Решение № 7233 от 12.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11191/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Билла България" ЕООД, седалище и адрес на управление гр. София, бул. "България" 55 срещу Решение 5190 от 01.08.2023 г. на Административен съд София град по административно дело 5107/2023 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Заповед 284 от 15.03.2023 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на основание на чл. 68л, ал. 1, във връзка с чл. 68в, във връзка с чл. 68 г, ал. 1от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 5, ал. 1, т. 1; чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и на нейната администрация и Решение на Комисията по т.38 съгласно Протокол 10 от 08.03.2023 г., е забранено на "Билла България" ЕООД, при упражняване на своята дейност да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика, като извършва действия, които противоречат на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и променят или е възможно да променят съществено икономическото поведение на средния потребител, изразяващо се в заплащане на опаковката (пластмасова кутия), освен за брой на касата, така и за теглото й заедно с количеството избран продукт/стока. Касаторът счита, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществото нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита изводите на съда за неправилни като обоснова, че дружеството не е уведомено по реда на чл. 26 АПК за започналото производство по издаване на административен акт за забрана на нелоялна търговска практика, както и не е изпълнено задължението пълно и всестранно да се изяснят релевантните факти и обстоятелства по случая. Счита, че в обжалвана заповед не са посочени дата и място на извършване на нарушението, като не може да се предполага, че това е датата на извършена проверка и съставен констативен протокол. Отделно от това сочи, че не е ясно точно какво обхваща наложената забрана, тъй като са описани две деяния не приспада теглото на опаковката от общия грамаж на закупената от потребителя стока или освен това пластмасовата кутия се заплаща отделно 0,20 лв за брой. Сочи още, че заплащането на пластмасовите опаковки отделно е задължително съгласно Наредбата за намаляване та въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда, поради което цената на пластмасовите кутии е законосъобразно въведена и практикувана от търговеца. Счита също, че не е доказан фактическия състав на нелоялната търговска практика по чл. 68г, ал.1 ЗЗП и има разминаване между описаните в обжалваната заповед факти и посочената правна квалификация, което е достатъчно основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Счита, издадения административен акт за незаконосъобразен и противоречащ на целта на закона и пинципа за съразмерност по чл. 6 АПК, а съдебното решение за неправилно, тъй като е доказал, че липсва извършването на посочената нелоялна търговска практика, както и че икономическото поведение на потребителите не би могло да бъде повлияно от такава практика. Иска от съда да отмени съдебното решение и постановяване ново, с което да се отмени обжалваната заповед. Претендира пресъждане на разноски. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответникът Председателят на Комисията за защита на потребителите, не изразява становище. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема от фактическа и правна страна, че: При извършена проверка в магазин Билла, находящ се гр. Плевен, пл. Свобода 25, за която е съставен Констативен протокол К-2733308 от 27.02.2023 г. се установява, чрез извършена контролна покупка на хранителни стоки с цена на килограм, като стоките са поставени в пластмасова кутия, с отбелязано тариране от 0,001 кг и 0,002 кг за всяка от кутиите, а по-късно при извършено повторно претегляна, в присъствието на управител на обекта, е установено че кутиите имат тара 0,010кг, при което крайната цена на закупените продукти се е променила, а в последствие на касата пластмасовите кутии се остойностяват отделно с цена 0,20лв за всяка. Констатираното е квалифицирано като нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68, ал.1 ЗЗП и решение за забрана на посочената практика е взето от КЗП на 08.03.2023 г. с решение по т. 38 от Протокол 10. На 15.03.2023 г. със Заповед 284, издадена на основание чл. 68л, ал. 1 във вр. с чл. 68в, чл. 68г, ал. 1 ЗЗП от председателя на КЗП, на дружеството е забранено при упражняване на своята дейност да използва гореописаната нелоялна търговска практика. Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът приема още, че несъмнено съгласно разпоредбите на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, дружеството "Билла България" ЕООД извършва търговска дейност, изразяваща се в предлагане за продажба на хранителни стоки в проверявания обект, която дейност представлява "търговска практика" по смисъла на дефиницията, дадена в § 13, т. 23 ДР ЗЗП. Въз основа на изложени подробни изводи, съдът приема, че търговецът практикува нелоялна търговска практика, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност по см. § 13, т. 28 ДР ЗЗП, която, променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена. Не на последно място съдът приема, че оспореният административен акт съответства и на целта на закона. Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата срещу него. Решението е валидно, допустимо и правилно. Търговска практика, съгласно § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП, е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. Нелоялните търговски практики са забранени от чл. 68в ЗЗП, като целта е защита на потребителите от самите практики и техните вредни последици. Разпоредбата на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП определя, че една търговска практика от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Съгласно § 13, т. 28 ДР на ЗЗП, добросъвестност и професионална компетентност" е степента на специални познания, умения и грижи, които може да се очаква да бъдат притежавани и проявени от търговеца спрямо потребителя съгласно почтените пазарни практики и/или принципа за добросъвестност в сферата на дейност, упражнявана от търговеца. В конкретната хипотеза деянието на търговеца се изразява в това, че в момента на продажбата не измерва реалното тегло на опаковката и не я приспада от общото тегло на избрания от потребителя продукт/стока при наличието на такава възможност, поради което цена се увеличава съответно на неотчетеното тегло на опаковката, а в последствие при заплащането допълнително начислява и цена за пластмасовата опаковка. Правилен е изводът на съда и съответно на административния орган, че извършеното противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност с оглед горепосоченото им съдържание в § 13, т. 28 ЗЗП. Безспорно е, че почтената търговска практика и добросъвестността в областта търговията с храни е при претеглянето им тара-та на опаковката да бъде изваждана от теглото на избрания продукт/стока, а в случая е доказано, че това не е сторено коректно. Добросъвестността и професионалната компетентност не допускат такава практика от страна на търговеца. Неоснователен е доводът, че не ясно в какво точно се изразява нелоялната практика, т.е. какво точно е забранено, предвид че заплащането на пластмасовите опаковки и нормативно задължение на търговците, които ги ползват в дейността си. Забраната не обхваща допълнително заплащане за употребената пластмасова опаковка, а се отнася до не измерването реалното тегло на опаковката и неприспадането му от общото тегло на избрания от потребителя продукт/стока, практика която се отразява на крайната цена на избрания продукт/стока като я увеличава. Отбелязването, че на касата се начислява и цена за пластмасовата кутия е направено с цел да се покаже, че по този начин опаковката се заплаща веднъж по посочената единична цена (нормативното задължение), веднъж като част от избрания продукт/стока по неговата цена. Това двойно заплащане също се обхваща от наложената забрана. Правилен е и изводът, че търговската практика има потенциала да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, доколкото описаната практика влияе върху крайната цена, независимо от малките разлики, които се получават. Цената е водещ критерий при формиранено на решението на потребителя дали да купи или не един продукт/стока. Още повече, че става дума да храни, които се потребяват ежедневно и поради това цената им има относително по-голяма тежест при определяне на икономическото поведение на средния потребител. Следователно, поведението на потребителя би било различно в зависимост от това дали практиката се прилага или не. Приложената принудителна административна мярка е преустановителна и съгласно чл. 68л, ал. 1 ЗЗП, когато Комисията за защита на потребителите установи, че търговската практика е нелоялна, председателят на комисията издава заповед, с която забранява прилагането на търговската практика, като с последната се цели преустановяване на противоправното поведение на търговеца. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че при издаването на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат определени като съществени и да мотивират неговата отмяна. Съгласно чл. 26, ал. 1 АПК заинтересованите граждани и организации освен заявителя се уведомяват за започналото производство по издаване на административен акт като така се осигурява възможност да участват в производството в защита на интересите си. В случая всички факти и обстоятелства, въз основа на които органът е направил фактическите си и правни изводи, са били известни на упълномощен представител на "Билла България" ЕООД (зам.управителя на проверявания обект), който е участвал в проверката и на когото е връчен съставени констативен протокол за установеното при нея. В констативния протокол има предписание управителят на дружеството или упълномощено от него лице да се яви в офис на КЗП-Плевен на 10.03.2023 г. за продължавана на административното производство, поради което е налице уведомяване на дружеството за започналото производство и му е осигурена възможност да вземе участие в него. Следователно, с посоченото предписание в констативния протокол от 27.02.2023 г. фактически е осъществено уведомяването по чл. 26, ал. 1 АПК, поради което не е налице соченото нарушение на административнопроизводствените правила. Както в обжалваната заповед, така и в констативния протокол ясно е посочено, че проверката е извършена на 27.02.2023 г. в магазина на търговеца, находящ се в гр. Плевен, пл. Свобода 25, поради което няма съмнение, че дата и мястото, където е установена нелоялната търговска практика са ясно посочени, поради което не е налице липса на съществени фактически установявания от страна на административния орган, които да се отразяват негативно на изискванията за съдържание на административния акт и да обосновават неговата отмяна на това основание. С оглед всичко изложено първоинстанционният съд и органът пълно и точно са установили фактите от значение за случая и въз основа на тях са направили правилен извод за осъществена от касатора нелоялна търговска практика, която законосъобразно е забранена с обжалваната заповед. Това прави съдебното решение правилно, като съответно на събраните доказателства и закона, поради което същото следва да бъда оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд,