Решение № 4848 от 8.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15341/2012 г.

Решение № 4848 от 8.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15341/2012 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството пред Върховния административен съд е по реда на Глава десета, Раздел I, чл. 145 -178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК. Образувано е по жалба на Стайко Асенов Стайков, от с. Войводово, обл. Хасково, ул. "Изгрев" № 18, подадена чрез пълномощника си, адв. Йордан Йорданов от АК - Хасково, срещу мълчаливия отказ на министъра на земеделието и храните да издаде заповед по чл. 45а, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ) във връзка с чл. 27, ал. 6 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Ответната страна по жалбата - министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Навежда довод за неоснователност на жалбата поради това, че в разпоредбата на чл. 26 от ЗСПЗЗ е предвидена възможност на лицата да придобият собственост върху земята, но липсва задължение на министъра да издаде заповед за продажба. По така изложените съображения, моли жалбата да бъде оставена без уважение. Настоящият състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение намира, че жалбата на Стайко Асенов Стайков е процесуално допустима - подадена е от лице с правен интерес, в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК, срещу мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, формиран по молба, по която се дължи издаване на административен акт преди навлизането в гражданската сфера на облигационните правоотношения. Разгледана по същество, се явява и основателна по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 45а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, "застроените и прилежащите земи по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ се продават на собственика на сградата или на съоръжението по негово искане без провеждане на търг. Купувач не може да бъде лице, придобило сградата като строителен материал. Стойността на земите се внася по бюджета на Министерството на земеделието и храните или се изплаща с равни по стойност поименни компенсационни бонове", а съгласно ал. 2 - "продажбата се извършва със заповед на министъра на земеделието и храните или на упълномощено от него длъжностно лице и с писмен договор, който се вписва в службата по вписванията". Разпоредбата на чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ се отнася за незастроената част от земята около сградите и съоръженията от имуществото на организациите по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на закона, върху които лицата са придобили собствеността. От фактическа страна по делото е установено, че жалбоподателят Стайко Асенов Стайков е придобил собствеността върху сгради от имуществото на организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Видно от приложения към административната преписка нотариален акт № 1459, том VII, рег. № 6336, дело № 1124 от 28.11.2005 г., жалбоподателят Стайков е закупил от Кооперация "Войвода" следните недвижими имоти: самостоятелна сграда - склад, находяща се в УПИ IV, кв. 49, в района на стопански двор, застроена площ 60 кв. м., върху държавна земя, по плана на с. Войводово, обл. Хасковска, одобрен със заповед № 1238/19.10.1993 г. На 05.09.2012 г. от лицензиран оценител е изготвена Експертна оценка на описания по - горе имот. В преписката е приложено удостоверение № 94С-1422-2/06.11.2009 г. издадено от кмета на община Хасково, според което УПИ IV в кв. 49 не е актуван с акт за общинска собственост. С молба регистр. индекс - 94 - 4931 от 14.09.2012 г. до министъра на земеделието и храните, Стайко Асенов Стайков е поискал да бъде издадена заповед по реда на чл. 45а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, вр. чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ. След многократното препращане на искането от областна дирекция "Земеделие" - Хасково до Министерството на земеделието и храните, и след като последното предложение за продажба е изпратено до Министерството на земеделието и храните с регистр. индекс № 94-4931 от 14.09.2012 г. отново няма произнасяне, дори и към момента на приключване на устните състезания, поради което по фикцията на чл. 58, ал. 1 АПК следва да се приеме, че е налице формиран мълчалив отказ на компетентния орган да се произнесе. При тези данни по подадената поредна молба министърът на земеделието и храните е трябвало да се произнесе с изричен акт - или да издаде заповед за продажба на земята, или мотивирано да откаже издаването на такава. В тази връзка следва да се подчертае, че министърът на земеделието и храните е оправомощен по закона орган на централната изпълнителна власт да се разпорежда със земите от държавния поземлен фонд. При подадено искане за закупуване на земя и изпълнение на предпоставките по чл. 45а ППЗСПЗЗ във връзка с чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ е длъжен да издаде положителна заповед, поради това, че действа при условията на обвързана компетентност. Оправомощяването по закон означава право и задължение за издаване на акт, а не както неправилно се възприема от представителя на министерството, че заповедта, с която се уважава или се отказва искане за закупуване на имот е воля на собственика. Министърът на земеделието и храните упражнява правата на собственика на земите от държавния поземлен фонд, като ги обременява с вещни тежести, може да се разпорежда с тях, след определяне на паричната им равностойност по реда на чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ, според чл. 24, ал. 1, изречение второ. Безспорно е, че при упражняване на правомощията си по този закон, министърът на земеделието и храните в никакъв случай не може да е равнопоставен спрямо физическите или юридическите лица, потенциални страни по сделки. В случая няма издаден административен акт, няма изричен отказ за издаването му, няма акт за спиране на производството. Налице са основанията на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, поради което обжалваният мълчалив отказ се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Делото ще трябва да се върне като преписка на административния орган за произнасяне по молбата съобразно с обсъдените по-горе хипотези, защото естеството на искания акт не позволява решаването на въпроса по същество направо от съда. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,