Решение № 13062 от 21.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5203/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Христова, чрез адв. Василева,, против решение 357 от 22.03.2021 г. по адм. д. 231/2021 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед ЖН- 16/01.10.2020г., издадена от кмета на район Аспарухово", Община Варна, с която е наредено да се изземе от лицето незаконно заеманото общинско жилище, състоящо се от три стаи и кухня, на адрес: гр. Варна,[жк], [жилищен адрес]. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на съдебното решение поради допуснато нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново решение по съществото на спора с което обжалвания административен акт да бъде отменен. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Ответникът кметът на район Аспарухово", Община Варна, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на подадената жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от страна за която съдебното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Фактите по делото са правилно установени от първостепенния съд и те накратко се свеждат до следното: силата на Заповед СДЖН- 42/08.10.2013г. на Кмета на Район "Аспарухово"- Община Варна, К. Христов е пренастатен в общинско жилище, находящо се в гр. Варна,[жк], [жилищен адрес] и съставляващо ап.[номер], заедно с членовете на семейството си- С. Христова- съпруга, и Б. Христова- дъщеря. Срокът на настанителната заповед е изтекъл на 05.05.2016г. и не е подновен, като двамата ползватели К. Христов и С. Христова са продължили да пълзват жилището без правно основание. Съгласно акт за смърт 42/21.02.2018г., К. Христов- титуляр на настанителната заповед, е починал на 20.02.2018г. С Покана за доброволно изпълнение по чл.277, ал.1 АПК с рег. РД19008167АС/03.05.2019г. на съпругата му- С. Христова е определен 14 дневен срок, считано от датата на връчване, доброволно да освободи жилището, тъй като го ползва без правно основание. С молба рег. РД19008952АС/16.05.2019г. Христова е изрезила желание за предоговаряне на наемните условия. Предоставен й е срок за подаване на документи, който е изтекъл на 15.07.2019г., но от страна на лицето документи не са подадени. Административният съд е съобразил, че жалбоподателката не е уведомена за започване на производството по издаване на оспорената заповед, с което е допуснато нарушение на чл.26, ал.1 АПК, но е мотивирал извод за несъщественост на допуснатото нарушение на административно- производствените правила. За да отхвърли жалбата, съдът е приел от правна страна, че обжалваната заповед е законосъобразен административен акт. Въз основа на установените по делото факти съдът е приел, че са налице кумулативните предпоставки за постановяване на акт за изземане на общинския имот. При наличие на кумулативните предпоставки, предвидени с разпоредбата на чл.65, ал.1 от ЗОС, съдът е стигнал до правен извод за неоснователност на подадената жалба. Решението е правилно. Обоснован е изводът на първостепенния съд, че в разглеждания случай допуснатото нарушение при уведомяването на Христова за започналото административно производство не е съществено, тъй като не е нарушено правото й на защита. Административният съд е изложил подробни мотиви, обосноваващи горния извод, към които настоящият състав препраща на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК. Обосновани са и изводите на административния съд, изградени въз основа на правилно установените факти. Предмет на съдебна проверка е правният извод на първоинстанционния съд от кой момент договорът за наем се счита за прекратен, респ. налице ли е била материално-правната предпоставка за издаване на заповед по чл. 65, ал. от ЗОС. Съдът е цитирал изявлението на Христова, направено в самата жалба, а именно "На 11.12.2019г. е издадена Заповед ЖН-48 за доброволно освобождаване на жилището, която ми бе връчена през месец януари 2020г. Не съм упражнила правото си на обжалване на тази заповед в 14 дневен срок, поради влошаване на здравословното ми състояние", приемайки горното за безпротиворечиво изявление, че заповедта за прекратяване на наемното правоотношение, е влязла в сила , като необжалвана. При тези данни следва да бъдат споделени съображенията на първоинстанционния съд, че ползването на недвижимия имот и понастоящем /дори и без да се изследва въпроса досежно връчването на заповедта/ обосновава извод за наличие на втората предпоставка на чл. 65, ал. 1 от ЗОС, а именно: към датата на издаване на оспорената заповед недвижимия имот се държи без основание. Според чл. 65, ал. 1 ЗОбС, заповед за изземване се издава при кумулативното наличие на следните предпоставки: да касае общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала. Предвид установеното от фактическа страна, тези изисквания са изпълнени за имота, предмет на заповедта: за него има съставен Акт за общинска собственост 1671/15.03.2000 г.; установено е по несъмнен начин, че към момента на издаване на заповедта е в държане на С. Христова, като твърденията й, че има правно основание за това държане не се подкрепят от представените доказателства. Оплакването, че първоинстанционният съд не е съобразил несъответствието на оспорената заповед с принципа на съразмерност и чл. 8 от ЕКЗПЧОС, също е неоснователно. В изложените мотиви съдът е обсъдил съответствието на процесната заповед със същия, като е установил, че не са нарушени както принципа на съразмерност чл. 6, ал. 1 и ал. 2 АПК, така и чл. 8 от ЕКЗПЧОС, тъй като в случая става въпрос за общинско жилище, което неправомерно се обитава от жалбоподателката. Засягането е предвидено в закона, насочено е към постигане на легитимна цел и е пропорционално. Решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, разноски на касационната жалбоподателка не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение