Решение № 2963 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4228/2019 г.

Решение № 2963 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4228/2019 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 19 от 22.01.2019 г. по адм. дело № 550/2018 г. Административен съд – Стара Загора ОТМЕНЯ Уведомително писмо № 02-240-6500/4202/23.08.2018 г. на Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" в частта с наложена санкция за бъдещ период в размер на 2820. 26 лв. /две хиляди осемстотин и двадесет, двадесет и шест/ и ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. Щерев против Уведомително писмо № 02-240-6500/4202/23.08.2018 г. на Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" в частта, с която се отказва финансово подпомагане за 2015 г. в размер на 2820. 26 лв. /две хиляди осемстотин и двадесет, двадесет и шест/. Срещу така постановеното съдебно решение са постъпили две касационни жалби: Първа по дата с вх. № 531/04.02.2019 г. в Административен съд - Стара Загора е жалбата на П. Щерев, [населено място], [улица]. Жалбата му е насочена срещу съдебното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата му против Уведомително писмо № 02-240-6500/4202 от 23.08.2018 г. на Заместник – изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за кампания 2015 г. по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г., в частта с която е отказано финансово подпомагане за 2015 г. в размер на 2820, 26 лева. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно и необосновано в обжалваната част на съдебния акт. По изложени съображения моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да се постанови друго по същество, с което да му бъде изплатено финансовото подпомагане. Претендира присъждане на разноски. Втора по дата с вх. № 879/20.02.2019 г. в Административен съд - Стара Загора е касационната жалба на Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. София, бул. "Цар Борис ІІІ" № 136, чрез процесуален представител ст. юрк. Д. Попов. Тази жалба е насочена срещу горецитираното решение в частта, с която е отменена наложената санкция в размер на 2820, 26 лева за бъдещ период. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предложение първо и трето от АПК. По подробно развити съображения моли решението да бъде отменено в оспорената част и да бъде постановено ново, по същество на спора, с което да се отхвърли първоинстанционната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на сторените разноски пред двете съдебни инстанции – юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. При условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответник по настоящото дело няма, тъй като и двете страни по спора не са доволни от решението на Административен съд – Стара Загора и са подали касационни жалби и всъщност всеки от касаторите е ответник по касационната жалба на другата страна. В открито съдебно заседание касационният жалбоподател П. Щерев се явява лично, заявява, че поддържа касационната си жалба и че няма да изрази становище по касационната жалба на Зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", а последният не е взел отношение по касационната жалба на П. Щерев. Участващият в касационното производство по делото представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че и двете жалби са неоснователни. Касае се за установена грешка в кода на дейността при подаденото заявление за подпомагане, като причина и основание за отказаната финансова помощ, съгласно чл. 17, ал. 2, т. 3 от Наредба № 11/2009 г., по който въпрос не се спори. Спори се относно причините, довели до това, но както правилно отбелязва съдът, те са без правно значение. Правилна е преценката на съда, че таблица № 2 от процесното уведомително писмо съдържа формулата за изчисляване размера на финансовото подпомагане и по-точно на намаленията и субсидиите и на оторизираната сума. Във всички колони, с изключение на колона 2 е отразено "0". Следователно правилен е изводът на съда, че санкцията за бъдещ период в размер на заявената сума, посочена в диспозитива на решението, е определена при липса на фактически и правни мотиви, което я прави незаконосъобразна. Касационната жалба на П. Щерев е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението, което е станало на датата 24.01.2019 г., приподписана е от надлежно упълномощен адвокат на страна спрямо която обжалваната част от решенето е неблагоприятна – изискване по чл. 210, ал. 1 АПК. С оглед тези факти, касационната жалба е процесуално допустима. Настоящият касационен състав на ВАС намира, че е процесуално допустима и касационната жалба на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", тъй като с оглед датата на пощенското клеймо - 18.02.19, тя също се явява депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението, подписана е от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК – участвала по делото, спрямо нея постановеният съдебен акт е неблагоприятен предвид отмяната на част от издадени административен акт. Разгледана по същество, касационната жалба на П. Щерев, е неоснователна. За да постанови описания в началото правен резултат, с която е отхвърлена жалбата му против Уведомително писмо изх. № 02-240-6500/4202 от 23.08.2018 г. на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" в частта, с която се отказва финансово подпомагане за 2015 г. в размер на 2820. 26 лв., първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел преди всичко, че жалбата на П. Щерев е допустима. При извършената служебна проверка на уведомителното писмо на основание чл. 168, ал. 1 АПК, съдът е констатирал, че същото е издадено от компетентен орган, по силата на упражнена законова възможност за делегиране на правомощия. На следващо място съдът е установил липса на конкретни фактически и правни мотиви в съдържанието на уведомителното писмо, с което е отказано финансово подпомагане за 2015 г. по мярка 214 "АЕП", направление "Биологично растениевъдство", но е приел, че в настоящия случай правото на защита и възможността за съдебен контрол не са били препятствани, доколкото от протоколите за въведените от контролиращото лице данни, представляващи част от административната преписка се установило неспазване на финансово условие по отношение на площите, посочени в колона 7-ма, от таблица първа от уведомителното писмо и предвид посочването, че сумата чието плащане е отказано е изчислена след извършването на административни проверки на данните в подаденото заявление. Първоинстанционният съд подробно е изследвал съдържанието на обжалвания административен акт и е приел за установено, че в настоящия случай се касае за площи, за които са установени хипотезите на чл. 17 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба № 11/2009 г. / без същите да са посочени като конкретно правно основания. Но съдът е приел, че този пропуск не може да бъде определен като съществено процесуално нарушение на изискванията за съдържание предвид задълбочено извършения анализ на съдържанието на обжалвания административен акт, както и поради установени факти от хипотезата на чл. 17, ал. 2, т. 3 от Наредба № 11/2009 г. посредством приетото по делото заключение на вещото лице. Съдът е установил от заявление за плащане № 2410061589737 от 29.05.2015 г., че за 2015 година – трета поредна от агроекологичния ангажимент, е заявена сума за подпомагане в размер на 2820. 26 лв. за площ от 5. 82 ха, равна на сбора от площите на шест парцела, от които пет са заявени с код на дейността АП 07 и един парцел с код АП 06. За безспорно е прието от съда, че за същите парцели, контролиращото лице е посочило състояние на парцелите "Биологично", което е установено и от вещото лице, и за което съответния код на дейността по приложение 1 б е АП 01, АП 02, а в заявлението са посочени код АП 07 и код АП 06 за биологично растениевъдство в преход. Заявителят е считал, че не е длъжен да знае какъв ще бъде резултата от проверката, извършена от контролиращото лице на 24.10.2015 г., за който е изготвен на 25.11.2015 г. документ - Потвърждението за контрола и сертифицирането, в което е посочена датата на началото и датата на края на преходния период, а според него този резултат е от значение за вида на дейността. Данните за началото и края на преходния период не са въведени от контролиращото лице, по аргумент от отбелязаното в протокола на стр. 85 по делото "неизвестно" спазване на изискването да не се надвишават сроковете по чл. 36, чл. 37, пар. 2 и чл. 38, пар. 3 на Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола. Срокът на преходен период не се определя от контролиращото лице, нито последното има задължение да уведомява контролираното лице за неговия край. Контролиращото лице има за задача да проверява спазването на правилата за биологично растениевъдство и да удостовери състоянието на парцела към датата, на която най-късно може да се подаде заявлението за подпомагане по аргумент от чл. 68, ал. 1 от Наредба № 11/2009 година. Потвърждението касае спазване на правилата на биологично земеделие към тази дата, а посочения в този документ период на спазването им, който е преходен по силата на посочените разпоредби, зависи от датата на включване в контрол - 28.12.2012 г. на която е сключен договора с А CERT /стр. 82 по делото/, прекратен и продължен контрол с Австрия Био Гаранти, считано от 04.11.2014 г. /стр. 19 по делото/, и осъществяван без прекъсване. Последователният прочит на финансовите условия за подпомагане по Наредба № 11 във връзка с посочената норма на чл. 36, пар. 1 от Регламент /ЕО/ № 889/2008 г. на Комисията не оставят място на съмнение, че заявителят следва да знае вида на дейността, която извършва, защото финансовата помощ се предоставя съгласно отбелязания в заявлението код на дейността, чиято продължителност е нормативно установена. Съответствието между вида на дейността и нейния код е задължение на заявителя, а грешното посочване на кода на дейността има за последица отказ да се изплати финансово подпомагане за съответната година. Съдът е установил, че процедура за отстраняване на грешката в кода след крайния срок за подаване на заявления не е предвидена, и е без правно значение причината, която в случая е незнание на закона от страна на заявителя. Въз основа на което е приел, че съгласно чл. 17, ал. 2, т. 3 от Наредбата не се отпуска финансова помощ за годината на заявление за плащане, когато кандидатът отбележи грешен код в заявлението по чл. 7, ал. 2 от същия подзаконов нормативен акт. Причините за посочване на грешния код са без правно значение, а изискването за вярност е финансово условие за подпомагане, чието неизпълнение задължава ДФ "Земеделие" - РА да откаже плащане на цялата заявена сума, какъвто е и настоящия случай. Така постановеното съдебно решение в тази оспорена част е правилно. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е направил законосъобразни правни изводи. Пред настоящата инстанция касационният жалбоподател не е изложил конкретни съображения, обосноваващи твърдението му за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт на първоинстанционния съд. Настоящият съдебен състав намира, че административният съд е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод, че съгласно чл. 17, ал. 2, т. 3 от Наредба № 11/2009 г. не следва да се отпуска финансова помощ за годината на заявление за плащане, когато кандидатът отбележи грешен код в заявлението по чл. 7, ал. 2 от същия подзаконов нормативен акт, какъвто е настоящия случай. А по отношение на сочените причини за вписването на грешния код, същите са без правно значение, а изискването за вярност е финансово условие за подпомагане, чието неизпълнение задължава административният орган да откаже плащане на цялата заявена сума. С оглед на изложеното, обжалваното по първата касационна жалба съдебно решение е правилно и не страда от пороците по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Разгледана по същество, касационната жалба на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" също е неоснователна. За да постанови описания в началото правен резултат, с който се отменя Уведомително писмо № 02-240-6500/4202/23.08.2018 г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта с наложена санкция за бъдещ период в размер на 2820. 26 лева, първоинстанционният съд при извършена служебна проверка е приел за основателна жалбата на П. Щерев в частта на акта, с който е наложена санкция за бъдещ период в размер на исканата сума, поради противоречие между диспозитива за нейното налагане и съдържанието на таблица 2-ра на стр. 4 от уведомителното писмо /стр. 11 по делото/, представяща формулата за изчисление на намаленията и редукциите на субсидията и на оторизираната сума. При посочени цифри нула в колони 3, 4, 5, 6 от Таблица 2-ра и предвид предмета на правна уредба на чл. 19 от Делегиран регламент "ЕС" № 630/2014 г. на Комисията от 11 март 2014 г. е направен извода, че уведомителното писмо в тази му част с наложена санкция за бъдещ период в размер на заявената сума, е постановено при липса на фактически и правни мотиви. Като се има предвид пояснението към Таблица 1-ва, колона 7 "Площ на парцела с не спазени базови изисквания", конкретно че съгласно т. 6 и т. 7 от Методика за намаляване и отказване на агроекологичните плащания, утвърдена на основание чл. 16 от Наредба № 11/06.04.2009 г., със Заповед № РД 09-909 от 08.12.2015 г. на Министъра на земеделието и храните, за парцел, за който е било установено неспазване на базови изисквания не се извършва плащане за 2015 г., площта на парцелите не се счита за над декларирана, а за площ, за която кандидатът не е спазил ангажиментите, свързани с предоставянето на финансова помощ, различни от тези, които засягат декларирания размер на площите, следва извод за липса на правно основание да се наложи санкция за бъдещ период въз основа на установените факти. Според Методиката за намаляване и отказване на агроекологични плащания за 2015 г., утвърдена от Министъра на земеделието и храните, санкцията се състои в отказа да бъде изплатено финансово подпомагане в хипотезата на чл. 17, ал. 2, т. 3 от Наредбата, но няма правно основание същата сума да бъде търсена от жалбоподателя, за да се счита, че в съответствие с чл. 28 от Регламент /ЕО/ № 908/2014 г. на Комисията /Глава ІІІ "Уравняване на сметки", Раздел 1 "Възстановяване на задължения": държавите членки прихващат неизплатените задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство, от бъдещите плащания към бенефициера от разплащателната агенция, отговаряща за възстановяването на дълга"/ сумата на санкцията ще се прихваща от бъдещи плащания. Така постановеното съдебно решение и в тази оспорена част е правилно. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е направил законосъобразни правни изводи. От съдържанието на процесното уведомително писмо се установява, че е наложена санкция за бъдещ период в размер на 2820. 26 лв., а в Таблица - 2 е видно, че единствено само колона първа и втора са попълнени, а другите са с отбелязване "0", включително и колона шест, която според дадените разяснения е относно санкционираната площ съгласно чл. 19 от Делегиран Регламент (ЕС) 630/2014. В този случай правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице противоречие между диспозитива за налагане на санкция за бъдещ период и съдържанието на таблица 2-ра на стр. 4 от обжалваният административен акт, която представлява формула за изчислението на намаленията и редукциите на субсидията и на оторизираната сума. С оглед изложеното, съдебното решение следва да се остави в сила и в тази му част, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд. При този изход на делото в касационната инстанция, разноски не се дължат на никоя от страните и остават така, както са направени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,