Решение № 15996 от 25.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4125/2019 г.

Решение № 15996 от 25.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4125/2019 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР Пазарджик, подадена чрез юрк. Пенова, в качеството й на процесуален представител, насочена срещу Решение № 64/18.02.2019 г. по адм. дело № 885/2018 г. на Административен съд – Пазарджик (АС - Пазарджик) в ЧАСТТА, с която същата е осъдена да заплати на В. Близнаков сума в размер на 1 000 (хиляда) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от отменена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0367-000287/27.09.2017 г. на Началник на група в РУ - Велинград към ОД на МВР - Пазарджик, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.09.2017 г. до окончателното й изплащане.

Касационният жалбоподател счита решението на административния съд в атакуваните части за незаконосъобразно, неправилно, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

Изложени са съображения, че неимуществените вреди, както и причинно следствена връзка не са били доказани по категоричен и безспорен начин. Счита, че настъпилите неимуществени вреди не са били доказани както по интензитет така и по период.

Моли да се отмени обжалваното решение на АС - Пазарджик в неговата осъдителна част.

Ответникът В. Близнаков в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и не са налице касационни основания за неговата отмяна.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.

С обжалваното решение е осъдена Областна дирекция на министерство на вътрешните работи гр. Пазарджик, да заплати на В. Близнаков сума в размер на 1 000 (хиляда) лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от отменена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0367-000287/27.09.2017 г. на началник на група в РУ Велинград към ОДМВР - Пазарджик, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.09.2017 г. до окончателното й изплащане.

Наред с това искът е ОТХВЪРЛЕН в останалата му част за разликата над сумата от 1000 лева до 5 000 лева като недоказан.

На следващо място е ОСЪДЕНА ОДМВР - Пазарджик да заплати на В. Близнаков, сумата от 160 (сто и шестдесет) лева разноски за адвокатско възнаграждение и 10 лева разноски за държавна такса.

Решението в неговата отхвърлителна част, с която искът е ОТХВЪРЛЕН в останалата му част за разликата над сумата от 1000 лева до 5 000 лева не обжалвано и е влязло в законна сила.

За да достигне до този резултат АС - Пазарджик въз основа на събраните доказателства е счел иска за допустим, а разгледан по същество за частично основателен.

Приел е за установено, че с влязло в сила на 22.06.2018 г. Решение № 345/6.06.2018 г. по адм. дело № 249/2018 г. на Административен съд - Пазарджик, е отменена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0367-000287/27.09.2017 г. на Началник на група в РУ - Велинград към ОДМВР - Пазарджик, с която на ищеца е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като е отнето СУМПС №[номер], като с това е налице отменен незаконосъобразен административен акт.

Счел е за доказани от свидетелските показания, писмените доказателства и медицинската документация, че в процесния период ищецът не е бил добре емоционално, бил е напрегнат. Преживял е негативните емоции от това, че с отнетата книжка, са се отразили зле на нервната му система, поради което е било необходима професионална помощ и настаняването му в лечебно заведение – Държавна психиатрична болница.

Установил е засягане на сферата на ищеца във връзка с причинените негативни чувства, изнервеност, безпокойство, срам и емоционална нестабилност вследствие на несправедливото лишаването от правото да управлява МПС за периода от издаване на заповедта за ПАМ до влизане в сила на решението за отмяна на заповедта и връщането на СУМПС. Намерил е, че ако не бе издаден незаконосъобразният акт, то ищецът не би претърпял целия този негативен емоционален комплекс от чувства.

При определяне на размера на обезщетението съдът е съобразил негативните изживявания и психотравма, с оглед на установената дълбочина и сериозност на травмата и изживяванията, отразили се на здравето на ищеца.

Приел е, че предявеният иск следва да бъде уважен частично, като Областна дирекция на МВР - Пазарджик следва да бъде осъдена да заплати на ищеца обезщетение за причинените от отменена по съдебен ред Заповед за прилагане на принудителна административна мярка неимуществени вреди, които съдът е оценил по справедливост на 1 000 (хиляда) лева.

Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира обжалваното решение в обжалваната част за правилно, а подадената срещу него касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА.

1. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател изразени в насока, че съдебният акт е неправилен, поради съществени процесуални нарушения и необоснованост. Липсват нарушения, които да са ограничили ищецът при упражняване на неговите процесуални права. Обжалваното решението е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на база на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Мотивите в съдебния акт са формирани на база възприетите факти и дават отговори на всички искания и доводи на страните- чл. 236, ал. 2 от ГПК, чл. 172а, ал. 1 и ал. 2 от АПК.

1. Неоснователни са твърденията на ОД на МВР - Пазарджик, че решението в неговата осъдителна част е неправилно, поради нарушение на материалния закон.

Искът е предявен след отмяната на административния акт по съответния ред - чл. 204, ал. 1 АПК. Същият е насочен срещу юридическото лице - ОД на МВР - Пазарджик, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразни актове, действие или бездействие са причинени вредите- чл. 205 АПК.

Субективното право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ от незаконосъобразното волеизявление на административен орган - чл. 204, ал. 1 АПК.

Правилно адм. съд е приел наличието на неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. В съответствие с приетите доказателства е приел, че е изпълнена първата предпоставка на отговорността по ЗОДОВ - отменен административен акт. Безспорно по делото се доказва, че наложената ПАМ е отменена с влязло в сила съдебно решение.

Правилно от адм. съд се приемат за доказани, вреди представляващи негативни и отрицателни емоции, които се явяват пряка и непосредствена последица от отменения адм. акт. Обосновано съдът е ценил гласните доказателства като достоверни и обективни, предвид личните и непосредствени впечатления на свидетелите Д. Кордев и М. Близнакова и с оглед липсата на доказателства в друга посока, разколебаващи доказателствения интензитет и достоверност на свидетелските показания.

В резултат на отменения като незаконосъобразен административен акт ищецът е търпял негативни усещания, които са повлияли на неговото физическо и психическо състояние. Несъмнено доказателствата от делото сочат за отрицателни емоции, които представляват изнервеност, безпокойство, притеснения и емоционална нестабилност.

1. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател ОД на МВР - Пазарджик, че от адм. съд не е изследвана причинно- следствената връзка, между отменения адм. акт и претърпените неимуществени вреди.

Настоящият съдебен състав приема довода на адм. съд, че вредите са преки, тъй като в случая са адекватна, обусловена последица от вредоносния резултат, т. е. явяват са пряко следствие от увреждането - чл. 4 ЗОДОВ. Тяхната непосредственост е установена, поради настъпването им по време и място, следващо противоправният резултат.

Тези негативни преживявания на ищеца, причинени от адм. акт подлежат на репариране и поради това правилно адм. съд е приел, че лицето следва да бъде възмездено с парично обезщетение.

Налице са всички елементи по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от състава на обективната и безвиновна отговорност по ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на администрацията по иска, с който се претендира обезщетение за неимуществени вреди, поради отменен административен акт.

1. Не е налице твърдяната от касационния жалбоподател необоснованост на решението при определяне на размера на обезщетението. Обосновано от първостепенния съд е приложена разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, във вр. с § 1 от ЗР на ЗОДОВ, като са развити обосновани и логични съображения, свързани с търсенето на справедливост и тяхната конкретна парична еквивалентност.

Настоящият състав намира обезщетението за справедливо определено с финансов еквивалент, съответстващ на негативните преживявания и отражението им върху увреденото лице. Съдът е отчел конкретните факти, продължителността и интензитета на негативните емоционални състояние на лицето. Присъдената сума дава правилно разрешение на възникналата отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Правилно разноските в съдебния акт са определени, съобразно правилото от чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ.

Решението на адм. съд в обжалваната му част, като правилно следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение