Решение № 6480 от 3.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7986/2014 г.

Решение № 6480 от 3.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7986/2014 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Венко Петров Парасков от с. Баня, общ. Разлог, чрез пълномощника му адв. Емил Ядков, срещу Решение № 615 от 15.04.2014 г., постановено по адм. дело № 664/2013 г. от Административен съд Благоевград. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, иска се отмяната на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или постановяване на решение по съществото на правния спор. Ответниците по касационната жалба - НОИ и МБАЛ "Благоевград" АД не вземат становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че изводите на решаващия съд за неоснователност на предявените искове срещу МБАЛ "Благоевград" АД и РУ "СО" - Благоевград е необоснован и неправилен, изведен при незадълбочен анализ на приложените доказателства и неправилно тълкуване и прилагане на относимата материално-правна уредба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: С решението, чиято отмяна се иска, съдът е отхвърлил, като неоснователен, искът на Венко Парасков срещу НОИ и МБАЛ "Благоевград" АД, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 612 лева, представляващи разходи за подаване на документи в ТЕЛК, за медицински изследвания, прегледи и пътни разходи в тази връзка и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лева, изразяващи се в притеснения, душевни страдания и нестабилност, претърпени в резултат на незаконосъобразно Експертно решение № 2498 от 23.10.2012 г. на ТЕЛК за общи заболявания и от незаконосъобразен отказ за отпускане на лична инвалидна пенсия в размер на социалната пенсия за старост, както и от разпореждане № 5809230044 от 05.03.2013 г. на ръководителя на отдел "Пенсии" към РУСО - Благоевград, ведно със законната лихва и понесените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът е приел, че не са налице основанията за реализиране на отговорността на Държавата в лицето на ответните институции, както и че ищецът не е доказал по безспорен начин претърпените от него вреди и причинната връзка между твърдените вреди и действията и бездействията на административните органи. Решението е неправилно и ще следва да се отмени изцяло, а делото - да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Основателни са възраженията на процесуалния представител на Върховната административна прокуратура, които изцяло се споделят от настоящия съдебен състав. Фактическата обстановка по делото е останала неизяснена. Съдът не е събрал в цялост относимите за правилното решаване на спора доказателства, което е довело и до необоснованост на правните му изводи, както и до нарушаване на правото на защита на ищеца. Допуснати са и съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до отмяна на съдебния акт. Основателно е възражението на ВАП, че съдът е нарушил изискването на чл. 171, ал. 4 вр. чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от АПК, което служебно начало важи и по отношение на исковете по чл. 1 от ЗОДОВ, съдебното производство по които се провежда по реда на чл. 203 и сл. от АПК. Предвид съдържанието на исковата молба и съществуващите редица непълноти и неточности, съдът и следвало да даде конкретни и подробни напътствия за отстраняване на недостатъците, включително и за разграничаване на сумите за имуществени и неимуществени вреди спрямо всеки от двамата ответници. С протоколното си определение от 06.11.2013 г. съдът не е изпълнил това свое задължение. Основателно е и възражението, че административният орган не е изпълнил свое законово задължение, произтичащо от императивната норма на чл. 98, ал. 7 КСО, вследствие на което ищецът е бил лишен дори от минимални средства за издръжка в размер на социалната пенсия за старост за времето, през което се провежда преосвидетелстването му с издаване на ново решение на ТЕЛК. В този случай съдът е следвало да процедира по реда на чл. 204, ал. 3 АПК и да изследва материално-правните основания за обявяване нищожността на двете разпореждания на осигурителния орган, в резултат на чието постановяване са понесените и твърдени от ищеца нематериални вреди. Въпросът за съответствието на действията на административните органи със степента на засягане на правния интерес на гражданина, трябва да е в рамките, поставени от чл. 6 АПК. В случая е налице твърдение, останало неизследвано от съда, че ищецът не е разполагал с никакви средства за издръжка и това е довело до негативни преживявания и унижения да търси такива, т. е. засегнати са негови основни права и свободи и това засягане е в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава и изпълнява. Основателно е и възражението, че в случая е налице незаконосъобразно бездействие на осигурителния орган за времето от спирането (02.09.2012 г.) до възобновяването (08.07.2013 г.) на инвалидната пенсия, през което време лицето не е получавало никакви суми. Този ответник е бил уведомен за висящото производство пред НЕЛК по повод преосвидетелстването на лицето и е бил длъжен да приложи правилото на чл. 98, ал. 7 от КСО, според което, ако решението на ТЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия - какъвто е настоящият случай - или по реда на чл. 112 от ЗЗдр., до влизането в сила на решението на НЕЛК, респ. ТЕЛК, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. Именно това е основно задължение на РУСО и съответно е конституционно закрепено право на осигуреното лице да получи пенсия в минимален размер, за да може до известна степен да покрие най-належащите си нужди. Изплащането на пенсията е проява на правно регламентирана изпълнителна дейност, а нейното неизпълнение е основание за търсена на отговорност по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. По отношение отговорността за втория ответник - МБАЛ, в чиято структура е ТЕЛК, изводът на съда за отсъствие на предпоставките за отговорност за обезвреда на ищеца също е неправилен и необоснован, както сочи процесуалният представител на ВАП. Твърденията в исковата молба и допълнението към нея са за нанесени вреди от отменен незаконосъобразен административен акт, какъвто в случая е ЕР на ТЕЛК от 23.10.2012 г., което е отменено с ЕР на НЕЛК от 14.03.2013 г. и преписката е върната за ново произнасяне. По делото не се съдържат данни решението на НЕЛК да е обжалвано, от което следва, че е влязло в сила. Налице е отменен, като незаконосъобразен административен акт и фактът, че отмяната е по административен ред не засяга приложението на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като отмяната е "по предвидения в закона ред". Следователно и в този случай е налице основна предпоставка, обуславяща допустимост на предявения иск, за чиято основателност следва да се анализира присъствието и на останалите две кумулативни предпоставки, което в случая не е сторено, предвид задълженията на съда по чл. 236, ал. 2 и чл. 202 от ГПК вр. чл. 144 от АПК. Следва да се отбележи още, че за пълнота на доказателствата съдът следва да изиска всички относими документи, тъй като преписката на МБАЛ не е пълна; да допусне исканите от ищеца гласни доказателства във връзка с претенцията за неимуществени вреди; да се изследва по-прецизно заключението на приетата СПЕ. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение