митница Свищов, в хода на друго административно производство - по чл. 89 от ЗАДС за преиздаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. В рамките на производството по ЗАДС, началникът на митница Свищов не е овластен да извършва последваща проверка или последващ контрол на декларирането по смисъла на чл. 84 и сл. от ЗМ, поради липсата на възлагане съгласно чл. 84в от ЗМ. След като не е надлежно възложен и проведен последващ контрол на декларацията, подадена от "Розахим" АД, неоснователно касаторът поддържа, че материалната му компетентност произтича от нормата на чл. 30 от ППЗМ, според която митническото решение се издава от органа, пред който е възникнал проблемът. Неоснователни са и останалите възражения в касационната жалба, основани на административна практика, решенията за промяна в тарифното класиране да се издават от началниците на митниците, с оглед централизация в административното им обжалване. Правомощията по повторна проверка на декларация и установяването на допълнителни задължения се определят от закона, а не според административната практика на Агенция Митници. В тази връзка правилно съдът е приел, че в случая не е налице делегиране на правомощия от директора на Агенция Митници. По тези съображения, настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от некомпетентен орган, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК решението, с което е прогласена неговата нищожност следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски се дължат на ответника по касация, но поради липсата на направено искане от страна на дружеството, такива не следва да се присъждат. Водим от горното Върховният административен съд, първо отделение,