Решение № 15765 от 28.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1319/2013 г.

Решение № 15765 от 28.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1319/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на група Оперативна дежурна част (ОДЧ) Районно управление "Полиция" (РУП) - Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) против решение № 6543 от 03.12.2012 г. по адм. дело № 2683/2012 г. на Административен съд София - град, с което е отменена заповед рег. № з-135/1.03.2012 г. на същия административен орган, с която на Богдан Велинов Джифаров е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от шест месеца. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като заповедта е издадена при спазване на всички изисквания на закона. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Джифаров против заповедта за налагане на наказание да бъде отхвърлена. Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град е постановено в съответствие с материалния закон, но по съображения, които не съвпадат изцяло с възприетото от първоинстанционния съд. Правилно съдът приема, че оспорената заповед рег. № з-135/1.03.2012 г. на началника на група "ОДЧ" при 01 РУП- СДВР, е издадена от компетентния съгласно чл. 228, т. 5 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) орган, но следва да бъде отменена, тъй като при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Допълнително следва да се посочи, че заповедта е и постановена и в нарушение на изискванията за форма, което е самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Съгласно разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР), заповедта за налагане на наказание следва да съдържа посочените в текста реквизити, включително мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага. В случая изискванията на нормативния акт не са изпълнени, тъй като в заповедта и в предхождащите я документи като справка от 4.02.2012 г. не е описано точно в какво се изразява допуснатото от Джифаров нарушение и на кои норми поведението на служителя противоречи. Изложените в заповедта факти не очертаят поведение в разрез с нормативните изисквания или тези по длъжностната характеристика на служителя. Посочено е, че на 2.01.2012 г. около 18.00 часа служителят Джифаров, полицейски инспектор VI степен, категория Г-II степен, в група "Оперативна дежурна част" на 01 РУП - СДВР в нарушение на чл. 4, ал. 4 от Инструкция № Iз-373/21.06.2010 г. за организацията и реда за осъществяване на дежурство в Министерството на вътрешните работи, отказва конферентна връзка и дава указания полученият сигнал за извършена кражба да се придвижи по общия ред и "не предприема необходимите бързи и адекватни действия, не изплаща сили на адреса за проверка на сигнала". В случая при това описание не е уточнено в какво се изразява допуснатото от Джифаров бездействие и неизпълнението на служебните задължения. Не е изяснено какво поведение служителят е бил длъжен да следва при сигнал за кражба на парична сума, при който извършителите са избягали и не са посочени нормите, на които предприетите от него действия или допуснатите бездействия противоречат. Цитирана е общата норма на чл. 4, ал. 4 от Инструкция № 1373/21.06.2010 г. за организацията и реда за осъществявана на дежурство в МВР, която регламентира функциите на специализираните звена за оперативно дежурство по придобиване, обработване и обмен на информация за оперативната обстановка и управлението на силите и средствата, което тези звена следва осъществяват, но не и конкретни разпоредби и норми, които предвиждат задължения за служителя и които не са изпълнени. Поради това в случая не може да се направи заключение в какво се изразява допуснатото на тази норма нарушение, тъй като текстът не разпорежда предприемането на определени действия от страна на дежурния. Посочените нарушения на формата на административния акт са съществени, тъй като са пречка за установяване на нарушението, извършено от служителя и по този начин ограничават правото му на защита. Това е самостоятелно основание за отмяна на заповедта, поради което изводът на първоинстанционния съд в този смисъл е законосъобразен. Освен това заповедта не съдържа и анализ на характера и тежестта на нарушението. Липсват данни за обсъждане на цялостното поведение на служителя, както и на настъпилите вредни последици от нарушението, а също и относно вида и размера на наказанието съгласно чл. 229, ал. 2 от ЗМВР. Посочените нарушения на формата на административния акт и на административнопроизводствените правила обосновават и заключението на съдебния състав, че заповедта е издадена, без да е установено допуснато от служителя дисциплинарно нарушение. Изложените в заповедта факти не установяват действия или бездействия в противоречие с конкретни правни норми или служебни задължения. Установяването на конферентна връзка при сигнал за престъпление не е задължително, а както и времето за изпращане на екип на място, е по преценка на дежурния с оглед конкретната оперативна обстановка. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и атакуваният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон. Не са налице основания за неговата отмяна и същият следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски Столична дирекция на вътрешните работи следва да заплати на ответника по касационната жалба сумата 400.00 лв. разноски в касационното производство. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,