Решение № 2780 от 7.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12254/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Черноочене, чрез процесуалния му представител адв. М. Сеидахмед, против решение 343/31 октомври 2023 г., постановено по адм. д. 214/2023 г. по описа на Административен съд Кърджали. С доводи за неправилност и необоснованост се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Н. Халил против писмо с изх. 94-00-1009/10 май 2023 г. на кмета на Община Черноочене, обективиращо отказ за издаване на разрешение за изработване на ПУП-ПРЗ, за поземлен имот с идентификатор 35047.8.432 по КККР на [населено място], общ. Черноочене. Съдът е отменил изричния отказ и е изпратил делото като преписка на административния орган за ново произнасяне с указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Приетите за установени от административния съд фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото, а решаващият правен извод за незаконосъобразност на оспореното писмо, поради неспазване изискването за мотивираност на отказа по чл. 124б, ал. 5 ЗУТ, е обоснован и правилен. В производството по чл. 124 и сл. ЗУТ, за даване разрешение за изработване на ПУП, е обжалваем единствено отказът, предвид изричната норма на ал. 4, вр. ал. 5, чл. 124б ЗУТ. С оглед на това, е въведено изрично формалното изискване този отказ да бъде мотивиран в нарочен акт на компетентния орган. Видно от съдържанието на оспореното писмо, административният орган е обосновал отказа си с наличието на неприключила процедура по отстраняване на дефекти в КККР на [населено място] и [населено място] пазар, засягаща имоти с идентификатори 35047.803.65, 35047.808.263, 35047.8.432, 35047.8.87, 35047.802.73, 35047.802.92, 35047.802.72, 35047.802.291, 35047.802.106, 35047.801.20, 51994.802.57, 51994.802.8, 51994.802.57, 51994.802.78, но от същото не могат да се извлекат правнозначими факти. При така изложените мотиви се налага извод, че обжалваният административен акт е издаден в противоречие с предписаната от закона форма, тъй като в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и чл. 124б, ал. 5 ЗУТ същият не съдържа фактически и правни основания за постановяването му. Мотивите на отказа не се съдържат и в представената по делото административна преписка като е недопустимо такива да се излагат за първи път в съдебното производство. В оспорения акт липсва позоваване на документи, представляващи част от преписката, а и такива не са налице. От приетите по делото доказателства става ясно, че спорът относно изменението на КККР на [населено място] е разрешен с окончателно решение 3909/21 април 2022 г., постановено по адм.д. 10873/2022 г. по описа на ВАС, с което се отменя като незаконосъобразна заповед 18-1033/27 януари 2021г, на началника на СГКК Кърджали. С посочената, отменена като незаконосъобразна, заповед по искане на Община Черноочене е било одобрено изменение на КККР на [населено място] досежно процесния поземлен имот, поради допуснати непълноти и грешки. Производството по нейното оспорване, обаче, към датата на издаване на процесния отказ е било приключило, респективно, правилно в решението е посочено, че към момента на подаване на заявление с вх. 94-00-1009/12 април 2023 г., не е налице приетата от административния орган висяща процедура по ЗКИР, засягаща разглеждания имот. В тази връзка, правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният отказ е постановен в нарушение на разпоредбите на чл. 35 АПК, без да са изяснени относимите факти и обстоятелства, довели и до неправилно решаване на въпроса. Изискването за мотивиране на административния акт представлява една от гаранциите за законосъобразността му, които законодателят е установил за защита на правата на неговия адресат. Касае се за съществено нарушение, водещо до невъзможност да се разбере от какви съображения се е водил административният орган, за да издаде такъв именно акт. Липсата на реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК практически препятства възможността за провеждането на съдебен контрол. Не се споделят доводите на касатора, че заявлението е било подадено до ненадлежен орган. Дори и заявлението да е било подадено до ненадлежен орган, то не е имало никаква законова пречка същото да бъде препратено на компетентния орган, съгласно чл. 31, ал. 2 АПК. В настоящия случай кметът на Община Черноочене не само, че не е препратил на компетентния орган искането, а дори се е произнесъл по него с процесното писмо изх. 94-00-1009/10 май 2023г., представляващо по естеството си отказ за издаване на исканото разрешение за изработване на ПУП-ПРЗ. На следващо място не се споделят и доводите на касатора досежно приложимостта на чл. 20а ЗОЗЗ. Дори и административният орган да е счел заявлението като такова по чл. 20а от 3033, то е следвало да го препрати на комисията по земеделските земи, която да прецени дали да разреши или не проектиране за промяна на предназначението на имота. Предвид гореизложеното, законосъобразно съдът е отменил изричния отказ, обективиран в писмо с изх. 94-00-1009/10 май 2023 г.и е върнал преписката на административния орган за произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане за присъждане на разноски - на ответника Н. Халил следва да бъдат присъдени сторените в тази инстанция разноски за един адвокат в размер на 1500 лева. Налице е искане за редуциране, поради възражение за прекомерност, на присъденото адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по ЗУТ, без определен материален интерес, минималното възнаграждение е 1 250 лв., което не е императивно определено и е дадена възможност на съда да преценява, в случай на сезиране, справедливия размер, който да бъде присъден. В настоящия случай претенцията за прекомерност е бланкетна, немотивирана и неоснователна. Този съд не намира причина за намаляване размера на заплатения хонорар, който следва да бъде присъден за сметка на Община Черноочене. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав