Решение № 14582 от 6.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8690/2013 г.

Решение № 14582 от 6.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8690/2013 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ -Пловдив, представляван от адв. Мандалчев, против решение № 543/11.03.13 г. по адм. д. № 1354/11 г. по описа на Административен съд-Пловдив с молба за отмяната му като неправилно. Ответницата Дора Карагяурова-Радева в писмен отговор излага становище за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното с нея решение да бъде оставено в сила. Ответниците Радослав Генов Радев, ЕТ "Таня Анастасова-Анна Мария", "Интер Евро Луксури" ЕООД и Петков Стефанов Илиев не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира подадената от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК касационна жалба процесуално допустима и като я разгледа по същество, констатира: За да постанови обжалваното отменително Заповед № КД-14-16-587/28.04.11 г. на Началника на СГКК-Пловдив решение, Административен съд-Пловдив е приел, че административния акт е издаден в нарушение на административнопроизводствените правила. Върнал е преписката на компетентния орган за ново произнасяне съобразно мотивите на решението. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение е неоснователна по следните съображения: Производството по издаване на процесната заповед е започнало по Заявление вх. № 94-9769/13.04.11 г. на Петко Илиев, частен съдебен изпълнител, рег. № 821, за отразяване на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 56784.551.82.9 по кадастралната карта на гр. Пловдив и изработване схеми на самостоятелни обекти с идентификатори 56784.551.82.9.2 и 56784.551.82.9.3. Приложено към заявлението е постановление за възлагане на недвижим имот с дата 7.10.10 г. по изп. д. № 20108210400605. Съставен по преписката е Акт № 623/28.04.11 г. за непълноти и грешки, с положени за "заявител " и "заинтересувани лица" идентични подписи, удостоверение с печата на частния съдебен изпълнител. Въз основа на посочените документи, на основание чл. 54, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, е издадена оспорената Заповед № КД-14-16-587/28.04.11 г. Същата е нищожна по следните съображения: Схемата на самостоятелни обекти в сграда представлява елемент от кадастралната карта /чл. 29, ал. 2 ЗКИР/ и липсата й обуславя непълнота на кадастралната карта по смисъла на чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР, която, съгласно ал. 3, се допълва по молба на заинтересувано лице. Заповедта за одобряване на изменението се съобщава на заинтересуваните лица, в чиято категория разпоредбата на § 1, т. 13 ДРЗКИР включва собствениците или носители на други вещни права върху недвижими имоти, чиито права се засягат от изменението. От тук следва, че единствено лице от този кръг може надлежно да сезира компетентния по чл. 54, ал. 1 ЗКИР административен орган с искане за одобряване изменение на кадастралната карта. Този извод следва от разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от Конституцията на Реп. България, съгласно която частната собственост е неприкосновена, както и от разпоредбите на специалния закон, ЗКИР, създаващи права и вменяващи задължения при регулиране на обществените отношения по чл. 1 единствено за собствениците или носителите на вещни права върху поземлените имоти. Частният съдебен изпълнител в това му качество не се явява нито собственик, нито носител на вещни права върху обектите на кадастъра, поради което не е бил активно легитимиран да поиска изготвянето на схеми на самостоятелни обекти в сградата с идентификатор 56784.551.82.9, независимо от висящото пред него изпълнително производство. Издадена в ненадлежно учредено по повод заявление на лице извън кръга на лицата по § 1, т. 13 ДРЗКИР, процесната заповед се явява нищожна, тъй като не поражда правни последици нито за заявителя, нито за лицата, собственици на обектите в сградата, нито за лицето, обявено за купувач в изпълнителното производство и титуляр на правата по постановлението за възлагане от 7.10.10 г. Обжалваното решение в отменителната му част, независимо от изложеното, следва да бъде оставено в сила, тъй като и чрез отмяната правните последици на административния акт са заличени. Изложените мотиви налагат отмяна на решението в частта, с която преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, тъй като с оглед недопустимото сезиране, такова не следва да бъде процедирано. Воден от изложеното, на основание чл. 218, ал. 2 и чл. 221, ал. 2 АПК, Върховния административен съд в настоящия тричленен състав на II-ро отделение