Решение № 2268 от 27.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11545/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община, чрез процесуален представител ст. юрк. Б. Чавдарова, срещу Решение 6239 от 23.10.2023г., постановено по адм. дело 4613/2023г. на Административен съд София - град, с което е отменена по жалба на ЕТ Оларт - О. Чернев Заповед САГ23-РА-30-213/27.03.2023г. на главен архитект на Столична община. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че постановеното решение е вътрешно противоречиво и мотивите в него не кореспондират с приложените доказателства по делото. Твърди, че е неправилен извода на съда, че спорният строеж е търпим по смисъла на § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу Заповед САГ23-РА-30-213/27.03.2023 г. на главен архитект на Столична община. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника. В съдебно заседание касаторът, чрез юриск. Стефанова, поддържа касационната жалба. Ответникът ЕТ Оларт - О. Чернев , в представен писмен отговор, чрез процесуалния си представител адв. И. Борисова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на оспореното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК от надлежна страна адресат на решението и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд София - град е Заповед САГ23-РА-30-213/27.03.2023 г. на главен архитект на Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. чл.225, ал.2, т. 1 и т. 2 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж Автоработилница и склад , с идентификатор 68134.4081.9828.3, находящ се в ПИ с идентификатор 68134.4081.9828 (общинска собственост), УПИ III - 414 за обществено обслужване , кв. 12 кв. Полигона , р-н Младост , СО, собственост на ЕТ Оларт О. Чернев , като изпълнен в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план, без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. С обжалваното решение Административен съд София - град е отменил като незаконосъобразна оспорената заповед. За да постанови този резултат, съдът е приел, че същата е издадена от компетентен орган, в предписаната форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Решението е правилно. При постановяването му съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и въз основа на тях извел правни изводи съобразени с материалния закон. На първо място, съдът е установил, че процесните сгради, като временни постройки са в обсега на терен на недовършен ИПК Родина , гр.София. Вещото лице по допуснатата и приета СТЕ е посочило, че сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4081.9828, остатъчен УПИ III- 3а държавно военно издателство" от кв. 12 по действащия план, респективно в проектен УПИ III- 9828 3а жилищно строителство и обществено обслужване" от нов квартал 12а по плана в процедура за м. Къро- Полигона", р-н. Младост"- СО. Констатирал е, че процесната сграда попада в терен с отреждане 3а държавно военно издателство", държавна собственост, построена е към 1986г. като временна постройка за нуждите на строителството на ИПК Родина , което не е реализирано. Със заповед РД-02-14-419/2000г., издадена от министър на РРБ, е разрешено на търговско дружество Мастерстрой ООД да продаде дълготрайни материални активи на дружеството, представляващи сгради временно строителство без право на строеж върху земята, които времнни постройки са в София, в обсега на терен на недовършен ИПК Родина . През 2000г. процесната сграда е продадена на ЕТ Оларт О. Чернев като актив на продавача Мастерстрой ООД. На 06.10.2022 г. длъжностни лица от район Младост, СО са извършили проверка на процеснния обект - Автоработилница и склад , с ОЗП около 280 кв.м, изграден от екструдирани панели върху ивична основа, със скатен покрив с височина между 2,2 2,6 м, на разстояние 17 м. от улица. Разположен в ПИ идн. 68134.4081.9828. В констативен протокол /КП/ приели, че строителството е извършено преди 2000г. или към 1986г., а обектът е пета категория, изпълнен е без одобрен проект, без РС и необходимите строителни книжа и документи, не е деклариран от собственика пред одобряващ орган, че строежът не е търпим в хипотезите на §§ 16 от ДР ЗУТ и 127 ПЗР ЗИД ЗУТ, тъй като не отговаря на строителните правила и норми по ЗТСУ/ППЗТСУ и ЗУТ, че предвижданията на сега действащия план не предвиждат в този имот да има такъв строеж, че статута на сградите при предходния план от 1988 г. е бил за временен строеж, подлежащ на премахване по реда на чл. 148, чл. 151 от ППЗТСУ. Въз основа на този КП е издадена процесната заповед. Настоящият касационен състав споделя правните изводи на административният съд, че процесният временен строеж не може да се квалифицира като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, защото статутът му е на временен обект - такъв до реализиране на съответното градоустройствено мероприятие, предвидено с ПУП и този временен статут не изисква съответствието му с плана за застрояване. Следва да се изложи като коригиращи мотиви, че за този вид строежи, невключени в режима на застрояване в УПИ, е предвиден друг ред за премахването им този по чл. 54, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗУТ. Ето защо, изводът на административния орган, квалифициращ процесния строеж като незаконен, изграден в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП, е незаконосъобразен. Неотносими, в случая, са разсъжденията както на административния орган така и на съда, относно търпимостта на процесния строеж, тъй като същия е временен такъв, изграден за нуждите, свързани с организация и механизация на строителството на ИПК Родина , съответно за него не е било налице изискване да отговаря на предвижданията на действащия подробен устройствен план. Такъв строеж и при действието на ЗТСУ и при действието на ЗУТ е обслужващ основното разрешено строителство и именно затова е предвиден и друг ред за премахването му, различен от този по Глава двадесет и първа от ЗУТ. С оглед горното, наведените в касационната жалба доводи са неоснователни и обжалваното решение, като правилно по своя краен резултат, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, своевременно поисканите и доказано направени разноски от ответника, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, следва да се присъдят на същия в размер на 1250 (хиляда двеста и петдесет) лева, което е минималното за този вид дела. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,