Решение № 6976 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8762/2016 г.

Решение № 6976 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8762/2016 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Илби" ЕООД със седалище гр. В., чрез процесуалния му представител адв. С. Н., против решение № 626/22.03.2016 г., постановено по адм. дело № 3143/2015 г. на Административен съд-В., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № РД-14-3491/17.09.2015 г. на заместник-ректора на Икономически университет- В.. Наведени са доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, приложимия материален закон и необосновано. По изложените в касационната жалба съображения се претендира отмяната на атакувания съдебен акт и постановяване на друг такъв по съществото на спора, с който да се уважи жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Прави искане за присъждане на разноски по приложен списък. Ответникът - Икономически университет- В. в писмено становище чрез процесуалния му представител адв. В. Д. оспорва касационната жалба и претендира присъждане на разноски по приложен списък. Заинтересованата страна - "У. Е.-Д." ЕООД чрез процесуалния си представител адв. М. Г. оспорва касационната жалба и претендира присъждане на разноски. По делото е постъпила и частна жалба от Икономически университет-В. чрез адв. Данев против определение № 1378/18.05.2016 г. по горепосоченото дело на Административен съд-В., с което съдът е намалил поисканото адвокатско възнаграждение и е осъдил "Илби" ЕООД да заплати на Икономическия университет разноски по делото в размер на 400 лв. В срока по чл. 232 АПК дружеството е представило възражение, с което счита определението на съда за правилно. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната жалби. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд-В. е образувано по жалба, подадена от "Илби" ЕООД против заповед № РД-14-3491/17.09.2015 г. на заместник-ректора на Икономически университет-В., с която на основание чл. 55 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост /ППЗДС/ е определено "У. Е.-Д." ЕООД за спечелило търг с тайно наддаване за отдаване под наем за срок от 3 години на търговски обект - кафе Академика и складово помещение, находящи се в град В., бул. "К. Б. I" № 77. Твърденията в жалбата били, че заповедта е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, тъй като в публикуваната документация е било посочено, че търгът ще се проведе на 16.09.2015 г. от 09.00 часа в зала № 205 на Икономическия университет, но отварянето и разглеждането на офертите е било проведено в зала № 306. Жалбоподателят счита, че промяната на мястото за отваряне на офертите е повлияло на извършеното класиране. За да отхвърли жалбата на "Илби" ЕООД съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма. Преценил е, че не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила по провеждането на търга. Посочил е, че няма допуснати нарушения в работата на помощната комисия и че процедурата по чл. 51 и чл. 52 ППЗДС е била спазена като са отворени ценовите предложения на двамата участници, след като е приключил етапа по преценка на редовността на офертите, за което има съставен протокол съгласно чл. 53 ППЗДС. Изложени са съображения, че процедурата за провеждане на търг с тайно наддаване за отдаване под наем на имоти - частна държавна собственост, е подробно описана в разпоредбите на чл. 51-54 ППЗДС и критерият за класиране на предложенията на допуснатите до участие в търга кандидати е посочен в чл. 54, ал. 1 от Правилника, а именно че редовно подадените ценови предложения се класират в низходящ ред според размера на предложената цена. На следващо място съдът е обосновал извод, че нормата на чл. 52, ал. 2 ППЗДС дава възможност на представители на участниците да присъстват при отваряне на офертите и разглеждане на ценовите предложения, но не е задължително изискване, неспазването на което да доведе до отмяна на проведения търг. Съдът е преценил, че тръжната процедура е проведена в съответствие с разпоредбите и целта на закона, поради което е отхвърлил жалбата като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. От доказателствата по административната преписка се установява, че със заповед № РД-14-2713/11.08.2015 г. на заместник- ректора на Икономическия университет, е наредено да се проведе търг с тайно наддаване за отдаване под наем на процесния имот, с предназначение - за кафе-сладкарница, с първоначална наемна цена - 700 лв. без включен ДДС на месец. Утвърдена е тръжната документация, посочени са изискуемите документи, със срок за подаването им и срок за извършване на оглед на имота, и е назначена комисия, която да проведе търга. Процедурата по отдаване под наем е проведена съобразно възможността, визирана от чл. 19 ЗДС, отделни имоти или части от имоти - частна държавна собственост, да се отдават под наем за срок до десет години, от министъра, ръководителя на друго ведомство или областния управител, на когото имотът е предоставен за управление, чрез търг при условия и по ред, определени с ППЗДС, въз основа на резултатите от който се сключва договор за наем. Търгът се открива със заповед на министъра, на областния управител или на ръководителя на ведомството, в която се определят имотите или частите от тях, които ще се предоставят под наем, срокът за отдаване; първоначалната наемна цена, определена по реда на чл. 41 ППЗДС; предназначението на имотите или частите от тях; видът на търга; датата, мястото и часа за провеждане на търга; други специфични условия /чл. 13, ал. 2 ППЗДС/. Според ал. 3 на чл. 13 ППЗДС, търгът се провежда по реда на глава V "Принудително отчуждаване, придобиване и разпореждане с имоти и вещи - частна държавна собственост" /чл. 41 - чл. 69 вкл./ ППЗДС и приключва със заповед на министъра, областния управител или ръководителя на ведомство, с която се определят лицето, спечелило търга и наемната цена. Въз основа на заповедта по ал. 3 министърът, областният управител или ръководителят на ведомство сключват договор за наем /чл. 13, ал. 4 ППЗДС/. Определеният за спечелил търга участник "У. Е.-Д." ЕООД е предложил най-висока наемна цена, поради което е издадена и процесната заповед № РД-14-3491/17.09.2015 г. на заместник-ректора на Икономическия университет. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че в производството по провеждане на търга е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 52, ал. 2 ППЗДС, която предвижда възможност участниците в търга или техни упълномощени представители да присъстват при отваряне и разглеждане на ценовите предложения. От анализа на цитираната норма следва извод, че за административния орган е налице задължение да създаде условия за кандидатите или на техни представители да участват в процедурата по отваряне и разглеждане на ценовите оферти, а дали ще се възползват от тази възможност е въпрос на преценка и на воля на участниците. Правото на кандидатите да вземат непосредствено участие в процедурата е осигурено и чрез изискването на чл. 13, ал. 2 ППЗДС още със заповедта за откриване на търга да бъдат еднозначно определени датата, мястото и часът на провеждането му. Следователно именно в определените дата и час, а не в друг по-късен момент следва да бъде извършена както проверката за допустимост на подадените заявления за участие, така и редовно подадените оферти да бъдат оценени и класирани в низходящ ред според размера на предложената цена. Със заповед № РД-14-2713/11.08.2015 г. зам. - ректорът на Икономическия университет е открил процедурата за провеждане на търга с тайно наддаване, в която т. 7 изрично е посочен часът, датата и мястото на провеждането му, с което е осигурено правото и възможността, гарантирано от чл. 52, ал. 2 от ППЗДС на участниците, допуснати до класирането да присъстват при отваряне на ценовите предложения. Следователно присъствието на участниците не е задължително, а правна възможност, от която същите по своя преценка биха могли да се възползват. От показанията на двамата свидетели, които съдът кредитира напълно, се установява по безспорен начин, че касаторът не е присъствал при отварянето на пликовете. Този факт се потвърждава и от съдържанието на протокола на комисията за проведения търг - в него липсва отразяване някой от двамата кандидати да е присъствал при отварянето на пликовете. От показанията на свидетелите обаче се установява, че поради извършване на ремонтни дейности в посочената при откриването на процедурата за търга зала се е наложило мястото да бъде променено, за което е била поставена бележка върху вратата на зала № 206, че отварянето на офертите ще се проведе в зала № 306, с което е обезпечено изискването за посочване на мястото на провеждане на търга. По този начин участниците са били запознати с промяната на мястото и са имали възможността да присъстват при отваряне на офертите. Неоснователно е и твърдението, че са допуснати нарушения по чл. 44, ал. 1 ППЗДС, който предвижда, че условията на търга се публикуват поне в един национален ежедневник и в един местен вестник, както и на интернет страницата на съответната администрация най-малко 30 дни преди крайния срок за подаване на заявленията за участие. Видно от представените по делото доказателства обявата е публикувана във вестник "Новинар" и регионалното издание на вестник "24 часа" за областите В. и Д.. По делото е представена и докладна записка до зам. -ректора на Икономическия университет относно необходимостта от публикуване на условията за търга на интернет страницата на университета, както и на видно място в сградата, върху която е поставена резолюция за одобряването й. От събраните доказателства се установява, че обявлението за търга е публикувано съгласно изискванията на чл. 44, ал. 1 ППЗДС, с което е била осигурена публичност при обявяване на тръжната процедура, което е с целта на закона за постигане на оптимални условия при управление на държавната собственост. Неоснователни са и посочените съображения в касационната жалба, касаещи по същество преценката на представените документи от спечелилия кандидат, а именно, че в административната преписка липсва подадената ценова оферта. Такава преценка в хода на административното производство не е извършвана, във връзка с нея не са излагани мотиви и е недопустимо такива да се правят за първи път в касационното производство. По отношение на частната жалба съдът намира следното: Частната жалба е подадена от ректора на Икономическия университет, чрез процесуалния си представител адв. В. Д. срещу определение № 1378/18.05.2016 г. по адм. дело № 3143/2015 г. на Административен съд - В., с което по реда на чл. 248 ГПК съдът е осъдил "Илби" ЕООД да заплати на Икономическия университет сумата от 400 лв. В частната жалба неоснователно се поддържа, че първоинстанционният съд е следвало да извърши преценка за размера на адвокатското възнаграждение при отчитане на материалния интерес по делото, определен въз основа на наемната месечна цена на търговския обект. Релевираните в тази връзка доводи са неотносими към процесните правоотношения. Съобразно трайната съдебна практика на ВАС, при извършено процесуално представителство по административно дело, в което се проверява законосъобразността на административен акт, без при това съдът да замества административния орган в осъществяваната от него преценка по същество, се начислява адвокатско възнаграждение при условията на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. /в приложимата редакция - ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г./. Наред с горното следва да се отбележи, че при определяне на присъдената сума, съдът е отчел характера и фактическата и правна сложност на спора, както и разпоредбата на § 2а от Наредбата, като във връзка със своевременно предявеното възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение, го е намалил при условията на чл. 78, ал. 5 ГПК, съобразявайки безпротиворечивата съдебна практика по този вид дела. По изложените съображения настоящият състав приема, че не се установяват релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и определение и същите като валидни, допустими и правилни следва да бъдат оставени в сила. С оглед изхода от спора основателни са исканията на процесуалните представители на ответника и на заинтересованата страна за присъждане на разноски за настоящата инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение. Поради това касаторът следва да бъде осъден да заплати на Икономически университет - В. сумата от 360 лв. и 150 лв. на "У. Е.-Д." ЕООД за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо и чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение