Решение № 53 от 4.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 391/2022 г.

Решение № 53 от 4.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 391/2022 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Светла Бояджиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на Сдружение "Футболен клуб Миньор П." гр. П. за отмяна на влязло в сила решение № 260665 от 8.06.21 г., постановено по гр. дело № 5959/20 г. на Районен съд - Перник. С него са уважени обективно съединените искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 - т. 3 КТ, предявени от Ю. В. В. Молителят се позовава на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, като твърди, че не е бил редовно призован за разглеждане на делото. Разбрал е за постановеното решение от залепено уведомление от ПРС на входната врата на сградата, в която се намира сдружението. Моли за отмяна на решението на Пернишкия районен съд. Ответникът по молбата Ю. В. Басев чрез процесуалния си представител адв. Б. счита, че е недопустима като просрочена и е неоснователна. С определение № 52 от 14.02.22 г. настоящият състав на Трето г. о. на ВКС е внесъл за разглеждане молбата за отмяна в открито съдебно заседание, като се произнесъл по допустимостта й. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение е основателна по следните съображения: Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Разпоредбата визира случаите, когато страната е била лишена от възможност лично или чрез пълномощник да вземе фактическо участие в разглеждането на делото и е едно от проявленията на принципа за обезпечаване участието на страните в гражданския процес. Установено е, че гр. дело № 5959/20 г. е образувано в Пернишкия съд по искова молба, подадена от Ю. В. В., с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ. Изпратено е съобщение до ответника Сдружение "Футболен клуб Миньор П." гр. П. с препис от исковата молба с приложенията, което е върнато в цялост със забележка, че адресът е посетен на 21.11.20 г., 14.12.20 г. и на 29.12.20 г., но не са открити представители на сдружението. Ново съобщение е изпратено чрез представителя на сдружението А. Х. на домашния му адрес, което също е върнато в цялост с отбелязване, че на посочения адрес няма офис. За насроченото съдебно заседание за 18.05.21 г. на адреса на сдружението е изпратена призовка, отново върната с отбелязване, че на адресът е посетен на 22.04.21 г. и там няма офис и представител на сдружението. В проведеното на 18.05.21 г. съдебно заседание съдът е приложил разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК по отношение на ответника и е счел книжата за редовно връчени. Решението е постановено на 8.06.21 г. и е влязло в сила. В т. 11 от Тълкувателно решение № 7/31.07.17 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в производството, образувано по молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение е допустимо да се събират доказателства за установяване на твърдяното от молителката нарушение на правото й на участие в процеса. От изслушаните в производството по отмяна свидетели А. С. – администратор в ФК "Миньор П." и П. В. – охрана на стадион "Миньор", където се намира седалището на футболния клуб, се установява, че адресът на сдружението в [населено място] е на [улица] от 2013 г. насам и същият не е променян. С. имало канцелария, служителите били на ненормиран работен ден, но на стадиона винаги имало човек, защото там имало денонощна охрана. Съобщенията се получавали в канцеларията или от пазача. Свидетелите твърдят, че не са получавали призовки и съобщения, нито са виждали представител на съда да ги връчва. При тези данни по делото настоящият съдебен състав приема, че молителят не е бил уведомен и надлежно представляван по делото. Съгласно чл. 50, ал. 1 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а съгласно ал. 2 от същия текст ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новия му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. В конкретния случай, видно от удостоверението за актуално състояние на молителя, седалището е адресът на управление на сдружението е в [населено място], [улица]. От свидетелските показания е установено, че сдружението не е сменяло адреса си, посочен в регистъра, поради което съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК. С оглед на изложеното е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на Пернишкия районен съд. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето г. о.