Решение № 9908 от 7.11.2022 г. на ВАС, II о.

Производството по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано по касационна жалба на В. Славчева в качеството й на наследник на Б. Николов от гр. София, починал в хода на производството, чрез процесуалния представител адв. И. Георгиев, против решение 6128 от 27.10.2021г. по адм. дело 3694/2021г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед РА 20 14 от 09.03.2021г. на Главния архитект на Столична община /СО/, с която на основание чл. 195 ал. 4 във връзка с ал. 1 ЗУТ е наредено на собствениците, между които и жалбоподателят, да извършат необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне и заздравяване на строеж: Триетажна вътрешна сграда, с идентификатор 68134.300.357.2 по кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ на гр. София, находяща се в УПИ XII 16, ПИ идентификатор 68134.300.357, кв. 189, м. Зона Б - 2, СО район Възраждане, с административен адрес гр. София, [улица]. С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Твърди, че след като съдът правилно е констатирал в оспореното решение, че повредите по сградата се дължат на незаконосъобразни реконструкции в нея от трети лица, е достигнал до неправилен извод за законосъобразност на същата и в частност, че ремонтните дейности следва да се извършат от собствениците й. Навежда възражение, че този извод противоречи на чл. 41 от Хартата за основните права Европейския съюз /ХОПЕС/. Твърди и че неправилно е прието, че задължението за поправяне на сградата следва да се възложи само на собствениците на триетажната такава в имота, а не и на собствениците и на пететажната сграда в имота, като излага подробни съображения за конструктивна свързаност на двете сгради в резултат накоето те представляват един общ обект. Поради това излага съображения за неправилност на решението относно извода за законосъобразност на същата, напротив твърди, че е постановена въз основа на гореизложеното в противоречие със закона, включително с целта на същия. Иска оспореното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя оспорената заповед. Претендират разноски на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна адресат на оспореното решение, и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган по чл. 195 ал. 4 ЗУТ в рамките на предоставените му правомощия с представени по делото заповеди на кмета на СО съгласно § 1 ал. 3 ДР на ЗУТ, както и без допуснати нарушения на административно производствените правила, тъй като е била спазена процедурата по чл. 196 ал. 2 от ЗУТ. Посочил е, че установените от комисията фактически обстоятелства, отразени в констативен протокол не се оспорват от страните включително относно техническото състояние на сградата, което изрично е и заявено в производството, не е било необходимо допускане на съдебно техническа експертиза. Приел е наличие на предпоставките по чл. 195 ал. 4 ЗУТ във връзка с ал. 1, а именно, че кметът на общината може да задължи собствениците да извършат в срок определени ремонти и възстановителни действия за поправяне и заздравяване на сградите. В тази връзка е посочил е, че между страните не се спори, а и това се установява от събраните доказателства, че сградата не е в добро състояние, но може да се поправи със съответни необходими ремонтни и възстановителни дейности. Относно спорният по делото въпрос за това дали собствениците на обекти в сградата, между които и жалбоподателят и дъщеря му, следва да бъдат адресати на заповедта, съдът е приел, че съгласно чл. 195 ал. 4 и във връзка с ал. 1 на ЗУТ именно собствениците са задължените лица да поддържат сградата в добро състояние и именно те следва да бъдат задължени да извършат дължимите се ремонтни и заздравителни работи. Най накрая е приел, че наведените възражения, касаещи увреждащи действия на сградата от трети лица, довели до влошаване на техническото и функционално състояние на сградата, са неотносими към предмета на делото и към определяне на адресатите на задължението, тъй като издаването на заповед по чл. 195 ал. 4 ЗУТ не е обвързано от причините довели до повредите. Посочил е и в тази връзка, че направените от собствениците разходи за възстановяването и ремонтирането, могат да бъдат търсени от тях от третите лица, причинили увреждането, но тази отговорност би могла да бъде реализирана по общия гражданско правен ред. Приел е и че адресати на заповедта не следва да бъдат и собствениците в пететажното тяло на сградата, тъй като макар и свързани двете тела са отделни обекти, включително са нанесени като отделни обекти с отделни идентификатори по одобрената кадастрална карта. По тези съображения е приел, че оспорената заповед е и материално законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Решение е правилно. Правилен е извода на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия във връзка с § 1 ал. 3 ДР на ЗУТ и представените по делото заповеди на Кмета на СО. Правилен е извода на съда и че при издаване на оспорената заповед не са допуснати нарушения на административно производствените правила от категорията на съществените, тъй като е спазена процедурата по чл. 196 ал. 2 ЗУТ, като са поканени и са изслушани заинтересованите лица в производството. Правилен е извода на съда за материална законосъобразност на заповедта, поради наличие на предпоставките визирани в правната норма, при които собствениците могат и следва да бъдат задължени да извършат съответно ремонтни и възстановителни работи по собствения си обект. Чл. 195 ал. 4 ЗУТ предвижда, че В случай че обект по ал. 1 не се поддържа в добро състояние, както и при възникване на обстоятелствата по ал. 3, кметът на общината издава заповед, с която задължава собственика да извърши в определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване. В случая при издаване на заповедта и във връзка с разпоредбите на чл. 195 ал. 4 и във връзка с чл. 195 ал. 1 от ЗУТ задължени да поддържат сградата и да извършат укрепването и заздравяването са собствениците на същата. При установяване, че жилищната сграда не се поддържа в добро състояние, както и при възникване на обстоятелствата по ал. 3, кметът на общината издава заповед, с която задължава собственика да извърши в определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяван. В случая са установени имено тези обстоятелства, а именно, че сградата не е поддържана и се нуждае от ремонтни и заздравяващи дейности, поради и което правилно, при наличие на законовите предпоставки и в интерес на собствениците, кметът е наредил заздравяването и ремонтирането й. Т.е. при наличие на предпоставките по чл. 195 ал. 4 ЗУТ и при установяването, че сградата все пак не е застрашена от самосрутване, в съответствие със закона, е издадена оспорената заповед. В тази връзка е правилен извода на съда, че заповедта е материално законосъобразна. Собствениците на сградата биха могли по общия гражданско правен ред да търсят обезщетяване във връзка с евентуално извършените от тях работи по укрепване на сградата от лицата, които са причинили вреди, довели до необходимостта от тези ремонтни работи. Правилен в тази връзка и предвид посочените мотиви в оспореното решение е изводът на първоинстанционния съд, че тези обстоятелства са неотносими в настоящото производство, включително към определяне кръга на адресатите на задължението за ремонтиране по заповедта. Най накрая неоснователно е възражението в касационната жалба за неправилност на решението, поради нарушение на чл. 41 от ХОПЕС. Съгласно тази разпоредба Всеки има право засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза безпристрастно, справедливо и в разумен срок, включително да бъде изслушвано преди да бъде предприета мярка, на достъп до документите, които го засягат, както и задължението на администрацията да мотивира своите решения. Всички тези изисквания са изпълнени в случая със спазване на процедурата по чл. 196 ал. 2 ЗУТ, като е изслушана включително дъщерята на жалбоподателя, встъпила в делото в качеството й на наследник на жалбоподателя, не е отказван достъп до документи и същите са връчени на всички заинтересовани страни, както и заповедта е много подробно мотивирана. Следва да се посочи и че по отношение на жалбоподателя е съобразна и разпоредбата на чл. 47 от ХОПЕС, като е осигурено публично и справедливо гледане на делото в разумен срок, като са обсъдени и е отговорено на всички възражения на жалбоподателя, дадена им е възможност и те са ангажирали своите доказателства, включително ползвайки адвокатска защита. В оспореното съдебно решение, както и в настоящото такова включително е указан и редът, по който могат да търсят обезщетение във връзка с твърдяните вреди, нанесени на имота им от трети лица. В тази връзка са осигурени и ефикасни вътрешно правни средства за защита, включително с активното участие на етапа на административното производство, с изслушването им от комисия, установяване на релевантните към спора факти, разглеждане на делото и в касационна инстанция, предоставена възможност на процесуалния представител, включително с представена писмена защита, подробно да изложи аргументите. Следва да се посочи и че издадената заповед отговаря на изискванията за съразмерност на предприетата мярка с оглед чл. 6 от АПК и чл. 8 от ЕКЗПЧОС, съобразявайки факта, че поддържането на строежите, особено жилищните сгради, в добро състояние, е въведен с оглед именно опазване живота и здравето на гражданите и спазването на определени разпоредби и стандарти относно здравината, конструктивните изисквания, устойчивост, съответно безопасност за живущите в тях, както и на преминаващи покрай тях лица. В тази връзка следва да се добави, че мярката не е в противоречие с чл. 8 от ЕКЗПЧОС. Чл. 8 ал. 1 от Конвенцията гарантира правото на жилище, което в случая и не е нарушено, напротив със заповедта се дава възможност за удължаване на живота на жилищната сграда. Чл. 8 ал. 2 определя границите на допустима намеса на държавата в това право в изключение от общия принцип на ненамеса Ал. 2 на чл. 8 от Конвенцията допуска намесата на държавните власти в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. В настоящия случай намесата при упражняване на това право е осъществена при условията на чл. 8 ал. 2 от Конвенцията - засягането е предвидено в закона, тъй като е предвидено вменяване на задължение за поддържане на сградите в добро състояние, както и разпореждане да се извършат определени заздравителни работи, което е насочено към постигане на легитимна цел и е пропорционално. Мярката е в съответствие и на целта по ал. 2 на чл. 8 от Конвенцията, а именно насочена е към охрана на здравето и живота на обитателите, предвид установеното в производството, че сградата е в лошо състояние с повреди, като целта на заповедта по чл. 195 ал. 4 ЗУТ е осигуряването на здравина, стабилност, устойчивост, съответно удължаване живота на сградата. Предвид изложеното оспореното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. Искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено в размер на 100 лв. съгласно чл. 143 ал. 3 от АПК и във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.