Решение № 7168 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 57/2018 г.

Решение № 7168 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 57/2018 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Е. г." ООД моли да бъде отменено решение № 6622/13.11.2017 г. по адм. д. № 12762/2016 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-22221015009658-091-001/28.07.2016 г. на ТД на НАП-С. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмена защита. Моли РА да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-С. моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № Р-22221015009658-091-001/28.07.2016 г. на ТД на НАП-С., с който за м. 12.2014 г. е начислен ДДС 6561,81 лв на основание чл. 21, ал. 1 и чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, чл. 18 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно Общата система на данъка върху добавената стойност и чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС. З. м. 5.2015 г. в РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит 207 724,09 лв на основание чл. 62, ал. 2 от ЗДДС поради липса на документи по чл. 9, ал. 1 от ППЗДДС и липса на основание по чл. 62, ал. 4 от ЗДДС за корекция на начисления данък. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения на ревизираното лице в РА. За м. 12.2014 г. са издадени фактури за доставка на развойна и изследователска дейност от ревизираното лице на "Джиро" СРЛ-Италия, което е регистрирано по ДДС с VIN номер IT04207750276 от 30.04.2015 г. На основание чл. 21, ал. 1 и чл. 86 от ЗДДС в РА е прието, че доставките на услуги са с място на изпълнение на територията на страната и са начислили данък върху добавената стойност 6561,81 лв. Правилен е изводът на съда, че доставката е облагаема по чл. 12, ал. 1 от ЗДДС. О. е изводът на съда, че в случая е приложим чл. 18, § 1, б. "а" от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно Общата система на данъка върху добавената стойност, според който доставчикът може да счита че получателят е данъчно задължено лице, когато получателят му е съобщил индентификационния си номер по ДДС и доставчикът получи потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес. С. е обсъдил и хипотезата на чл. 18, § 1, б. "б" от Регламента, изискваща получателят да информира доставчика, че е подал заявление за получаване на идентификационен номер по ДДС, който още не е получил и правилно е приел, че по делото няма данни за такава информация от получателя до доставчика. В случая не са налице хипотезите на б. "а" и б. "б" от чл. 18, § 1 от Регламента и неоснователно касаторът поддържа, че получателят е данъчно задължено лице поради общата си данъчна регистрация и поради извършването от него на независима икономическа дейност. За да е налице вътреобщностна доставка по чл. 7, ал. 1 от ЗДДС получателят в другата държава членка трябва да е регистриран за целите на ДДС независимо дали и данъчно задължено лице или не. При извършването на вътреобщностна доставка на основание чл. 53, ал. 1 от ЗДДС доставката е облагаема със ставка 0, като условието за прилагане на нулева ставка не е доказано по делото, след като доставките са извършени по време, когато получателят не е регистриран по ДДС. П. е доводът на съда, че цитираният Регламент за изпълнение е тълкувателен акт по приложението на Директива 2006/112/ЕО на Съвета относно Общата система на ДДС, има пряко действие и доводът за неприлагане на чл. 18 от Регламента е неоснователен. За м. 5.2015 г. ревизираното лице е издало протокол по чл. 117 от ЗДДС за придобиване на скрап от италиански доставчик, който е декларирал извършване на вътреобщностна доставка на стоката към ревизираното лице. С протокола данъкът по вътреобщностното придобиване е начислен от ревизираното лице в размер 207 724,09 лв. Протоколът е вписан в дневника за покупки и дневника за продажби, с което е ползвано право на приспадане на данъчен кредит в размер на начисления данък. Ревизираното лице е продало стоката на "Трувър сървисис" ЛТД - Б. В. острови с фактура от м. 6.2015 г., като страните не спорят, че стоката е транспортирана от Италия в Испания до получателя "Трувър сървисис" ЛТД. В РА е прието, че на основание чл. 62, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките, е регистрирано по този закон и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната. Според чл. 62, ал. 3 от ЗДДС - ал. 2 не се прилага, когато лицето разполага с доказателства, че вътреобщностното придобиване на стоките е обложено и в държавата членка, където стоките пристигат или е завършил превозът им. В случая доказателства за облагане на вътреобщностно придобиване в Испания не са представени и правилно съдът и органите по приходите са приели, че не са налице основания за корекция по чл. 62, ал. 4 от ЗДДС на правилно начисления данък. При хипотеза като процесната право на приспадане на данъчен кредит не възниква, тъй като стоките не се реализират в страната, а в друга държава членка, като за избягване на двойното данъчно облагане, както правилно е приел съдът е предвиден механизмът на корекция на начисления данък по чл. 62, ал. 4 от ЗДДС. Н. е доводът на касатора за приложение на чл. 73а, ал. 1 от ЗДДС, тъй като уредбата в чл. 62, ал. 2 - 4 от ЗДДС е специална и изключва приложението на чл. 73а в хипотези като процесната. Няма пречки, когато ревизираното лице се снабди с доказателства за облагане на доставката в Испания да приложи корекционния механизъм по чл. 62, ал. 4 от ЗДДС на начисления с протокола по чл. 117 от ЗДДС данък върху добавената стойност, както правилно е приел административния съд. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер 4917,26 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,