Решение № 724 от 30.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10234/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. А. Н. срещу решение 8027/05.08.2024 г. постановено по адм. дело 230/2022 г. по описа на Административен съд Варна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Н. А. Н. срещу Министъра на вътрешните работи, на осн. чл.39, а.1 ЗЗЛД, в качеството му на администратор на лични данни за обявяване на неправомерни действия на неизвестни служители на МВР, изразяващи се в разкриване чрез предаване на информация за водени срещу Н. наказателни производства на Е. Д. Ц. или нейни близки в периода 02.02.2020 г.-05.08.2020 г. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Излага доводи и за недопустимост на същото. Счита, че съдебният акт е постановен от съдия за който са били налице основания за отвод. По делото е постъпило и становище по касационната жалба от адв. Добрева, като особен представител на Н. Н., в което са изложени подробни доводи за незаконосъобразност на решението. Моли да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът по касация Министъра на вътрешните работи, не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред първоинстанционният съд е било образувано по жалба, подадена от Н. А. Н. срещу действия на неизвестни служители в ОД на МВР Варна, като обработващи лични данни на Н. извършени от името на министъра на вътрешните работи- администратор на лични данни съгласно чл. 29 от Закона за МВР, с които са разкрити неправомерно на трети лица Е. Ц. или нейни близки негови лични данни а именно информация за водени срещу него други наказателни производства. Н. научил за това от становище на К. 2007 ООД, дадено пред КЗЛД на 05.08.2020 г. от името на управителя на дружеството И. Е.. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че от събраните по делото доказателства следва извода, че в периода 02.02.2020 г. 05.08.2020 г., извън производството по жалбата от Ц., по други жалби срещу Н. е имало само две досъдебни производства - ДП 258/2020 г., образувано на 24.02.2020 г. и прекратено на 04.06.2020 г., както и ДП 540/2020 г., образувано на 23.04.2020 г. Двете производства са с различен водещ разследването служител на МВР и нито един от двамата не е идентичен с разследващия по ДП 87/2020 г. Съдът е направил извод, че в хода на производството не е установено личните данни на Н. и по-специално информацията за образувани срещу него производства да е била обработвана по начин, който дава достъп до личните данни на всеки служител в системата на МВР, нито че всеки от разследващите е имал служебен достъп до информация за водените от останалите производства. В характеристична справка, дадена по ДП 540/2020 г., изрично полицейският инспектор е посочил, че в ІІІ РУ има заведени множество преписки от Н., а не срещу него. Тази справка съдът е ценил като официален свидетелстващ документ, доколкото е съставен от длъжностно лице в кръга на службата му и удостоверява извършени от това длъжностно лице действия, а именно, справка за заведени преписки във връзка с Н.. Справката не е дадена във връзка с настоящото дело и изготвянето й е в момент, близък до изследвания в настоящото производство. Липсата на отбелязани в справката данни за наличие на производства срещу Н., каквито безспорно към 05.05.2020 г. е имало, съдът възприема като липса на данни за обработване и обобщаване на данните за образувани производства по начин, който да е достъпен за други служители на МВР, извън тези, на които е възложено съответното производство. При положение, че в същата справка са описани регистрациите на Н. от 2012 г. в БОП Пловдив и от 2019 г. в ІІІ РУ при ОД на МВР Варна (по случая с Ц.), от тази справка може да се направи безспорен извод, че в МВР не е била налична обобщена информация, съответстваща на твърденията на И. Е., а именно, че срещу Н. има и други наказателни производства. Няма доказателства от 02.02.2020 г. или от датите на образуване на ДП 258/2020 и ДП 540/2020 г. до 05.08.2020 г. служителите на ОД на МВР Варна, които са водили тези две производства, да са осъществявали контакти с Е. Ц. или с нейни роднини. Не се установява по ДП 87/2020 г. служители на МВР да са имали контакти с Ц. или нейни близки след датата на разпита 29.01.2020 г., и особено след датата на прекратяване на производството 03.04.2020 г., към който момент срещу Н. се е водело само още едно производство ДП 258/2020 г., образувано на 24.02.2020 г. Другото производство срещу Н. ДП 540/2020 г. е образувано на 23.04.2020 г., тоест след датата на прекратяване на ДП 87/2020 г. От разпита на Р. Ц. се установява, че на нея й е известно, че от страна на Н. са подавани множество жалби срещу държавни служители, например срещу полицаи, но не и че срещу него се водят наказателни производства. При така установеното, в заключение съдът е приел, че във връзка с твърденията на Н. в становището на Е. не се посочва, че Ц. или нейните близки са били уведомени от служители на МВР за това, че срещу Н. са налице и други наказателни производства. Това са твърдения на самия Н., който излага серия предположения относно личността на обработващия и момента и механизма на предоставянето на данните. Твърденията на Н., че при разпита си на 29.01.2020 г. Ц.. е била информирана от служители на МВР за наличието на прекратени досъдебни производства при полицията в Търговище, не могат да бъдат коментирани предвид очертания по-горе времеви обхват на съдебната проверка, доколкото за всички евентуални действия по обработване на лични данни, извършени преди разпита на 29.01.2020 г., а следователно и преди 02.02.2020 г., е изтекъл срокът за обжалване по реда на Закона за защита на личните данни. С оглед изложеното, жалбата е отхвърлена като неоснователна. Решението е правилно. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Приетата от съда фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства. Извършеният анализ на събраните доказателства е задълбочен, а приетата за установена фактическа обстановка напълно кореспондира с тях. Правните изводи са аргументирани. Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционният съд, че от събраните по делото доказателства не се установява, незаконосъобразно обработване на лични данни на жалбоподателя от страна на служители на МВР като обработващи лични данни от името на администратора на лични данни министъра на вътрешните работи, и съответно не е установено допуснато нарушение на права на жалбоподателя по Регламент (ЕС) 2016/679. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е направил правилен и законосъобразен извод, че не се установява информацията за воденето на досъдебни производства да е била обработвана в МВР по начин, който да я прави достояние не само на конкретния разследващ, но и на други служители на МВР, както и не се установява безспорно кой е източникът на информация за Ц. или нейните близки за водени срещу Н. производства. Не се установяват контакти на служителите на МВР, които са били разследващи по тези две дела в разглеждания период, с Е. Ц. или нейни роднини, при които контакти тези данни да са станали достояние на последните. Решението е валидно - постановено от надлежен съд, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма и е подписано. Произнесено е от подведомствен, функционално, родово и местно компетентен съд. Неоснователно е възражението на Н., че решението е постановено от незаконен състав, при наличие на основание за отвод. Преценката на съдебния състав по реда на чл. 23, ал. 2 от ГПК, приложим в съдебно-административното производство по силата на чл. 144 от АПК, дали не е налице никоя от предпоставките за отстраняване на съдия, визирани в разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от ГПК, не подлежи на пряк инстанционен контрол. Дали решението при твърдение за наличие на такъв порок следва да се отмени, се преценява с оглед правилността на изводите на съда според събраните доказателства. Съгласно чл. 12 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, според чл. 235, ал. 2 ГПК съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, а според чл. 172а, ал. 2 от АПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Обстоятелството, че посочения магистрат е взел участие при решаване на административни дела по две самостоятелни съдебни производства не е основание за отвод. Решението е допустимо - съдът се е произнесъл по надлежно сезиране, по допустимо искане, постановено е от едноличен съдебен състав в изпълнение на нормата на чл. 164 АПК, в писмена форма и е подписано от съдията - докладчик. Съгласно чл. 172а, ал. 2 от АПК към решението са изложени мотиви, кореспондиращи с обективирания диспозитив, при ясно изразена воля на съда. Обжалваното решение е обосновано. Изводите на съда са логични, последователни и взаимосвързани. Съдът не е допуснал нарушения във връзка със събирането на относими към спора доказателства. Събирането на гласните и писмени доказателства, които се сочат в касационната жалба, не би довело до друг правен резултат, а и същите не биха допринесли за изясняване на относими към спора факти и обстоятелства. По изложените съображения обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение